Решение № 1175 от 25.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231000501591 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 28337/24.03.2023 г. от Е. Б. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № **, ет. *, лично и в качеството на ЕТ „К.-В.-Е. И.А“, ЕИК 831615558 срещу Решение № 270/27.02.2023 г. , постановено по т.д. № 1065/2022 г., на СГС, VI-8 с., с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Витоша”, ул. “Околовръстен път” № 260, за сумата 125783.40 лв., главница по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015/13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г., ведно със законната лихва от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 8599.71 лв., договорна лихва за периода 21.10.2012 г. 27.03.2013 г., сумата 371.53 лв., такси за периода 30.06.2012 г. - 27.03.2013 г., както и сумата 4852.15 лв., разноски по делото, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 14190/2013 г., на СРС, 26 с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до извършена неправилна преценка на прекъсването на давността по изп.д. № 1092/2013 г., на ЧСИ Д. и прекъсването на давността по силата на Закона по време на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение. По отношение на първото оплакване излага доводи, че давността не може да се счете за прекъсната с провеждането на публична продан през периода 16.11.2015 г. – 16.12.2015 г., тъй като съобщение за нея не било връчвано на длъжниците, а от друга страна съобщението не съдържало дата, на която ще се проведе проданта. По второто 1 оплакване сочи, че пар. 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП, Д.в. бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г. уреждал възобновяване на теченето 7 дни след обнародването в ДВ само на няколко вида срокове, спрени съгл. първоначалната редакция на чл. 3 от Закона и това били срокове различни от давностните. Счита, че съгл. чл. 3, т. 2, в редакция след ЗИД на ЗМДВИП, ДВ бр. 34//06.04.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат само давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Счита, че тези срокове продължават да тека от 17.04.2020 г. и сочи по въпроса Определение № 200/26.04.2021 г., по т.д. № 317/2021 г. на ВКС, II ТО. Прави извод, че срокът е спрял да тече само за 1 м. и 4 дни, поради което погасителната давност е изтекла към 25.09.2020 г. По същество моли за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявеният иск. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Релевира доказателствено искане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че представеното съобщение за насрочване на публична продан в периода 16.11.2015 г. – 16.12.2015 г. има материалноправна доказателствена сила и съдържа всички необходими реквизити. Счита, че непосочването на деня, в който наддавателните предложения ще бъдат отваряни се замества от нормата на чл. 492, ал. 1 ГПК.

Счита, че дали публичната продан е била проведена е ирелевантно, с оглед постигане на ефекта на прекъсване на давността, по реда на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, доколкото подобни изисквания не били налице в Закона и в ТР № 2/26.06.2015 г. Счита второто от оплакванията във въззивната жалба за неправилно. Волята на Законодателя била ясна – за периода на извънредното положение погасителна давност не тече. Счита доводите по въпроса, изложени във въззивната жалба за неправилни. По същество моли за оставяне без уважение на въззивната жалба, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски. Релевираното доказателствено искане на въззивника счита за преклудирано, доколкото оспореното с въззивната жалба съобщение е било представено с отговора на исковата молба и не е било своевременно оспорено.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплакванията, доводи и съображения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по предявен от Е. Б. К., ЕГН **********, лично и в качеството на ЕТ „К.-В.-Е. И.А“, ЕИК 831615558, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че не съществува правото на принудително изпълнение на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, за сумата 125783.40 лв., главница по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015/13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г., ведно със законната лихва от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 8599.71 лв., договорна лихва за периода 21.10.2012 г. - 27.03.2013 г., сумата 371.53 лв., такси за периода 30.06.2012 г. - 27.03.2013 г., както и сумата 4852.15 лв., разноски по делото, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.

№ 14190/2013 г., на СРС, 26 с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.

2

Ищцата твърди, че с Решение № 959/15.06.2015 г., по т. д. № 8504/2013 г., на СГС, VI-2 с., е установено съществуването на вземането на ответника срещу нея за посочените суми, произтичащи от Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015/13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г. Твърди, че решението на СГС е влязло в сила по отношение на нея на 23.07.2015 г. Твърди, че “ЗИГ ЗАГ ТЕКСТИЛ” ООД е обжалвало решението на СГС единствено в частта относно дължимостта на договорната лихва, като САС е отменил частично решението в тази му част, което счита да е извън предмета на спора по делото. Сочи, че за сумите изпълнителен лист е бил издаден на 03.04.2013 г., по реда на чл. 417 ГПК. Излага, че едва на 24.09.2020 г. ЧСИ е извършил релевантни изпълнителни действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат давността чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в която нямало авоари, запор върху получаваното трудово възнаграждение при “Кей Be Ес” ЕООД, ЕИК 203759944, запор върху притежаваните дружествени дялове в “ЗИГ ЗАГ ТЕКСТИЛ” ООД и възбрана върху недвижим имот - Офис № 2Б, находящ се в гр. София, ул. “Златовръх” № 63-69. Настоява, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност по арг. От чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като от влизане в решението по иска, на 23.07.2015 г. до датата на наложените запори и възбрана - 24.09.2020 г., са изтекли повече от необходимите пет, респективно три години. Твърди, че поради погасяването на главницата по давност, погасена по давност е и претенцията за лихви за забава за периода.

