Решение № 7268 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7268 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100108953 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по искова молба от С. Д. М., Г. С. М. и М. С. С., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец С. Г. М. срещу А. Г. М..

В исковата молба се поддържа, че С. Г. М. и А. Г. М. са брат и сестра, като са наследници на М.В. М., починала на 24.01.2016 г., а тримата заедно – на баща им Г.М.С., починал на 06.03.2002 г. Преди смъртта си, М.В. М. е завещала на ответницата със саморъчно завещание цялото си имущество. В исковата молба се поддържа, че същото не е изготвено и подписано от общата наследодателка, като почеркът съществено се различава.

Ищците поддържат, че приживе, през 1975 г. техните наследодатели М. М.

(починала на 24.01.2016 г.) и Г.М.С. (починал на 06.03.2022 г.), са се разпоредили с първия етаж (дарен на А. М.) и втория етаж (дарен на С. М.) от сграда, находяща се в град София, ул. „********, а ответницата А. М. е придобила по давност гараж в сградата. Сочат, че недвижимите имоти, които са включени в наследството на М.В. М.

/4/6 ид. части/ са следните: поземлен имот с идентификатор ***, по КККРР одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ от 499 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на 3 ет. с площ 71 кв.м., и три постройки на допълващо застройване в имота с идентификатори ***, *** и ***.

Ето защо, молят съда да бъде обявена на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал.

1

1 от ЗН на нищожността на саморъчно завещание от 14.09.2014 г. от М.В. М., обявено от нотариус В. Г., рег. № 340 на НК, вписано в СВ под № 134, том 11, вх. № 51193 от 18.08.2016 г., с твърдения, че завещанието не е написано и подписано от нея; както и при евентуалност предявяват иск на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на 4/18 ид. части (1/3 ид. части от наследството на първоначалния ищец С. Г. М. от 4/6 ид. части от наследството на завещателката М.В. М..)

Ответницата А. Г. М. оспорва исковата молба, като сочи, че искането за прогласяване на нищожност на саморъчното завещание от 14.09.2014 г. е неоснователно. Поддържа, че през последните 10 години от живота си М.В. М. е била тежко болна, като всички грижи са били поети от ответницата и съпруга й. Оспорва и евентуалния иск, като счита, че правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане е погасено по давност, както в изграждането на процесните имоти са участвали само тя и съпруга й, като са ги владеели съвместно с родителите им Г. М. и М. М. от 1970 г. Ответницата поддържа, че искът за намаляване на завещателно разпореждане се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, предвидена в чл. 110 ЗЗД, а процесното завещание е обявено още през 2016 г. Сочи, че заедно със съпруга си Б.А.И. са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 151 от 30.10.2020 г., том I, рег. № 1320, дело № 143/2020 г. на нотариус Н.В.. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения към исковата молба нотариален акт за собственост на имоти, придобити по Закон за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 122 от31.12.1960 г., том XXVI, дело 4783 от 1960 г., Г. М. С.ов и Й.Д.Д. са закупили празно място с пространство от 500 кв.м., в гр. София , ул.

„******** (понастоящем ул. „********), като впоследствие Й.Д. е продал своята 1/2 ид.част на Г. С.ов, с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 181 от 01.04.1963 г., том VII, дело № 1225/1963 г.

Представените са нотариалните актове от 17.06.1975 г., обективиращи договори за дарение от Г. М. С.ов и М.В. М., в полза на С. Г. М. /на втори етаж/ и в полза на А.

Г. М. /на първи етаж/, от построената къща в гореописаното дворно място, както и нотариален акт № 68 от 29.06.2006 г. том VI, рег. № 6971, дело 81782006 г. на нотариус И.Н., за придобиване по давност на гараж в същото от А. Г. М..

От удостоверение за наследници изх. №1251/11.05.2013 г., издадено от СО, район „Сердика“ се установява, че Г.М.С., починал на 08.03.2002г., е оставил следните наследници по закон: М.В. М. – съпруга, починала на 24.01.2016 г., както и С. Г. М. – 2 син и А. Г. М. – дъщеря. Наследници на своята майка М.В. М., починала на 26.01.2016 г. са нейните деца – първоначалния ищец С. Г. М. и ответницата А. Г. М..

Със саморъчно завещание от 14.09.2014 г., М.В. М., завещава на дъщеря си А. Г.

М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Завещанието е обявено с протокол от 12.07.2016 г. на нотариус В. Г., рег. № 6872, дело № 17, като е вписано в Службата по вписванията на 18.08.2016 г., том 11, № 134, вх. рег. № 51193.

