Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 05.04.2023, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 223/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
05.04.2023
В сила
26.04.2023
Състав
Динко Карамфилов Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 5, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Златоград, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100223 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от С. К. К., ЕГН **********, с адрес обл.

С, общ. Н, гр. Н, ул. „М.Г.“ № ., чрез адв. Е. М. В. от АК - С. с адрес гр. Н. обл. С., ул. „А.С.“ № . против О. – Н., БУЛСТАТ . представлявано от Б.Р. К.

Кмет, с адрес гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ..

В исковата си молба ищцата, чрез адв. Е. В. твърди, че е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., ул. „М. Г.“ № ., обл. С., вид територия -Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 м), площ 981 кв. м. със стар номер 86, квартал 21, парцел III, IV по кадастралната карта и кадастралните регистри на о. Н., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори ***; ***; ***.

Сочи, че има имота по наследство от родителите си, като още oт 1980 г. го владее явно и необезпокоявана от никого като свой. В имота построила жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 82 кв. м., както и постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 30 кв. м.

В началото на 2022 г. във връзка с предприети действия за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение установила, от служители в общинска администрация Н.

1 че е бил съставен Акт за държавна собственост, както и че със Заповед № 46 ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост и е предаден на община Н., която в последствие въз основа на АДС го е актувала с АЧОС.

В акта за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост, като тази заповед касае одобряването на плана на град Н.

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него актуването с АЧОС от община Н., то последната оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че същата е собственик на описания имот по силата на наследство и давностно владение от 1980 г.

Отделно от гореизложеното община Н. както и праводателят й в лицето на държавата не са придобили процесният имот на годно правно основание. За него никога не е била провеждана процедура по отчуждаване, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ., за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост.

Твърди още, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината, то не може да се приложи забраната на чл. 86 ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС. Адв. В.цитира практика, че в горния смисъл е Решение № 87 от 01.08 2018 г. го гр. д. № 2714/2017 г., ГК, I г.о. на ВКС.

Сочи, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го има в наследство и от 1980 г. Владян е от нея явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че счита същият имот за неин. Още от 1980 г. до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години е упражнявала фактическата власт по отношение на процесния имот, като същият е ограден от ищцата, като в едната си част е дворно място към жилищната й сграда, а в другата си част е градина, в която ежегодно се засаждат различни селскостопански култури.

Горните действия са манифестирани пред всички. Давността по чл. 79, ал. 1 ЗСе изтекла в полза на ищцата без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика, да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищцата от имота, предявяване 2 на права по съдебен ред против нея или в установяване на фактическа власт върху имота от община Н.или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Моли съда, да постанови съдебен акт, с които, на основание чл. 124 ГПК да признае за установено по отношение на ответника О. – Н., Булстат №., представлявана от Б.Р. К. – Кмет, че С. К. К., ЕГН **********, с адрес: обл.

С.общ. Н. гр. Н., ул. „М. Г.“ № . е собственик по наследство и давностно владение от 1980 г. на имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Н. ул. „М. Г.“ № ., вид територия - Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 m), площ 981 кв.м., стар номер 86, квартал 21, парцел III, IV по кадастралната карта и кадастралните регистри на о. Н., съгласно Заповед на одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г., на ИД на АГКК, при граници и съседни имоти с идентификатори ***;

***; 51319,501.239.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв. В., поддържа изцяло предявения иск и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба. Претендира за съдебно-деловодни разноски в полза на ищцата.

Ответникът О. - Н. с писмен отговор по чл. 131 ГПК, оспорва иска като неоснователен и недоказан и като такъв, моли да бъде отхвърлен.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

По делото от ответника са представени ксерокопия от: Акт за държавна собственост № 87/09.03.1987 г.; Акт за частна общинска собственост № 1308/27.09.2018 г.; Заявление от С. К. К. вх. № 93-001179/20.06.2018 г.; Заповед № 32/21.03.1977 г.; Скица от 12.01.1977 г. – нечетлива.

От приложения акт за частна общинска собственост се установява, че той е съставен за УПИ III-86, кв. 21 по ПУП на Н. от 1987 г., с площ 540 кв.м.

Със Заповед № 32/21.03.1977 г. на председателя на ОНС е отстъпено безвъзмездно право на строеж върху държавен парцел I, кв. 20 на лицето С. К.

К..

От приложеното заявление от ищцата до кмет на О.– Н. се установява, че същата е поискала да закупи правото на собственост върху земята по отношение на имот № 68, парцел III, кв. 21 по плана на Н.въз основа на отстъпено право на строеж със Заповед № 32/21.03.1977 г.

Като свидетели по делото са разпитани Б. М. Е.и С. В.Е..

Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице Д. С.. От същите съдът приема за установено, че имотът на С. е около 1 дка и в него има построена къща на два етажа и мазе. Имотът и къщата се намират на ул.

