Определение № 16414 от 16.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16414 гр. София, 16.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110155948 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. “Момина клисура” №16, срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК ХХХХХ, с адрес: гр.

Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с искане да бъде обявена за нищожна предвидената в чл.

8 от договор за паричен заем № 772014 от 30.05.2023 г. клауза за заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя в размер на 293,98 лв., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между страните по силата на сключен между същите договор за паричен заем № 772014 о т 30.05.2023 г., като параметрите на договора били следните: заемна сума в размер на 400 лв., сума за връщане в размер на 455,02 лв., ГПР в размер на 49,233 %, месечен лихвен процент от 3,400 % и срок на кредита – 7 месеца. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 293,98 лв., разсрочена на 7 месечни вноски, за неизпълнение на задължението за предоставяне в 3-дневен срок от сключване на договора на обезпечение. Счита клаузата за неустойка по чл. 8 за нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради неравноправния й характер – чл. 143 ЗЗП.

Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като с нея се нарушавали принципите за добросъвестност и справедливост, същата водела до значителна нееквивалентност на престациите.

Смята неустоечната клауза и за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, доколкото същата била необосновано висока. Твърди, че така уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като водела до неоснователно обогатяване на кредитодателя, доколкото същата била уговорена за неизпълнение на акцесорно съглашение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С посочена клауза за неустойка се давало още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди за кредитора. Уговорената неустойка по същество представлявала 1 добавък към възнаградителната лихва, което от своя страна водило до увеличаване стойността на договора.

Излага, че чл. 8 от договора заобикалял и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото при невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не отговарял на действително прилагания ГПР от кредитора в кредитното отношение и се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Смята, че така се стигало и до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Поради гореизложеното предявява настоящите искове за обявяване нищожността на клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем № 772014, като претендира и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлявала разход, който се дължал от потребителя поради неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката нямала характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това, твърди клаузата да е индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира разноски по делото.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 30.05.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № 772014 с посоченото в исковата молба съдържание.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за потребителски кредит.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2024г. от 9:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно 2 уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 30.05.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № 772014 с посоченото в исковата молба съдържание.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3