Решение № 805 от 04.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9069/2025
- Вид
- Решение № 805
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- Чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 805 гр. Варна, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110109069 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Е. В. П., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, чрез адв. Г. П. В. от Адвокатска колегия П., личен номер ********** , със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. П., ***, , ел. адрес : *** е сезирала РС Варна с искова молба с рег. № 62904/14.07.2025 г. против ответното дружество : „ А. Ф.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц. П. К..
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства : На 25.02.2025 г., от разстояние, бил сключен Договор за потребителски кредит „***“ № 18103**********45712 между Е. В. П., ЕГН ********** и „А. Ф.“ АД, ЕИК ***.По силата на този договор, кредиторът предоставял на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 400.00 лв. (хиляда и четиристотин лЕ.) , под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна платежна карта ***, а Кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на настоящия Договор.Кредитополучателят твърди, че усвоил изцяло отпуснатата сума по договора за кредит в размер на 1 400 лв., като през времето на действие на договора направил една погасителна вноска в размер на 267,46 лв. В онлайн приложение на кредитодателя към датата на сезиране на РС Варна, общата дължима сума била посочена в размер на 2 037,02 лв., което приема ищцата за материален интерес по настоящото производство. Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора потребителят се задължил да заплаща задълженията си на пето число на текущ месец, а ако не стори това, съгласно чл. 11 се задължил в срок до пето число на месеца да заплати минимум 19 % /деветнадесет процента/ от общото задължение към последно число на предходния календарен месец, която сума служела за частично погасяване на задълженията му. В чл. 4 от договора били посочени и основните му параметри, а именно : Срокът на кредита - за неопределен срок, посочения Годишен лихвен процент по заема фиксиран на 49.32% /четиридесет и девет цяло и тридесет и две стотни процента. Върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,137 % (нула цяло и сто тридесет и седем хилядни процента). Лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приемало, че календарният месец е с продължителност от 30 (тридесет) дни. Годишен процент на разходите /ГПР/ на заема бил посочен в размер на 63.24 % /шестдесет и три цяло и двадесет и четири стотни процента/. Общо дължимата сума по кредита също не била посочена, а тя представлявала сборът от следните суми: 1. усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за ползване на Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата на Картоиздателя, в 1 случай че такива са начислени; 4. Разходи/ такси, съгласно Тарифа на „А. Ф.“ АД относима към Договори за кредит „***“, в случай че такива са начислени. На същата дата , твърди ищцата, че бил подписан и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта с „***“ ООД чрез пълномощника „А. Ф.“ АД, по силата на който била издадена виртуална платежна карта с № 11139325.
Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради липса на верен процент на разходите, който в резултат на начисляваните такси бил по-висок от посочения в договора - 63,24%. В него не били включени таксите във връзка с ползването на платежната карта. В условията на евентуалност ищцата твърди също така, че било видно от съдържанието на процесния договор за кредит, че страните уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 49.32 годишно. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихвата, сочи ищцата, че може да се уговаря до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да компенсира заемодателя за това, че се лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се правела с оглед момента на сключване на договора и като се съобразяват всички относими обстоятелства. Ищцата се позовава на трайно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В настоящия случай задълженията по договора за кредит сочи ищцата, че са необезпечени, но договорената лихва надхвърляла четирикратния размер на законната лихва за претендирания период, което правело клаузата, уговаряща размера й нищожна.( В този смисъл изброява ищцата , че са следните съдебни актове на ВКС: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. и др. )Настоящите искове е пояснила в исковата си молба ищцата, че ги предявява в условията на евентуалност, като в случай, че бъде отхвърлен иска за недействителност на договор за потребителски кредит „***“ № 18103**********45712 между Е. В.
П., ЕГН ********** и „А. Ф.“ АД, ЕИК *** от 25.02.2025 г. на основание чл. 22 ЗПК, поради липса на верен процент на разходите, то при условията на евентуалност : да бъде разгледан вторият иск за прогласяване на клаузата за договорна (възнаградителна) лихва в размер на 49,32% по договор за потребителски кредит „***“ № 18103**********45712, сключен между страните за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. В случай, че договор за потребителски кредит „***“ № 18103**********45712 бъде прогласен за недействителен или евентуално клаузата за лихва, то тогава ищцата нямало да дължи претендираната от кредитодателя сума до пълния размер 2 037,02 лв., а само чистата сума по кредита, което определяло и нейния правен интерес от предявяване на настоящите искове.
При тези твърдения ищцата е сезирала съда със следните искове :
1.Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията Е. В. П., ЕГН ********** и „А. Ф.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц. П. К., че сключеният между тях договор за потребителски кредит „***“ № 18103**********45712 от 25.02.2025 г. е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, а в случай, че искът бъде отхвърлен, то моли при условията на евентуалност да бъде разгледан втория установителен иск, с който моли
1.2. Да бъде прогласена клаузата за договорна (възнаградителна) лихва в размер на 49,32% по договор за потребителски кредит „***“ № 18103**********45712 от 25.02.2025 г. за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави.
Ищцата претендира и моли да й бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.В подкрепа на твърденията си ищцата е направила и доказателствени искания за събиране на доказателства.
2
В срока по чл.131 ГПК, по ел.път, ответното дружество „А. Ф.” АД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт И. Н. е депозирало отговор на искова молба. На първо място в ОИМ ответникът сочи , че финансовият продукт „***“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта. Веднъж сключили договор за кредит по продукта „***“ кредитополучателите сами взимали решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем.„***“ като финансов продукт подчертава ответника , че не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както били масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Кредитополучателите на „***“ сами решавали как да усвоят сумата - в брой на АТМ- устройство и/ или онлайн, както и сами решавали кога да усвоят сумата - в случай че Кредитополучател решал през даден месец да не усвоява суми, то той не дължал нищо за това, но ако усвоял суми от кредитния лимит дължал уговорената договорна лихва, която се начислявала на ден върху усвоената сума.
На 25.02.2025 г., Е. В. П. ЕГН ********** твърди и ответника, че сключила с „А. Ф.” АД Договор за кредит „***“ № 11139325 (Договора), по силата на който „А. Ф.” АД бил Кредитодател, а г-жа Е. В. П., съответно Кредитополучател. По силата на Договора Дружеството твърд, че предоставило на г-жа Е. В. П. револвиращ кредит в максимален размер от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лЕ., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент - платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора.
Принципно е изразено от ответника становище за допустимост на иска .
В ОИМ ответникът възразяла срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни.
Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на Договора, на основание чл.22 ЗПК, поради липса на посочване на верен ГПР, тъй като в неговия размер на са включени таксите, свързани с ползването на платежната карта е изразено следното : Във връзка с твърдението на ищеца, че всички такси, предвидени в тарифата на картоиздателя по платежната карта, следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), счита ответника, същото за неправилно както от фактическа, така и от правна страна. На първо място, съгласно чл.
19, ал.2, т.3 от ЗПК - разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, не се включвали в изчислението на ГПР. Таксите на издателя на платежния инструмент не следвало да се включват в ГПР, т.к. нито една от тях не била задължителна за усвояването на кредита. Всички описани в Тарифата на третото лице - картоиздател услуги, били непосредствено свързани с използването на самия платежен инструмент и същите се начислявали единствено и само в хипотезите, когато самият картодържател избрал да се възползва от предоставените му възможности за ползването на въпросните функционалности на предоставения му платежен инструмент. Всички услуги, които изобщо подлежали на допълнително таксуване били, според ответника, де факто допълнителни технически възможности, създадени да гарантират, че картодържателят ще може във всяка една ситуация да ползва платежния си инструмент, включително да тегли пари в брой от чуждестранни банкомати, намиращи се извън ЕИО, т е. тегленето на пари в брой от всяко АТМ устройство, независимо на коя кредитна институция е същото, намиращо се във почти всяка една европейска държава, било безплатно за Ищеца. Ответникът обръща внимание, че извършването или не на въпросния тип платежни операции от страна на Ищеца, било изцяло в неговата дискреция, като същите услуги по никакъв начин не били задължителни за целите на усвояването на отпуснатия по платежната карта кредитен лимит, тъкмо напротив - тези услуги определя ответника като по-скоро „екзотични“, в сравнение с обичайния начин за използване на платежен инструмент от типа на процесната карта „***“, като теглене на пари в брой от АТМ в страната, плащане на ПОС терминали и т.н. (които услуги били напълно безплатни). С цел максимална изчерпателност , ответникът моли съда да има предвид, , че Ищецът усвоявал от отпуснатия му кредитен лимит чрез 3 отделни транзакции, като за нито едно от тези усвоявания не му била начислявана такса. С оглед на горното, ответникът обръща внимание на следното: Чл.19, ал.1 ЗПК гласял, цитира ответника :
Разпечатката съдържа 23 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21e34013-cb7d-4d12-b485-bf97087943d7