Решение № 107 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500806 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд рег.№212 от 09.07.2025г. постановено по гр.д.№20245210100602 по описа на същия съд за 2024г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от ищците М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. **** и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****,срещу Община Велинград, с ЕИК 000351580, гр. *****, представлявана от кмета д-р К. К., Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. ****, „Виваком България“ ЕАД с ЕИК 831642181, „Български пощи“ ЕАД с ЕИК 121396123 и С. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с. *****, с който искат да се признае за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с планоснимачен № 52 , с площ от 89 кв. м. /осемдесет и девет/, за който е отреден УПИ I - 50,51,52 частна общинска собственост, отреден за магазини, в квартал 11, по плана на с. Света Петка, Община Велинград, област Пазарджик, с площ от 1290кв.метра, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от 1

З С . СЪС СЪЩОТО РЕШЕНИЕ СА ОСЪДЕНИ М. А. М. с ЕГН

**********, с адрес: с. ****, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. **** и Х.

А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да заплатят на Община Велинград, с ЕИК 000351580, гр. *****, представлявана от кмета д-р К. К. сумата от 200 /двеста/ лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪДЕНИ СА М. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. **** и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да заплатят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. ***** сумата от 200 /двеста/ лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪДЕНИ СА

М. А. М. с ЕГН

**********, с адрес: с. ****, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. **** и Х.

А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да платят на „Виваком България“ ЕАД с ЕИК 831642181, със седА.ще и адрес на управление гр. **** и сумата от 300лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪДЕНИ СА М. А.

М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с.

**** и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да ЕАД с ЕИК 121396123, със седА.ще и адрес да заплатят на „Български пощи“ управление: гр.

София, р-н „Студентски“, ул. Акад. