Решение № 4 от 07.01.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№4 гр. , 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220100728 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от „....... ЕООД, гр.София против М. В. Ш., с адрес гр. Г..., общ. Гоце Делчев, област Благоевград с искане да бъде признато за установено, че е налице вземане на ищеца от ответника М. В. Ш., наследник на Т. П. Ш., в качеството й на длъжник по Договор за револвиращ заем № ..., възникнало на основание неизпълнение на Договора в общ размер на 3551, 58 лева, от които: главница в размер на 812.02 лева, договорно възнаграждение в размер на 706.95 лева, дължимо за периода от 05.01.2017 г. до 05.12.2018 г., законна лихва в размер на 2032.61 лева, дължима от 05,12,2018 г. - датата на изтичане на погасителния план до датата на входиране, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (.. до изплащане на вземането.

Твърди се от ищеца, че на ... г. е сключен Договор за револвиращ заем № ... между дружеството-ищец като кредитор, от една страна и Т. П. Ш., в качеството си на длъжник от друга страна. Въз основа на договора ищеца се задължил да отпусне на Татяна Ш. сума в размер на 1000.00 лв. за срок от 48 1 месеца, а длъжника следвало да върне сумата, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент от 71,04, лихвен процент на ден – 0.20 и годишен процент на разходите - 99,41. Така размера на вноската бил 63,20 лв., с падеж:

5 ден от месеца, а общото задължение ставали 3033,60 лв. на същата дата ищеца предоставил на кредитополучателя договорната сума. На 05.11.2014 г. бил сключен Анекс №1 към процесния договор, с който страните се споразумели за промяна на погасителните вноски, изразяваща се в отлагане на вноски №5, 6, 7, които длъжника се задължава да заплати в края на погасителния план. Изготвен бил нов погасителен план. На 17.12.2015 г. бил сключен Анекс №2 към договора, с който страните се споразумели за промяна на погасителните вноски, изразяваща се в отлагане на вноски №20, 21, които длъжника се задължава да заплати в края на погасителния план. Изготвен бил нов погасителен план. По заема са направени 25 пълни погасителни вноски, след което плащанията са преустановени. Общата сума на направените плащания по договора е в размер на 1657.50 лева. С нея е погасена сума в размер на 1641.03 лв., съгласно задължението по погасителен план, а сумата от 16.47 лв. е отнесена за погасяване начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план. Останали неплатени главница в размер на 812.02 лева и договорно възнаграждение 706.95 лева. Дължи се и законна лихва в размер на 2032.61 лева, дължима от 05.12.2018 г. - датата на изтичане на погасителния план до датата на входиране за заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като длъжника е починал, на.. г. ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу наследника М. Ш.. По заявлението било образувано ч.гр.д.№ .... г. по описа на РС Г.Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение, по която е постъпило възражение от ответника, поради което е предявен и настоящият иск.

Правната квалификация на правата на ищеца е по чл.124, ал.1 от ГПК, чл. 9 и чл.11, т.7 и т.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК във вр. с чл.240 и чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ответникът в писменият си отговор сочи, че Т. Ш. е направила 24 пълни погасителни вноски в периода от 05.06.2014 г. до 12.12.2016 г., които са в размер от 1441.03 лв. В последствие, плащанията по погасителния план са преустановени до 26.04.2021 г., когато е платена нова сума в размер на 120 лв.

Обаче към тази дата Татяна Ш., вече е била починала. Наследничката й и 2 ответница по настоящето дело, не е извършвала последното описано плащане, тъй като узнала за съществуването на дълга едва, когато е била уведомена за подаденото заявление, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №.....г. по описа на PC Гоце Делчев за 2024 г. Предвид това и представените от ищеца доказателства, не става ясно кой е извършил последното плащане. Към договора за потребителки кредит са били сключени и два анекса, но подписите и почерка в трите документа (договор за потребителски кредит № 5006457291 и два анекса към него) са различни. Поради това счита, че трите документа не са издадени от едно и също лице и не отразяват действителната воля на кредитополучателката. Счита, че още при сключването си процесния договор за кредит е бил нищожен поради противоречие с добрите нрави на клаузата, установяващи годишния лихвен процент, тъй като лихвата е свръхпрекомерна и икономически необоснована. В този случай, длъжникът дължи връщане на чистата стойност на заема, без начислени лихви и разходи по кредита. Видно от извлеченията по сметката към договора, че тази сума, равняваща се на 1000 лв., вече е възстановена на кредитора и ответника не дължи повече плащания към ищеца.

Прави възражение и за изтекла погасителна давност в полза на ответника. Договорът за потребителски кредит е бил сключен на 29.04.2014 г. за срок от 4 години или 48 месечни погасителни вноски. Извършвани плащания до 12.12.2016 г. Последната вноска по договора е определена с падеж 05.04.2018 г. и на тази дата тя е станала изискуема и е започнал да тече давностният срок. Тъй като се касае за периодични плащания, за всяка една вноска е приложима тригодишната погасителна давност, като момента към който същата е започнала да тече е датата, която е определена в погасителния план като падеж на съответната вноска. Поради това, твърдените от ищеца за дължими, но непогасени вноски по договора в периода от 12.12.2016 г. до 05.04.2018 г. са погасени по давност. Не трябва да бъде да взимано предвид направеното плащане на 26.04.2021 г., като признаване на дълга, защото за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 ЗЗД същото трябва да бъде направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Друг аргумент, че дълга не трябва се счита като признат е, че волеизявлението за неговото признаване, трябва да изхожда или от длъжника или от неговите 3 наследници, а ответницата М. Ш. не е правила това плащане. По отношение на сключените анекси към договора за потребителски кредит, те не са подписани от Татяна Ш..