В границите на срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор вх. № 45268/15.07.2022 г., в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Не оспорва, че се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, че между страните е водено посоченото от ищцата т.д. № 8504/2013 г., на СГС VI-2 с., датата на влизане в сила на съдебното решение 23.07.2015 г., както и, че в рамките на образуваното изп.д. № 2841/2020 г., на ЧСИ Н. М. са предприети посочените изпълнителни действия. Оспорва твърденията в исковата молба за изтекла погасителна давност. Сочи, че съгл. чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., за срока от

13.03.2020 г., която дата е преди изтичането на погасителната давност по чл.

117 ЗЗД, давностният срок е спрял да тече до отмяна на извънредното положение. Още излага, че по силата на пар. 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/14.05.2020 г.), спрелия давностен срок е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. като срокът на спирането следва да бъде добавен към срока на давността. При това положение краят на давностния срок вместо 23.07.2020 г. е 30.09.2020 г.

Преди настъпването на тази дата, както и посочила и ищцата - на 24.09.2020 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана на имота, с което е прекъснал течението на погасителната давност, поради което и същата не е изтекла.

Настоява, че е налице и друго по-ранно прекъсване на давността, посредством насрочване на публична продан върху същият имот, за периода 16.11.2015 г. – 16.12.2015 г., извършено от ЧСИ У. Д., по предходно образуваното изп.д. № 1092/2013 г., по същият изпълнителен лист, който впоследствие бил изтеглен от ответника и било образувано изп.д. № 2841/2020 г. на ЧСИ Н. М.. Счита, че след 16.12.2015 г. (крайната дата на насрочената публична продан) е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, която не е изтекла 3 към 24.09.2020 г., когато са извършени действия по прекъсването й.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че в резултат на незабавното изпълнение на Заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 14190/2013 г., на СРС, ГО, I-26 с., на 03.04.2013 г. е издадена изпълнителен лист за осъждането на ищцата, лично и в качеството й на ЕТ “К.-В.-Е. И.А”, ЕИК 831615558 да заплати солидарно с неучастващите в делото “ЗИГ ЗАГ ТЕКСТИЛ” ООД и К.

Г. П., на ответника сумата 125783.40 лв., главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015/13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г. към него, с настъпила предсрочна изискуемост на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 8599.71 лв., договорна лихва за периода 21.10.2012 г. - 27.03.2013 г., сумата 371.53 лв., такси за периода 30.06.2012 г. - 27.03.2013 г., както и сумата 4852.15 лв., разноски по делото.

Между страните не се е спорило, а и се признава от ответника, че по издадената заповед и изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д. № 1092/2013 г., на ЧСИ Д..

Не е било предмет на спор и, че с Решение № 959/15.06.2015 г., по т.д.

№ 8504/2013 г., на СГС, VI-2 с., вземането спрямо настоящата ищца, лично и в качеството й на едноличен търговец, е признато за установено. Искът е отхвърлен спрямо К. П.. Видно от удостоверяването върху решението, същото е влязло в сила на 23.07.2015 г. в частта, с която е отхвърлен искът срещу П..

Представено по делото е и Решение № 480/01.03.2017 г., по т.д. № 1315/2016 г., на САС, ТО, 3 с., с което е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявения от ответника срещу “ЗИГ ЗАГ ТЕКСТИЛ” ООД, иск и е установена дължимостта на договорна лихва в размер на 8599.71 лв., за периода 21.10.2012 г. - 27.03.2013 г. Искът в тази част е отхвърлен, а в останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Видно от отбелязването върху решението на САС, същото е влязло в сила на 29.12.2017 г.

Не се спори между страните и, че първоинстанционното решение не е било обжалвано от настоящата ищцата, поради което се налага извода, че спрямо нея датата на влизане в сила е също 23.07.2015 г.

Представени от ищцата са ПДИ по изп.д. № 2841/2020 г., на ЧСИ рег. № *** – Н. М., която е получена от нея на 22.12.2020 г. Видно е, че в ПДИ е инкорпорирано и уведомление за наложените запори и възбрана върху недвижим имот, както и уведомление за насрочен опис на недвижим имот на 28.01.2021 г.

Представени са и Разпореждания от 24.09.2020 г., по същото изпълнително дело, от които се установява, че ЧСИ е постановил налагане на възбрана върху недвижим имот Офис № 2Б, находящ се в гр. София, ул.