Решение № 998 от 24.06.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1967/2024
- Вид
- Решение № 998
- Подписан
- 24.06.2025
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл.205 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.286 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 998 гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520101967 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:130460283 с предишно наименование „Теленор България” ЕАД гр.София, твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че Р. Г. С. с ЕГН:********** дължи на Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг: сумата от 575.36 лева, от които:
-72,11 лв., дължими за период 05/01/2022-04/02/2022 г., от които:
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898591328 от 18.11.2021г. сума в размер на 10,30 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
1
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892238984 от 18.11.2021г. сума в размер на 56,82 лева, представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 4,99 лв. за Застраховки.
- 67,29 лв., дължими за период 05/02/2022-04/03/2022г., от които:
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898591328 от 18.11.2021г. сума в размер на 11,20 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892238984 от 18.11.2021г. сума в размер на 51,10 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 4,99 лв. за Застраховки.
- 4,99 лева вноска по застрахователна полица № 10301741 „Смартфон протект" от 18.11.2021 г. за период 05/04/2022-04/05/2022 г.
- 430,97 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както следва:
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898591328 от 18.11.2021г. сума в размер на 59,01 лева, представляваща три месечни такси.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892238984 от 18.11.2021г. сума в размер на 371,96 лв., от които 146,24 лв. - три месечни такси и сума в размер на 225,72 лева за Алкател IS 2021 32ГБ, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.
- както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират се разноски по заповедното производство в общ размер на 505,00 лева от които: 25,00 лева внесена държавна такса и 480,00 лева платено адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК, назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 2 съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ответницата е сключила с Йеттел България ЕАД договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898591328 от 18.11.2021г., както и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892238984 от 18.11.2021г., като със сключването му закупува устройство Алкател IS 2021 32ГБ на преференциална цена, и застрахователна полица № 10301741 „Смартфон протект" от 18.11.2021 г.
По делото липсват доказателства ответницата да е заплащала дължимите месечни такси поради което съдът приема, че същата не е изпълнила задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД на 29.04.2022г. (за договора за лизинг —чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т.196 от Общите условия) (приложение към заявлението).
Установява се от писмените доказателства по делото, че към 05/05/2022г. ответницата е имала задължения за преходни периоди в размер на 139,40 лв., както и сума в размер на 4,99 лв. вноска по застрахователна полица № 10301741 „Смартфон протект" от 18.11.2021 г. за период 05/04/202204/05/2022 г.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 430,97 лв., формирани както следва:
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898591328 от 18.11.2021г. сума в размер на 59,01 лева, представляваща три месечни такси.
По договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892238984 от 18.11.2021г. сума в размер на 371,96 лв., от които 146,24 лв. - три месечни такси и сума в размер на 225,72 лева за устройство Алкател IS 32GB 2021, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.
Процесните клаузи за неустойка са обективирани в т.9 от договорите за мобилни услуги и Раздел IV, т.2 от допълнителните споразумения. Същите предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на 3 потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Според сключения договор, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от съдържанието на исковата молба, претендираните от ищеца суми за неустойка се формира, чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора, а именно по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Задълженията за предходен период в общ размер на 139,40 лв. са обединени във Фактура № 7331326699/05.02.2022 г. и Фактура № 7332594059/05.03.2022 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането (приложения към заявлението). Общата стойност на цитираните фактури е в размер на 151,20 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на 11,80 лв., която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 202/2024г. и издадена заповед 4 за изпълнение на парично задължение N:81/15.01.2024г.
От заключението на назначената и приета Съдебно оценителна експертиза се установява, че към дата 18.11.2021г. минималната цена за мобилен апарат марка Алкател модел „1S 2021“ е 260 лева. Вещото лице установява по категоричен начин, че този апарат се е продавал на цена от 260 лева в търговки обекти на А1 и множество фирми , чрез онлайн продажби.
Вещото лице опровергава по категоричен начин твърденията на ищеца в исковата молба, че е продал процесния мобилен апарат на ответника на преференциална цена.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.
5
По предявения срещу ответника иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД, съдът счита че са събрани достатъчно и убедителни доказателства затова, че страните са се намирали в договорни отношения, а ответникът не изпълнил поетите си задължения за изплащане на лизинговите вноски за взетата на изплащене вещ и нарушил задълженията си и не плащал месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото мобилно устройство.
Частично неоснователен се явява предявеният иск за неустойка в общ размер на 371,96 лева по договор за предпочетен номер 359892238984 от 18.11.2021г. Видно от съдържанието на исковата молба, претендираните от ищеца суми за неустойка по този договор се формират, чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора, а именно по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга в размер на 146,24 лева и сума в размер на 225,72 лева за устройство Алкател закупено на „преференциална цена“, която сума представлявала разлика между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор. Както се установи по-горе от заключението на вещото лице претендираната неустойка в размер 225,72 лева е неоснователна, тъй като се установи, че твърденията на ищеца за преференциална цена на устройството са неверни и представляват търговска измама.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира останалите искове за основателни и доказани по размер. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането по отношение на уважената част на иска.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски съобразно уважената част на иска по заповедното производство в общ размер на 324,44 лева, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 610,73 лева, съобразно 6 уважената част на исковете.