Решение № 171 от 29.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Перник, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20241720200037 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на С. В. Д., от гр. П., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: чрез адв. В. К., *********, депозирана срещу Наказателно постановление № 21-1158-004413 от 29.03.2022 г.. издадено от нк група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен с 8121з-1632/02. 12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за следните вменени нарушения на жалбоподателката са били наложени следните наказания:

За нарушение на чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание - чл. 183, ал.2 т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание- чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.

За нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и са й били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Жалбоподателката, чрез своя процесуален представител , е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи, че оспорва констатациите в АУАН и НП.Твърди нарушение на разпоредбата на чл. 36, във връзка с чл. 52 от ЗАНН, а именно не ясно на какво основание е издадено процесното НП - дали има съставен АУАН или постановление на прокуратурата. В издаденото наказателно постановление се сочи, че липсват 1 конкретни административни нарушения, съгласно дефиницията по чл. 6 от ЗАНН. От друга страна АУАН и НП са издадени при липса на основни реквизити (по смисъла на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН), в какво се изразяват всяко едно от твърдяните нарушения, обстоятелствата при които са били извършени, доказателства които го потвърждават, както и съответните законови разпоредбите които са нарушени. Посочените общи фрази и несъответстващите им разпоредби са съществени, тъй като не могат да отговорят на изискванията на Закона за административните нарушения и наказания, в НП да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната разпоредба да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Тези нарушения са във връзка с установяване на действителното фактическо положение.

Административнонаказващият орган, не е анализирал елементите по твърдяните деяния, с оглед яснота относно приетите за административни нарушения. Освен това твърди, че е налице бездействие в продължение на повече от една година за връчване на НП, поради което към днешна дата са налице и предпоставките на чл. 3 от ЗАНН. По отношение на първото нарушение се сочи, че не е ясно дали къде точно е бил спрян автомобила на паркомясто на ОДМВР или на улицата.По отношение на второто нарушение, същото не представлява нарушение с оглед на изменението на ЗДвП с ДВ, бр.

67/2023 г.По отношение на третото нарушение не се установява (твърди) надлежно уведомяване за „служебно“ прекратената регистрация, с оглед задължителното тълкуване дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. С тези доводи моля за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание, не се явява лично, като се представлява от адв.

К., която доразвива доводите си, изложени в жалбата. В пледоарията си, същата моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да приеме, че по отношение на двете нарушения по т.2 и по т.3 към настоящия момент, даже и към момента на връчване на наказателното постановление, същите вече не съставляват деяния като административни нарушения, тъй като и от приложеното по делото Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство не се установява знание за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. По отношение на неправилното паркиране, счита, че са налице съществени разминавания между обстоятелствената част и сочената като нарушена разпоредба. Жалбоподателката сочи, че наистина е спряла, след дълго обикаляне да остави само едни документи до личния си лекар д-р П., която се намира срещу сградата на Полицията. Поради което дори и да се приеме, че е извършила нарушението не е за неправилно паркиране, а поскоро за спиране на място със статут на „Служебен абонамент“, защото дали е на МВР или на когото и да било, то има статут „Служебен абонамент“. Това място твърди, да е било тротоар на това място, преди да сложат табелата. Не е на паркинга, който е под сградата на МВР, където наистина още преди входа към самия паркинг има поставена табела и препречването на пътя би било, но тя е спряла дефакто на тротоар, където са три паркоместата. Моли съда, да присъди на жалбоподателката и направените по делото разноски в размер на 400,00 лева за платен адвокатски хонорар.

Административно наказващия орган, редовно призован, представител не изпращат. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно 2 постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.

Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.

Видно от представените в кориците на делото писмени и гласни доказателства, посредством разпита и на св. Актосъставител- Н. Г. Х., и св. Г.

