Решение № 2724 от 16.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2724 гр. Пловдив, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330116593 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Д. Д. срещу Н. и Ц.

Д.и за установяване правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК на с. Г. И.

Ищецът твърди, че с нотариален акт от *** г. И. С. (баща на ищца и ответника) бил признат за собственик на имот с площ от 2120 кв.м. След това имотът бил разделен на три парцела, като един бил прехвърлен на ищеца и един на ответника. Третият имот, процесния, останал собственост на родителите им, а след тяхната смърт ищецът придобил 1/2 ид.ч. от него. Ответникът, по време на брака си с ответницата, се сдобил с нотариален акт за собственост на целия имот по обстоятелствена проверка, поради което иска установяване на правата му и отмяна на нотариалния акт. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който вземат становище за неоснователност на иска. Твърдят, че ищецът никога не е ползвал имота, като от страната на неговата земя достъпът бил ограничен. Ответникът ползвал имота още преди смъртта на родителите им и по тяхна воля имотът бил предназначен да остане за него, защото само той полагал грижи за тях. Твърдят, че обработването на земята било преустановено от няколко години заради възрастта на ответникът, като ищецът искал неговото разрешение, за да го ползва. Иска се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения нотариален акт от *** г. се установява, че И. Д. С. е признат за собственик на празно дворно място от 2120 кв.м., намиращо се в село Г. И.

С плана от ***г. имотът е бил разделен на три парцела, означени с номерация **, ** и ***. В първото съдебно заседание ищецът пояснява, че на представената извадка от плана този имот се разчита като ***, но в действителност правилният номер е ***.

Между страните няма спор относно това обстоятелство.

С договор, обективиран в нотариален акт № *** от *** г. И. Д. С., със съгласието на съпругата си Ц. М. Д. е дарил на сина си Д. И. Д. празно дворно място в село Г. И. с площ от 708 кв.м., съставляващо парцел ***, имот пл. № **, кв. **.

С приемането на плана от *** г. на трите парцела са дадени нови индивидуализиращи номера, съответно ***,*** и ***.

С нотариален акт от *** г. И. Д. С. и съпругата му Ц. М. Д. продават на сина си Н. И. Д. дворно място в село Г. И., съставляващо парцел **, имот пл. № ***, срещу задължението за издръжка и гледане.

И. Д. С. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници съпругата си- Ц.

М. Д. и децата си- Д. Д. и Н. Д..

Ц. М. Д. е починала на ****г. и е оставила за свои наследници децата си- Д. И.

Д. и Н. И. Д..

С нотариален акт от *** г. Н. И.а Д. е бил признат за собственик на ПИ с идентификатор **** по КК на с. Г. И.на основание наследство и давностно владение за период по-дълъг от 10 години. Няма спор, че твърдяното владение е било упражнявано по време на неговия брак с ответницата Ц. Н. Д..

Между страните е безспорно, че трите имота в момента са с идентификатори съответно ****- на Д. Д.; ***- на Н. Д. и ***- наследствен от родителите им, явяващ се процесен за делото.

Съобразно изложеното по-горе и чл. 27 СК от *** г. (отм.), след смъртта на И.

Д. С. СИО се е прекратила и Ц. Д. се е легитимирала като собственик на 1/2 ид.ч. от имота. Останалата 1/2 ид.ч. е преминала в собственост на наследниците му по правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като Ц. Д., Д. Д. и Н. Д. са придобили по 1/6 ид.ч.

След смъртта на Ц. Д., притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния имот са били наследени от децата й- Д. Д. и Н. Д.. Така всеки от тях се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от имота.

2

Предвид извода, до който достигна съда за собствеността върху процесния имот, следва да бъде разгледано възражението за изтекла придобивна давност на ответниците. Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, ч е презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.

Самото обстоятелство, че констативният нотариалният акт на ответника е издаден след констативния нотариален акт на общия наследодател, чрез който ищецът се легитимира като съсобственик, не изключва правата му. Съгласно дадените в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС разяснения в тази хипотеза е необходимо ответниците, при пълно и главно доказване да установят, че те са или съответно неговите праводатели са били, пълноправни собственици на целия имот, което ще доведе до загубването на правата на останалите съсобственици. Самият констативен нотариален акт няма такова погасително действие, тъй като се издава в едностранно охранително производство, което не решава правен спор и не преклудира права. В тази насока е и задължителното тълкуване, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с който се признава право на собственост не 3 се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.

Оспорваща страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост- то разпределението на доказателствената тежест при оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, при което всяка страна следва да установи /докаже/ своето право. В настоящия случай ищецът също се легитимира като собственик с нотариалния акт на общия наследодател, които се признава от ответника, предвид издаването на следващия констативен нотариален акт на основание наследство и давностно владение. Поради това всяка от насрещните страни е длъжна да установи правата си, каквато доказателствена тежест бе разпределена и с доклада на делото.

При така изяснената обстановка са възможни две хипотези, при които ответникът да придобие правата на другите съсобственици върху имота (доколкото и майката на страните е притежавала права). Първата е чрез осъществено още приживе на наследодателите предаване на владението върху имота, а втората чрез обръщане на държането във владение след смъртта на наследодателите.

По отношение на първия, следва да се посочи, че само по себе си владението също може да бъде предмет на прехвърляне. То не е вещно право, а едно фактическо състояние /власт върху вещ/ и като такова за прехвърлянето му не е необходима някаква специална форма, а се реализира с постигането на съгласието между лицата.

Съгласно разясненията дадени в Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността. В Решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС е посочено, че е възможно предаване на владението от предишния собственик, или владелец /квазиправодаване/. То не е формален акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази словесно. Когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС- приема се, че имота се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.

От събраните по делото гласни доказателствени средства обаче не се установява наличието на такова предаване. Данни в тази насока има в показанията на свидетелите на ответника, които заявяват, че Ц. Д. (майка на ищеца и ответника) е споделяла, че 4 който я гледа и се грижи за нея, този двор ще остане за него. Вторият свидетел споделя подобна информация, че този двор ще остане за Н. Д., защото са се разбрали, че който ги гледа за него ще остане. Така събраните гласни доказателствени средства не могат да обосноват при условията на пълно и главно доказване предаване на владението на имота, защото реално не съдържат данни за постигнато съгласие и липсва каквато и да било информация за времето, когато са се развили тези събития. Този извод се подкрепя от използваното от двамата свидетели бъдеще време- „ще бъде за него“ и „ще остане за Н.“. Тези словосъчетания разкрИ.т едно бъдещо намерение за разпореждане с имота (без яснота за неговата форма- завещание, дарение или друго), което към момента на самите разговори все още не се е осъществило. Никой от свидетелите не дава сведения, че имотът е даден на ответника в някакъв конкретен момент, преди смъртта на родителите му.

Фактическото предаване на владението не може да стане с неизяснено намерение на собственика за разпореждане в неопределен период от живота му. За да може страната да се ползва от него следва да установи точен или поне приблизителен момент, когато се е осъществило предаването и конкретните действия, които е предприела след това, за да покаже, че само тя упражнява фактическата власт. По делото обае няма конкретни доказателства такова предаване реално да е извършено от майката по отношение на нейните 4/6 ид.ч. преди смърт й на *** г., а след това, до подаването на исковата молба на *** г., не е изминал предвидения в чл. 79 ЗС 10годишен срок.

Ответникът не установява и единствено той да е упражнявал фактическата власт върху имота. Относно този въпрос показанията на доведените от него свидетели са общи и не предоставят достатъчно ясни отговори. И двамата казват, че ответникът е засаждал имота и го е стопанисвал със съпругата си, но не излагат конкретни факти за това целият или част от имота е ползвана и в какви периоди. Впечатленията им не са достатъчно конкретни, доколкото свидетелката Ш. е забелязала едва през *** г. засаждането на люцерна (извършено през ***г.), а свидетелят Г. не знае какво е състоянието на имота последните 4 години. В същото време, от показанията на свидетелите на ищеца се установява, че неговото семейство също ползва части от имота за времето от 2012 г. до 2020 г., а след това ползва целия за отглеждане на люцерна. Показанията им, преценени съгласно чл. 172 ГПК предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото не противоречат на останалите събрани доказателства. Показанията на свидетелката Ш., че друг (освен ответниците) не е обработвал този двор, не могат да бъдат кредитирани. Те представляват извод, направен на базата на нейните лични възприятия, че е виждала само тях дамата да го стопанисват, но това само по себе си не изключва ползването на другата страна.