Решение № 75 от 12.04.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3/2022
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 12.04.2022
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.86 · Закон за собствеността
- чл.200 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Смолян, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500003 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 7028/24.11.2021 г. по гр.дело № 134/2020 г.
Девинският районен съд отхвърля исковете по чл.108 ЗС, предявени от Ш.
ДЖ. Х., ЕМ. АЛ. Х., ДЖ. ДЖ. Х. и АН. С. Х., да се признае за установено спрямо Р. АС. АС., че те са съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност по ½ ид.част за първите двама и ½ ид.част за вторите двама, на реална част от поземлен имот с пл.№ 68, от който се образува УПИ І-68 в кв.15 по плана на с.Късак, общ.Доспат, с площ от 95 кв.м., разположени в северната част на имота, защрихована в жълт цвят на приложената скица № 181/13.11.2019 г., издадена от община Доспат, при граници: север – пешеходна зона, изток – пешеходна зона, юг – имот на Р.А., запад – улица ; и да бъде осъден Р.А. да им предаде собствеността и владението върху тази част.
Ищците Х.и са осъдени да платят на ответника Р.А. направените от него разноски по делото в размер на 550 лв.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от 1
Ш. ДЖ. Х., ЕМ. АЛ. Х., ДЖ. ДЖ. Х. и АН. С. Х., чрез техния пълномощник адв.Б.П., с искане да бъде отменено, а исковете им – уважени. Претендират и за направените разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание от, жалбоподателите, редовно призовани, се явяват лично Д. и Ш.Х.и, заедно с пълномощника им адв.Б.П., която представлява и нехните съпруги Е.Х. и А.Х., като поддържат жалбата си.
Въззиваемият Р. АС. АС. чрез неговия пълномощник адв.Б.М. с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли да му се присъдят разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Б.М., и продължава да оспорва жалбата.
Съдът установява следното:
Решението следва да се потвърди.
Ш. и Д.Д.и Х.и са братя и синове на Д.А.Х./Д.А.Х/
Спорната по делото част е обозначена на комбинираната скица към изслушаното от въззивния съд допълнително заключение по СТЕ и която скица е неразделна част от настоящото решение. Спорната част е фигурата, заключена между точките 1,2,3,4 и 5 и обхваща площите, оцветени в жълто и зелено/допълнително оцветено от въззивния съд за яснота/.
Ищците твърдят, че тази площ е владяна от бащата и наследодател на ищците Д. и Ш.Х.и - Д.А.Х./Д.А.Х./, в продължение на повече от 65 години непрекъснато и необезпокоявано, тя се намира на юг от имота им, описан в нот.акт № 112/2019 г. на нотариус Цветалин Пенков, действащ в района на РС-Девин, непосредствено под тяхната плевня. След смъртта на баща им през 1985 г., Д. и Ш.Х.и, заедно със своите съпруги, продължават владението, без някой да им пречи и така до пролетта на 2019 г., когато ответникът заявява, че площта не е тяхна, премахва бетонните колове и мрежата, с която това място е оградено, и започва да я стопанисва.
Ищците считат, че са собственици на спорната част по наследяване от бащата Д.Х. и давностно владение; ответникът никога не го е владял, за имота не са провеждани отчуждителни процедури, не са заплащани имотни или парични 2 обезщетения. Процесната част, намираща се в северната част на имота на ответника, не е отчуждавана за пешеходна пътека, нито е придавана към имота му, не е ползвана от него преди 2019 г.
От заключението по СТЕ на вещото лице инж.М. Т. от
02.03.2022 г., дадено пред въззивния съд, със скицата към него, както и от двете заключения на същия експерт пред РС-Девин със скиците към тях, както и от заключението на вещото лице инж.А.С., изслушано от РС-Девин, всичките – неоспорени от страните и приети от съда, се изяснява следното:
Първият регулационен план на с.Късак е одобрен през 1967 г. със заповед № 33/20.02.1967 г.
На скицата на л.48 от въззивното дело уличната и дворищната регулация по плана от 1967 г. е нанесена с тъмносиньо, а границите на имотите – със зелено. Вижда се от скицата и е посочено от вещото лице, че спорната част попада в имот, за който няма отразен планоснимачен номер и кадастрални граници, записан на имената на ищците.