Р. Ж. и двамата полицейски служители описват фактите, около случая в разпитите си пред съда, като преди да анализира показанията им, във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал, то съдът следва да се произнесе по имплицитно въведеното възражение за срока за издаване на НП, а именно тук следва да се посочи, че видно от посоченото и в самото НП, а и от приложеното към преписката Постановление на прокурор от за отказ за образуване на досъдебно производство гр. Перник, 29.12.2021г., с наблюдаващ прокурор К.М. - прокурор при Районна прокуратура гр.Перник, е посочено, че същата след като се е запознала с материалите по пр.№3522/2021г. по описа на РП- гр.Перник , е достигнала до извод, че на основание чл.213, ал.1,вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, следва, да постанови отказ да образувам досъдебно производство за престъпление от общ характер и и да прекрати преписка №3522/2021г. по описа на РП - гр.Перник. Препис от постановлението е посочено, да се изпрати на:Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник, ведно с копия от материалите по преписката -по компетентност ,за осъществяване правомощията му като административно наказващ орган за нарушение на ЗДВП и на жалбоподателката -С. В. Д. *********. Видно от мотивната част на постановлението, то в същото е посочено, че преписката е образувана в РП-гр.Перник по изпратени по компетентност материали от прекратена на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН в сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник административно наказателна преписка с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345,ал.2 от НК.След като се е запозна с материалите по преписката,от фактическа страна прокурорът е приел, че установено следното:“На 01.10.2021г.в 11.40ч.в гр.Перник, на ул.“Самоков“№1, в изпълнение на служебните им задължения като полицейски автопатрул на С“ПП“ при ОДМВР- Перник Н. Х. и Г. Ж. извършили проверка на лек автомобил „Мерцедес Ц 200Д“ с рег.№********* ,собственост на “Р.Д.Д. ********* ЕООД, с водач С. В. Д. *********По време на проверката било установено, че управляваният от Д. автомобил е с прекратена служебно регистрация на 21.09.2021r.no реда на чл.18б, вр.чл.18, т.2 от Наредба №.1-45/24.03.2000г.На Д. бил съставен АУАН серия GA, №440479/01.10.2021r.no описа на С“ПП“ при ОДМВР-Перник за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.При така установената фактическа обстановка, считам, че автомобилът е бил управляван от лице, което не е негов собственик. При спирането му автомобилът е бил с редовно издадени регистрационни табели. Няма данни, че водачът на автомобила е знаел за прекратената служебно регистрация на лекия автомобили тогава не би било извършено престъпление, но и административно нарушение. Не е установено дали нарушението по чл.140,ал.1 от ЗдВП е било извършено виновно от Д.

,както изисква нормативната разпоредба на чл.6 от ЗАНН.Дори по преписката 3 да бе установено, че С. Д. е управлявала автомобила на инкриминираната дата знаейки, че същия е с прекратена служебно регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, то налице са предпоставките за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, съобразно разпоредбата на който престъпният характер на деянието отпада ,когато то е малозначително или с явна незначителна опасност.Престъплението по чл.345, ал.2 от НК е престъпление по транспорта, чийто непосредствен обект на защита на обществените отношения, свързани, c надлежното регистриране на територията на страната МПС с оглед възможността за безпрепятственото им идентифициране. Д. не би могла да възпрепятства контролните органи да установят произхода на автомобила.Налице е хипотезата за прекратяване на наказателното производство, предвидена в чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.Материалите по преписката следва да бъдат върнати на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник по компетентност за преценка дали извършеното от В. А. деяние съставлява евентуално административно нарушение, съобразявайки обстоятелството, че съставения АУАН се явява незаконосъобразен, доколкото не е установено по преписката, че Д. е извършила виновно нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП..“. В кориците на делото липсват изрични писмени доказателства, кога точно това постановление е било връчено на АНО, и същият е счел, че следва да издаде атакуваното НП, но видно от датата на издаване на НП, а именноНаказателно постановление № 21-1158-004413 от 29.03.2022 г.. издадено от нк група в ОДМВР, с-р „ПП“ при ОД на МВР - гр. Перник- С. Г., упълномощен с 8121з-1632/02. 12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за следните вменени нарушения на жалбоподателката са били наложени следните наказания:За нарушение на чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2 т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв., За нарушение на чл.100 ал.

1 т.1 от ЗДвП, на основание- чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв., За нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и са й били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР. Постановлението на прокурорът, видно от отбелязване върху същото е от дата- 29.12.2021 г, като тази дата съпоставена с датата на издаване на НП, не нарушава шестмесечния срок за издаването му, поради което това възражение в жалбата съдът намира за неоснователно, като не може да се приеме и че е налице забава при връчването му, видно от данните по делото. Следва да се посочи, допълнително също така, че вярно е, посоченото в жалбата, че в административнонаказателната преписка липсва издадена резолюция на основание-чл.33,ал.2 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с АУАН и изпращането на преписката на прокуратурата, но съдът не третира този пропуск като нарушение на принципа non bis in idem. Тази констатация е изводима от действията на АНО, който е пристъпил към издаване на оспореното НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и при липса на конкуренция с висящо наказателно производство, поради което и горното процесуално нарушение е санирано и настоящото административнонаказателното производство е реализирано без колизия с принципа non bis in idem. В случая не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.