Решение № 528 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20243100900358 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Н. В. С., р. на *****д., гражданин на Руската Федерация, чрез адв.И. Т. за откриване на производство по несъстоятелност на „МИГ МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 813208824, със седалище гр.Варна, на основание чл.625 вр. чл. 608 ТЗ.

Молителят насочва претенцията си срещу ответника като еднолично търговско дружество. Легитимацията на молителя се основава на твърденията за наличие на неизплатено от ответника задължение за връщане на сума в размер на 196 500 евро по развален с предявяване на молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност по сключена между страните търговска сделка /чл. 625 ТЗ/ - предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.12.2009 год. Твърдяното неизпълнение на насрещната страна е липса на сключен окончателен договор под формата на нотариален акт, с който да се прехвърли собствеността на недвижимия имот. Ответникът е търговец, пререгистриран със седалище в района на сезирания съд.

Молбата е основавана на твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди се, че длъжникът не погасява задължението си, което му затруднение няма временен характер. Претендира се открИ.е на производство по несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността на дружеството с начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2024 год.

В указания от съда срок ответникът „МИГ МАРКЕТ“ ЕООД е депозирал отговор, наименуван молба, с който изразява становище за неоснователност на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност. Същата се поддържа и в проведеното първо съдебно заседание. По същество, не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен на 11.12.2009 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, но твърди, че молителката е неизправна страна, тъй като не е заплатила цялата продажна цена, а само сума в размер на 12 122.00 евро. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на молителката да заплати в цялост продажната цена, договорът е развален от ответното дружество с 1 покана, заведена под № 167 на 29.07.2013 г. Позовава се и на изтекла 10-годишна давност за възстановяване на получената сума, като навежда и твърдения, че на 18.05.2023 г. е налице преобразуване на ответното дружество чрез отделянето на две нови дружества „МигМаркет“ ЕООД и „Миг-Маркет Варна“ ЕООД като процесният недвижим имот е преминал от преобразуващото се дружество „Миг-Маркет“ ООД към новоучреденото „Миг-Маркет Варна“ ЕООД. Твърди също така, че ответното дружество не е в състояние на неплатежоспособност, поради обстоятелството, че разполага с достатъчно имущество за изпълнение на задълженията си към кредитори.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631, съответно чл. 742 ТЗ, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл. 625 ТЗ лице; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл. 608 ТЗ, съответно свръхзадълженост съгласно чл. 742 ТЗ, в случай, че длъжникът е капиталово дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

По отношение на легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл. 625 ТЗ, съгласно която писмена молба за открИ.е на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и НАП за публичноправни задължения към държавата или общините, свързани с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В процесния случай, сезиралата съда молба е подадена от физическо лице и основана на твърдения молителят да е кредитор по търговска сделка с ответното дружество, поради което и съдът приема, че молителят е сред правоимащите по чл. 625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.

Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Или, първата предпоставка, отнесена към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника. А ответникът в настоящото производството „МИГ МАРКЕТ“ ООД безспорно притежава търговско качество, тъй като е капиталово търговско дружество по смисъла на чл. 1, ал. 2, т.

1 ТЗ.

Твърдените от молителя неудоволетворени изискуеми парични вземания, обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника–търговец, като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ за открИ.е на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащи от сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.12.2009 год., развален с предявяване на молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност поради неизпълнение на продавача по договора задължение и съставляващо вземане за връщане на заплатената въз основа на разваления договор от молителя сума.

2

Търговското право си служи с два юридически критерия за квалифициране на сделките като търговски. Първият се означава като обективен и съгласно разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ТЗ е свързан единствено с особеността на сделките. Според него търговски са сделките изрично посочени в текста на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Тези сделки се означават като обективни или абсолютни търговски сделки. Вторият критерий за определяне на сделките като търговски е свързан с качеството на лицата, които ги извършват, което го определя като субективен. Чл.286, ал.1 ТЗ дефинира като търговска сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, при която хипотеза, за да се определи една сделка за търговска, тя трябва да е извършена от търговец при осъществяване на неговата дейност по занятие.

