Определение № 1660 от 03.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1660 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601915 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Делото е образувано е във връзка с постъпила жалба вх. № 57302/21.02.20124г. на СРС от Т. Д. П., тъжител, срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ №1861/.2024г., по НДЧХ 20231110217003/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав, постановено на 09.02.2024г. , с което е прекратено наказателно производство на основание чл. 247б, ал.2, т.1, вр.чл.250, ал.1, т.2 НПК.

Въззивният съд установи следното движение във връзка с настоящето наказателно дело от частен характер:

НЧХД №12620/2023г. по описа на СРС, НО, 96 състав е образувано във връзка с постъпила частна тъжба вх. № 257411 /18.09.2023г. от Т. Д. П. срещу Р.Ф.И.. С Разпореждане №12680/15.10.2023г. на СРС ,НО , 96 състав наказателното производство е било прекратено от съдията – докладчик. С определение №3468/29.11.2023г. по описа на СГС, 14 въззивен състав е отменено Разпореждане №12680/15.10.2023г. на СРС ,НО , 96 състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС. Във връзка с определението на СГС е образувано НЧХД №17003/2023г. по описа на СРС, 10 състав.

В тъжба вх. № 257411 /18.09.2023г. на СРС се твърди, че Р.Ф.И. е заявила в писмено изявление пред 09 РУ СДВР , че Т. Д. П. „входирал в общината заплашителни сигнали срещу нея и кмета на общината“. В молба – уточнение към тъжбата вх.№ 281242 от 10.10.2023г. СРС е конкретизирана дата на 1 престъплението

13.04.2022г..

В молбауточнение вх.

№

28856/30.01.2024г.СРС П. е заявил че е подал три молби , входирани в СО Искър- : № 9400-696–9/19.05.2015; № 9400-969-***г.;№***/26.05.2015г; Тъжителят посочва, че в писмата ругаел подсъдимата, заканвал се да я съди като в писмата му се съдържали изразите „Ще те вкарам в панделата“, „Ще си ****“. В молба- уточнение Вх. № 28856/30.01.2024г. П. посочва, че СРП и МВР са приели че няма данни за закани, а само за обиди и клевета. Тъжителят твърди, че е бил осъден за обида и клевета по НЧХД №43/2016 по описа на СРС. В тъжбата пред СРС тъжителят П. сочи като място на извършване на престъплението от частен характер- гр. София, жк ****- в сградата на 09 РУ СДВР. П. сочи, че И. разпространила още едно позорно обстоятелство за него, а именно че я подложил на „непрекъснат тормоз“, тъй като завел множество дела срещу нея. Тъжителят е заявил, че е вярно, че е завел множество дела срещу И., но заявява, че не е вярно и позорно, че я тормози с това.

След запознаване с приложените по делото материали, въззивният съд установи следното: жалбата е подадена в законоустановения срок , от лице с процесуална легитимация, поради което е допустима.

По отношение на основателността:

Тъжителят Т. Д. П. е обжалвал постановеното на 09.02.2024г.

РАЗПОРЕЖДАНЕ №1861/.2024г., по НДЧХ 20231110217003 /2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав, като неправилно, моли въззивната инстанция то да бъде отменено и производството да бъде възобновено. Заявява, че са налице основания за водене на наказателно производство от частен характер за "клевета" срещу Р.Ф. И.. Тъжителят е посочил като място на извършване на престъплението- сградата на 09 РУП СДВР, където И. е заявила в писмена форма, че тъжителят е подал „заплашителни сигнали“ срещу нея и кмета, като я подложил на „непрекъснат тормоз“. Тъжителят Т. Д. П. сочи, че заявеното от И. в 09 РУП СДВР е невярно и позорно обстоятелство. Жалбоподателят П. изразява несъгласие с първоинстанционния съд, че изразите не били конкретизирани от И., тъй като последната е приложила няколко писма, за които твърди, че са „заканителни писма срещу нея и Кмета". П. заявява, че във въпросните писма не е казал нищо срещу Кмета, поради което е позорно твърдението, че пише заканителни писма срещу Кмета, което не е вярно, тъй 2 като писмата били адресирани само срещу И..

Първоинстанционният съд след анализ на съдържащите се в тъжбата твърдения е констатирал, че е налице хипотезата по чл. 250, ал.1, т.2 НПК , а именно че деянията, описани в тъжбата не съставляват престъпления по чл.

147, ал.1 НК. СРС е изложил аргументи, че за да е осъществен съставът на престъплението „клевета“ по чл. 147, ал.1, пр.1 НК е необходимо от обективна страна да се докаже, че позорното обстоятелство е неистинско. В мотивите си СРС излага съображения, че цитираните изрази от П. „Ще те вкарам в панделата“, „Ще си ****“ съдържат закани и заплахи, както и че заявените от И. обстоятелства са позорни за тъжителя, но са верни, поради което съдържанието на приложената тъжба и допълнения не покриват стандартите за съставомерност на престъплението „клевета“. По отношение на нововъведеното в уточненията обвинение в молбата от частен характер срещу И. Вх. № 28856/30.01.2024г. за твърдения на И., че твърдяла, че е „подложена на непрекъснат тормоз“, поради заведените множество дела от П.