„М.Г.“. С. владее и ползва имота повече от 30 години заедно със семейството 3 си. С. няма спор за този имот, нито с брат си и сестра си, нито с други хора от населеното място. Няма спорове и за границите. На свидетелите не е известно някой от община Неделино да е влизал в имота или да е искал да влиза и да извършва дейности там. Границите на имота са определени чрез синори.

По делото е назначена и изпълнена първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи от вещото лице Д. С..

Съдът приема заключенията, като обективни и компетентно изготвени.

От същите приема за установено, че имот с идентификатор *** е с площ 981 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД и е идентичен (непълна идентичност) с имот пл.№86, кв.21 по действащия ПУП на гр. Н., одобрен със Заповед № РД- 23/12.01.1987 г. За имот пл. № 86 са отредени УПИ III и IV, кв.21 по действащия ПУП на гр. Н...

В разписната книга към плана от 1987 г., имот пл. №86 е записан на Г.

З. - двор.

При извършения оглед на място вещото лице установява, че в западната част на имот с идентификатор ***, идентичен с УПИ 111-86 има застроена жилищна сграда и пристройка. В източната част имотът не е застроен и представлява градина - обработва се. Източната част е идентична с УПИ IV-86, кв.21.

При извършената проверка в О. Н., вещото лице установява, че няма отчуждаване, или одържавяване на имот пл. №86, кв.21 по плана на гр. Н. от 1987 г., респективно имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Н. от 2021 г.

Няма проведена отчуждителна процедура от страна на О.Н. за имот с идентификатор ***, находящ се в област С.общ. Н , гр. Н., ул.

„М.Г.“ № 16, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с площ 981 кв.м., стар номер 86, кв.21, парцели III и IV, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори *** и ***.

В съдебно заседание на 23.02.2023 г., вещото лице потвърждава заключенията си, като допълва, че имот с идентификатор *** по кадастралната карта е идентичен с имот пл. № 86, за който са отредени УПИ ІІІ-86 и ІV-86 по плана от 1987 г.

Сочи, че идентичността е непълна, защото в северна посока над двете УПИ-та е имало предвидена улица, но не е реализирана. Мястото за улица не е отчуждено. Непълната идентичност идва от там, тъй като в КК мястото за улицата е отрязано.

В допълнителното си заключение, вещото лице С. представя Скица на процесния имот по кадастралната карта на гр. Н., с идентификатор ***, върху която същият е повдигнат в жълт цвят (Скица № 1).

Имотът е с площ 981 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***,

4 като от изток, запад и север - улици, от юг - жилищни имоти.

Представя и Комбинирана скица (Скица № 2) на процесния имот по кадастралната карта на гр. Н., с идентификатор *** и ПУП на гр. Н. от 1987 г.

В съдебно заседание на 03.04.2023 г., вещото лице С. поддържа изготвеното допълнително заключение. Пояснява, че представените две скици за имота са: по действащата кадастрална карта (Скица № 1) и по действащия ПУП на Н.(Скица № 2), като има разминаване на имота и поточно в границите и площта. На Скица № 1 с жълто е повдигнат претендираният имот, който е с площ 981 кв.м. Представлява имот с кратък идентификатор 242 по КК. На Скица № 2 в зелено е повдигнат имот с пл. № 86 по плана от 1987 година – собственост на ищцата (записан е в плана на мъжа на ищцата). С червено са повдигнати отредените за този имот парцели III и IV. С черен контур вещото лице е повдигнала претендирания имот. В момента ищцата не претендира пътя на североизток, който е включен в парцел IV на Скица № 2. Няма отчуждаване за пътя. Със зелена линия на северозапад е посочила имота на ищцата от 1987 г., който тя сега не претендира. На Скица № 1 е посочила имота по кадастрална карта, т.е. по имотна граница към момента, а на Скица № 2, е дала не само имотната граница към момента, но и имотната и регулационната по действащия план от 1987 г. В момента имотът е ограден, както е по КК на Скица № 1.

По делото е изготвена и съдебно-графологична експертиза от вещото лице Р. Г..

От същото приема за установено, че при извършеното изследване на оригинал на Заявление до кмета на о. Н. вх. №93-00-1179/20.06.2018г., се установява, че ръкописно написаното име в заявлението „С. К. К.“, не е изписано от лицето С. К. К..

Ръкописно написаните цифри „86“, както и „III и 21“ в заявлението, не са изписани от лицето С. К. К..

Ръкописно написаното „Заповед № 33/21.03.1977 г.“ в заявлението, не е изписано от лицето С. К. К..

Положеният подпис в заявлението е изпълнен от С. К. К..

В съдебно заседание на 03.0.2023 г. вещото лице Г. поддържа заключението, като пояснява, че заключението е изготвено въз основа на приложените материали по делото.