По същия план имот пл.№ 6 е записан в разписната книга на името на бащата на ответника Ц..А.А. но се вижда, че процесната площ не попада в неговите рамки, а е разположена на запад от имотната граница, която е по отсечката FE. На изток от същата граница площите имат кадастрална основа, тъй като има заснети имоти. На запад обаче няма заснета кадастрална основа с граници, а само регулационни предвиждания.
Част от спорната площ, оцветена в жълто, попада в предвиждане за улица между УПИ І на запад и УПИ V-6 и ІV-5 – от изток, която улична регулация обаче не е реализирана до осова точка 112, тя е само проект.Останалата част, оцветена в зелено, попада в парцел І, за който няма записване за кой имот е отреден, и чиято източна граница на парцел преди 1988 г. минава по отсечката В-С. След изменението от 1988 г., източната граница на същия парцел І се измества на запад и минава вече по отсечката А-D.
Със заповед № 349/27.10.1988 г. на ОНС-Доспат е одобрено изменение на плана на селото от 1967 г. На л.169 и л.170 от делото на РС са представени оригиналите на текстовата и на графичната част на заповедта.
Със светлосини непрекъснати линии на скицата на л.48 от въззивното дело са обозначени регулационните линии от графичната част към същата заповед, а 3 със светлосини прекъснати – контурите на стопанските сгради по същата заповед. По този начин се вижда, както е обяснено и от вещото лице инж.Т. на съдебното заседание пред въззивния съд, че обозначената с жълто площ представлява част от озеленяване, което е пренесъл от графичната част на заповед № 349/1988 г., която заповед касае регулационни предвиждания, но не и имотни граници. От прегледа на заповедта се вижда, че в текстовата и част не е записано, че това озеленяване се предвижда, то само е очертано и записано в графичната и част/л.170 от делото на РС/. Текстът на заповедта гласи, че се утвърждава частично изменение на ЗРП на Касъка в кв.21, като се попълва кадастралната основа с изградените стопански постройки, във връзка с което се променя дворищната регулация за парцели І, ІІ, ІІІ и ІV за сметка на терен на АПК. На същата скица към СТЕ по въззивното дело се виждат и очертанията на стопанските сгради –плевните на ищците и на ответника, според нанасянето им по плана от 1967 г-, като е налице изместване спрямо сегашното им положение по плана от 1992 г., очертано с черни плътни линии.
Относно изменението по заповедта от 1988 г. е изслушано допълнително СТЕ от 20.10.2021 г. пред РС-Девин, според което на графичната част на заповедта около стопанките постройки е изчертан терен за озеленяване, разделен на две части със синя линия –без поставен номер на парцел, това графично изменение не е отразено в текстовата част на заповедта, и в двете и части няма номера на парцели, касаещи озеленяването.
Тъй като на графичната част не са изчертани координатни кръстове, вещото лице, при опит да координира и съвмести границите на парцели І, ІІ, и ІІІ в кв.21 по плана от 1967 преди изменението от 1988 г,. но се получава разлика в местоположението на границите на стопанските сгради по плана от 1967 г. и стопанските сгради по плана от 1992 г. над допустимите грешки по посочената в СТЕ наредба.
Следващият кадастрален и регулационен план на с.Късак е одобрен със заповед № А-50/20.02.1992 г. и той е действащ и понастоящем.
По него вече е налице имот на ищците, който се индивидуализира с имот пл.
№ 66, за който е отреден УПИ VІ-66, кв.15, а този на ответника – имот пл.№ 68, за който е отреден УПИ І-68, кв.15. От скицата по въззивното дело и обясненията по СТЕ се изяснява, че спорната площ по тази план вече попада в УПИ І-68, кв.15, на ответника, отреден за имот пл.№ 68, и се намира на югюгозапад от оцветената в синьо пътека. Имот пл.№ 68 на ответника, очертан с 4 черни линии, включва спорната площ, като северната му граница е южната граница на оцветената в синьо пътека.
Със заповед № А-098/13.10.1997 г. на кмета на община Доспат е утвърдена частична промяна на уличната и дворищната регулация в кв.16 на ЗРС на село Касъка, но не се установява това изменение да засяга имотите на ищците и на ответника, съответно – спорната част.
За първи път посочената по-горе пътека се появява в плана от 1992 г., в плана от 1967 г. тя не отразена нито в кадастрално, нито в регулационно отношение. Същата пътека по сегашния план е обозначена като самостоятелен имот, материализиран с паянтова ограда от страната на имота към ищците и паянтова ограда и подпорна стена към имота на ответника.
Мястото, където сега е заснета пътеката, по плана от 1967 г. попада в имот пл.№ 5, записан в разписния лист на лицето Р.М.Х. – 10 кв.м., за който е отреден УПИ ІV-5, кв.1; в имот пл.№ 6, записан на бащата на ответника, с 35 кв.м., за който е отреден УПИ V-6, кв.1; в улична регулация между осови точки 111 и 112 – в имот без кадастрални граници и планосничанен номер – с 9 кв.м.; и в терена, предвиден за озеленяване, изчертан на графичната част на описаната по-горе заповед № 349/27.10.1988 г., в имот без планоснимачен номер - 19 кв.м.
Относно същата пътека са представени от ответника копия на заповед № 107/04.05.1978 г. на председателя на ГНС-Доспат и от протокол от 12.05.1978 г. на комисията, определена с тази заповед. Той твърди, че документите показват как още тогава са разграничени двата имота и съществуващата обществена пътека, както и че са посочени имотните граници на имотите на страните по делото; че решенията касаят владението на двата имота, като ясно било казано, че ищците нямат право да преминаван през имота на ответника. Тези твърдения се оборват от съдържанието на заповедта и протокола, но последните два документа също така не съдържат данни спорната площ да е собствена на ищцовия баща.
Със заповедта председателят на ГНС-Доспат, по повод подадена молба вх.№ 735/04.04.1978 г. от бащата на част от ищците – Д.А. Х., с която моли да му се назначи комисия и определи мястото, през което да мине пътят за плевнята му, назначава такава комисия от трима членове, разпорежда и да отиде на място и да разреши молбата на Х. и спора му с Ц.А..
5
Според протокола, комисията, в присъствието на бащите на двама от ищците и на ответника, Д. Х. и Ц.А., решава: определеният път от комисията на ДЗС да не се загражда от Д. Х. и Ц.А.; Д. Х. няма да минава пред къщата на Ц.А. от южната страна с добитък/ същият ще минава по пътя северно от къщата на Ц.А.; добитъкът на Д. Х. през есенно-пролетния сезон ще минава под плевнята на Ц.А. само западна страна към местността „М.Б.“.
Не се установява описаните документи да касаят спорната площ; от тях не може да се направи извод в чий имот е била тя, какво владение е осъществявано и че пътеката сочи границите на имотите на ищците и на ответника. От заключението на вещото лице Стаматова, дадено пред РС-Девин, става ясно, че откъм запад на спорната площ и пътеката денивелацията е много голяма, не може да има достъп до улицата от запад по пътеката, като достъпът до плевнята на ищците е възможен само от изток.
Затова може да се заключи, че спорът относно пътя, по който бащата на двама от ищците е трябвало да използва, за да стигне по плевнята, е бил дали да минава от южната на страна на къщата на ответниковия баща, която се вижда на скицата към СТЕ пред въззивния съд, или на север от нея, но е видно от СТЕ, че част от оформената пътека все попада в имот на ответника, поради което е трябвало да се реши къде точно да мине тя.
Представени са от ищците Строително разрешение № 10 от 30.04.1964 г. и Строителен протокол № 12/30.04.1964 г. от ОНС-Доспат.
Съгласно първото, на Д. А. Х. от с.Касъка, се позволява да построи плевня върху 48 кв.м. на собствено място, което не е описано с планоснимачен номер на имот или парцел, а само със съседи: път и С.С.. Със строителния протокол на 30.04.1964 г. са определени от строителния техник Т.Д.Н. строителна линия и ниво за изграждане на плевня от домостроителя Д.Х. на неурегулирано място.
Разпечатката съдържа 49 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21e1138c-0103-4c31-8b3d-1de7fc6d7879