По делото е представено за сравнителен материал и саморъчно завещание от 01.03.2006 г. на М.В. М., в ползва на сина и С. Г. М., което е отменено със съставянето на ново, последващото завещание от 2014 г., съгласно чл. 38 от ЗН.

Разпоредбата на чл. 42, б. „б“ ЗН предвижда, че завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.

24, съответно чл. 25, ал. 1 ЗН.

От заключението на приетата по делото съдебно-графична експертиза, по делото се установява, че при сравнително графическо изследване на почерка, с който е изпълнен текста на завещанието – обект на експертизата и сравнителния материал, се установява сходство в степента на обработеност, размера, наклона, темпа на изпълнение и съвпадения в степента на свързаност, както и множество частни графически признаци. При изследване на подписа за „завещател“ е установено сходство в степента на обработеност, темпа на изпълнение, формата на движението при изписване на заключителната част на парафа и др. Заключението на вещото лице С. Х., е че текстът на саморъчното завещание от 14.09.2014 г. е написан от лицето, написало сравнителния материал / това е подпис в нотариалните актове за дарение № 150 и 151 от 17.06.1975 г. и представено от ищците саморъчно завещание от 01.03.2006 г. /, като подписът вероятно е изпълнен от М.В. М..

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН

Въз основа на установеното в графичната експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, съдът приема да установено, че при съставяне на процесното завещание са спазени изискванията на чл. 25 ЗН, като завещателят е написал и подписал процесното саморъчно завещание.

Ето защо, съдът намира за неоснователен иска за прогласяване на основание чл.

42, б. „б“ ЗН нищожността на саморъчно завещание от саморъчно завещание от 14.09.2014 г., с което М.В. М., обявено с протокол от 12.07.2016 г. на нотариус В. Г., рег. № 6872, дело № 17, като е вписано в Службата по вписванията на 18.08.2016 г., том 11, № 134, вх. рег. № 51193, поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН - завещателят не е написал и не подписал завещанието.

По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители 3 или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. (чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗН). Съгласно приетото в решение № 324 от 16.10.2012 г., постановено по гр. д. № 654/2011 г. на ВКС, I ГО, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотезите, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотезата, при която разпореждането е извършено с универсално завещателно разпореждане, както е в случая.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на децата на М.В. М. (4/6 ид.части от общото имущество с починалия й съпруг) е размер на общо 2/3 ид. части от наследството й, или по 1/3 ид. част за С. Г.

М. и А. Г. М..

Когато правото на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл. 31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството. (решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 1780/2009 г. на ВКС, I Г. О.) Следователно, в случая запазената част на ищците, е общо в размер на 4/18 ид. части от наследството на М.В. М. / майката на първоначалния ищец С. Г. М./.

Относно възражение за давност

Съгласно приетото в т. 3 г) от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, поначало всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на определен срок, освен ако в закона е постановено друго. В закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност. Според чл. 34, ал 3 ЗС искът за делба не се погасява по давност Тази разпоредба се отнася само до исковете за делба, но не и за останалите вземания на наследниците. Поради това при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД от откриване на наследството.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Следователно, евентуалният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, е 4 погасен по давност, доколкото наследството е открито на 26.01.2016 г. и обявено на 18.08.2016 г., като към 18.08.2021 г. е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок на общата давност, а исковата молба е депозирана на 18.05.2023 г. и следва да бъде отхвърлен (в този смисъл и решение № 445 от 4.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2023 г., II Г. О., Гражданска колегия.)

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата следва да бъдат присъдени сторените разноски да адвокат, в размер на 1 200 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените С. Д. М., ЕГН **********, гр.

София, ул. „********, Г. С. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „********, М. С. С., ЕГН **********, гр. София, ул. ******** и А. С. М., ЕГН **********, гр. София, ул.

„******** конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец С. Г. М., представлявани всички от адв. Д. К., гр. София, район „Младост“, ж.к.

„********, срещу А. Г. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „********, представлявана от адв. Г. П., гр. София, ул. „********, иск за обявяване на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН на нищожността на саморъчно завещание от 14.09.2014 г. от М.В.

М., обявено от нотариус В. Г., рег. № 340 на НК, вписано в СВ под № 134, том 11, вх.

№ 51193 от 18.08.2016 г.,както и евентуалния иск на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на 4/18 ид. части в полза на наследниците на първоначалния ищец С. Г. М. (1/3 ид. части от наследството на първоначалния ищец С. Г. М. от 4/6 ид. части от наследството на завещателката М.В.

М..)

ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „********, Г. С. М., ЕГН **********, гр. София, ул. „********, М. С. С., ЕГН **********, гр. София, ул.