СРС намира, че „позорността“ на определени обстоятелства не може да се извежда от изводи на други лица, поради което посоченото твърдение като съдържащо оценъчен елемент на фактите е несъставомерно по чл. 147, ал.1, пр.1 НК.

Въззивният съд се съгласява с изводите на първостепенния, поради следното: за да бъде една частната тъжба годна да инициира наказателн о производство от частен характер, тя трябва да очертае предмета на доказване от гледна точка на твърдените престъпления и участието на конкретно лице, евентуален подсъдим, в тях. Изискването на чл. 81, ал. 1 НПК за пълно и ясно обстоятелствено описание не е самоцелно, а същото е необходимо за правилното определяне от съда на правната квалификация на престъплението.

Единствено в тези случаи и при спазване на тези формални изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер, въз основа на твърденията, изложени в тъжбата. В този смисъл повдигнатото частно обвинение е лишено от фактическо съдържание – липсва описана конкретна деятелност на обвиняема т а . За да прекрати наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на употребените изрази не покриват състав на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1. Изводите на СРС са правилни и почиват на вярна съпоставка на фактическите данни, 3 съотнесени към приложимите норми на чл. 147, ал. 1 НК. Констатирайки, че деянието не покрива признаците на състав на престъпление "клевета", първостепенният съд правилно е приложил процесуалния закон.

За да обоснове своя правен извод, съдът от първа инстанция е изложил обосновани и подробни аргументи, както досежно обективните предели на престъпленията по смисъла на чл. 147 НК, които са трайно застъпени в теорията и съдебната практика, позовал се е съответно на относими към случая съдебни актове на ВКС

Съществено за съставомерността на престъплението "клевета" е довеждането до знанието на друго лице на позорни от гледна точка на господстващия в обществото морал твърдения за съществуването на конкретен факт, който с оглед съдържанието му накърнява доброто име в обществото на пострадалия или въвеждането на твърдение за извършено престъпление с конкретни фактически действия, каквото засегнатото лице не е извършвало. Същественото за съставомерността е инкриминираните изрази от гледна точка на тяхното съдържание да въвеждат твърдения за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо.

Използването на абстрактни и недостатъчно индивидуализирани твърдения, включително с елементи на оценъчно съждение не са съставомерни по своя характер, тъй като същите подлежат на тълкуване по различен начин от различните субекти, а не еднозначно от гледна точка на действащия морал, изискващ опавзане и уважение на доброто име на останалите граждани. В този смисъл, както е посочил и Върховен касационен съд в решение № 80 от 09.03.1998 г. по НД № 766/1997 г., II НО позорността на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи и определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически процес, който не може да се инкриминира, имайки предвид, че резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на съставомерност от гледна точка на състав на престъпление по смисъла на чл.

147, ал. 1 НК в употребените изрази: " непрекъснат тормоз“, тъжителят е 4

„входирал различни заплашителни сигнали срещу нея и кмета“. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случая е налице негативна оценка на поведението на тъжителя, а не въвеждане на конкретни позорни факти от обективната действителност. Налице е субективен прочит на определено човешко поведение от страна на И.. Изразите, за които се твърди, че са засегнали доброто име на тъжителя подлежат на преценка доколко са допустими от господстващия в обществото морал и установените нравствени норми за нормално човешко общуване, въз основа на обективен критерий, а не на субективна оценъчна дейност. В този смисъл деянието и в тази част правилно е преценено от районен съд като несъставомерно по смисъла на чл.

147, ал. 1 НК във формата на изпълнително деяние „разгласи позорно обстоятелство за другиго“.

От съществено значение е посоченото уточнение от тъжителя за мястото на извършване на деянието- сградата на 09 РУП СДВР. Твърдението на Т. Д. П., че клеветата, т. е „ разгласяването на позорни и неверни обстоятелства“ е извършено от И. пред органи на държавна власт изключва съставомерност по чл. 147, ал.1 НК, както и образуването на наказателно производство от частен характер. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 , вр. чл. 80 от НПК сочи, че тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия /вж. посочените в чл. 161, ал. 1, чл. 175, ал. 1, чл. 218в и чл. 348б от НК/.

Отчитайки гореизложените съображения, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, тъй като е обоснован и законосъобразен, както от гледна точка на материалния, така и от гледна точка на процесуалния закон, което обосновава неговото потвърждаване. Така мотивиран, на осн. чл. 345, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 4 НПК, СГС, НО, V въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ №1861/.2024г., по НДЧХ 20231110217003/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав, постановено на 09.02.2024г., с което е прекратено наказателното производство на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2, вр чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6