В конкретния случай, ответното дружество е търговец съгласно чл.2, т.1 вр. чл. 64, ал.1 т.3 ТЗ, а сключеният между страните договор за продажба от 12.12.2011 год. с преобразуваното дружество е сред изрично посочените в чл.1, ал.1 т.14 ТЗ. Същият е сключен и във връзка с упражняваната от него търговска дейност, аргумент за което е вписаният в ТР при АВ предмет на дейност, което категорично окачествява сделката като търговска по смисъла на ТЗ. В допълнение, съобразно въведения от законодателя субективен критерий, сделката се определя като като търговска и когато е сключена от търговец при осъществяване на неговата дейност по занятие /виж: Решение № 45/07.02.2005 год. на ВКС по гр.д. № 443/2004 год., I т.о., решение № 228/11.04.2007 год. по т.д. № 712/2006 год. на ВКС, ТК, I т.о, Решение № 177/26.03.2008 год. на ВКС по т.д. № 701/2007 год. ,I т.о., Решение № 549/27.10.2008 год. на ВКС по т.д.№ 239/08 год./. Липсва възражение от ответната страна, че конкретната сделка не попада в кръга на въведения субективен критерий, нито е проведено опровергаване на предвидената в чл.286, ал. 3 ТЗ оборима законова презумпция, че извършените от търговеца сделки са търговски. Това обстоятелство не се променя от характера на договора като предварителен, тъй като същият подготвя окончателния такъв и се отнася безспорно, поради изложеното, до търговска сделка /така изрично и разпоредбата на чл.608, ал.1 т.1 ТЗ/.

Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по приетите за търговски сделки, парично задължение, което би обусловило качеството на молителите на кредитори по чл.625 ТЗ. Последното е необходимо, тъй като само наличието на непогасено парично вземане ги прави активно легитимирани да искат открИ.е на производство по несъстоятелност на ответника и липсата на такова води до липса на базисна положителна предпоставка по чл.608, ал.1 ТЗ, върху която да се градят правни изводи за неплатежоспособността на дружеството.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 11.12.2009 г. между молителката и „МИГ-Маркет“ ООД е сключен предварителен договор за продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Бяла, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Бяла, кв. „Лагерите“, ет. 3, ап. 95, по силата на който дружеството се задължило да продаде на молителя описания недвижим имот срещу уговорена цена 196 500.00 евро, платима по посочения в раздел V начин. Ответникът не оспорва, че молителката е заплатила при сключване на договора сумата от 12 122.00 евро като първа вноска по предварителен договор от 11.12.2009 г. за закупуването на апартамент № 95, чрез прихващане на извършеното за апартамент 115 плащане, като с оглед предприетото оспорване на изправността на молителката по заплащане на останалите по договора суми и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса подлежащо на доказване от страна на молителката е изпълнението на задължението й за заплащане на останалите суми по предварителния договор по договорения в последния начин - на 23.12.2009 г. сума в размер на 50000.00 евро, на 20.01.2010 г. – сума в размер на 37878.00 лева, на 15.03.2010 г. – сума в размер на 48250.00 евро и на 15.05.2010 г. – сума в размер на 48250.00 евро.

Доказателства за горното, въпреки разпределената доказателствена тежест с определение № 1176/11.09.2024 год., не са ангажирани от молителката, нито се установяват 3 посредством поставените от нея с молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност задачи към проведената съдебно-счетоводна експертиза.

Безспорно, разпоредбите на чл.87 и следв. ЗЗД сочат, че развалянето на договора е право на изправната страна срещу неизправната такава. Доколкото молителката, упражняваща правото си на разваляне с молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, не е изпълнила задължението си за заплащане на продажната цена, същата е неизправна страна. А след като правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД не може да се приеме за надлежно упражнено преобразуващото право за разваляне на договора при неизпълнение и наличие на вземане за връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД.

Дори и да се приеме противното, установено по делото е, че процесният недвижим имот е преминал от преобразуващото се дружество „Миг-Маркет“ ООД към новоучреденото „Миг-Маркет Варна“ ЕООД вследствие на взето на 18.05.2023 г. решение от съдружниците на „МИГ-МАРКЕТ“ ООД за преобразуване на дружеството чрез отделянето на две нови дружества „Миг-Маркет“ ЕООД и „Миг-Маркет Варна“ ЕООД и изготвен план за преобразуване. След като имотът – предмет на предварителния договор не е в патримониума на ответното дружество, същият не е пасивно материалноправно легитимиран да изпълни евентуално задължение по договора за прехвърляне на собствеността.