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК, чл. 111, б „в“ от ЗЗД

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

На .... г. между „...“ ЕООД, гр.София и Т. П. Ш., ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев бил сключен договор потребителски кредит №... Въз основа на договора ищцовото дружество се задължил да предостави на Ш. сумата от 1000 лв., които тя трябвало да върне на 48 месечни вноски, всяка с размер 63.20 лв. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 71.04%, лихвен процент на ден – 0.20% и годишен процент на разходите 99.41 %. В договора е посочен общия размер на задължението, а именно 3033.60 лева. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който вноските са платими на 5-то число от месеца, с първа вноска дължима на 05.07.2019 г. и последна дължима на 05.06.2021 г. На същата дата – 29.04.2014 г. ищцовото дружество превело заемната сума в размер на 1000 лв. по банкова сметка на Т.. Ш., с което изпълнило задълженията си по договора.

На .. г. между „...“ ЕООД и Т. П. Ш. бил сключен Анекс № 1 към договор потребителски кредит № ..., с който се споразумели вноски с № 5, 6, 7 да се отложат за плащане в края на погасителния план. Договорено е, че след сключване на анекса ГПР е в размер на 77.39%, а ГЛП е 71.04%, а останалите клаузи на договора не се променят. Бил съставен и нов погасителен план, съгласно който вноските с № 5, 6, 7, дължими съответно на 05.10.2014 г., 05.11.2014 г. и на 05.12.2014 г. не се плащат, а срока за изплащане на заема се удължава до 05.08.2018 г.

На .... г. между ищцовото дружество и Т.Ш. бил сключен Анекс № 2 към договор потребителски кредит № .. с който се споразумели вноски с № 20 и 21 да се отложат за плащане в края на погасителния план. Договорено е, че след сключване на анекса ГПР е в размер на 78.35%, а ГЛП е 62.81%, а останалите клаузи на договора не се променят. Бил съставен и нов погасителен план, съгласно който вноските с № 20 и 21, дължими съответно на 05.01.2016 г. и на 05.02.2016 г. не се плащат, а срока за изплащане на заема се удължава до 4

05.12.2018 г.

От страна на ищеца се заявява, че по договора са извършени следните плащания: На дата 05.06.2014 са платени 64 лева; на дата 07.07.2014 са платени 63.5 лева; на дата 06.08.2014 и на дата 04.09.2014 са платени по 63.2 лева; на дата 14.01.2015 са платени 190 лева; на дата 29.04.2015 г. са платени 126.4 лева; на дата 05.06.2015 са платени 64.2 лева; на дата 07.07.2015 г. и на дата 11.08.2015 са платени по 63.2 лева; на дата 10.09.2015 са платени 63.4 лева; на дата 23.09.2015 са платени 63.2 лева; на дата 11.12.2015 са платени 128.8 лева; на дата 14.01.2016 и на дата 08.03.2016 са платени по 64 лева; на дата 14.04.2016 и на дата 25.05.2016 са платени по 60 лева; на дата 30.06.2016 са платени 63.2 лева; на дата 28.09.2016, на дата 28.10.2016 и на дата 12.12.2016 са платени по 70 и на дата 26.04.2021 са платени 120 лева. Така общата сума платена по договора е в размер на 1641.03 лева.

Тъй като Т. П. Ш. починала на .. г., а останалите дължими суми по договора не са били платени, ищцовото дружество подало до Районен съд – Гоце Делчев заявление за издаване на заповед за изпълнение против наследника на Т.. Ш. – М. В. Ш.. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№ ... г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение за исканите суми – неплатена главница в размер на 812.02 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 706.95 лева, дължимо за периода 05.01.2017 г. до 05.12.2018 г., законна лихва в размер на 2032.61 лева, дължима за периода от 05.12.2018 г. до 03.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 71.03 лева за държавна такса и 180 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът подала в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което са депозирани настоящите искове.

М. Ш. оспорва автентичността на подписите, положени за наследодателят й на договора за заем и на сключените към него анекси, поради което по делото е назначена съдебно- графическа експертиза.

Вещото лице по съдебно- графическата експертиза след като е извършило изследване на подписите – обект на експертизата и на сравнителни образци, дава заключение, че подписите върху договор за потребителски кредит № .. от .. г., както и в Анекс 1 от .. г. и в Анекс 2 от .. г. са положени от 5

Т. П. Ш..

Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред надлежен съд, поради което се явяват допустими.

Разгледани по същество предявените искове са неоснователни, по следните съображения:

От представените доказателства във връзка със заключението на вещото лице по съдебно- графическа експертиза, по делото беше установено, че на .. г. между „..“ ЕООД, гр.София, като кредитодател и Т. П. Ш. от гр.Гоце Делчев са възникнали облигационни отношения въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит № 5006457291. Съгласно договора за кредит, ищеца се задължил да предостави на Т. Ш. сума в размер на 1000 лв. при годишен лихвен процент (ГЛП) от 71.04 лева и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 99.41. Общата сума, която Ш. следвало да върне като задължение по договора била договорена в размер на 3033.60 лева.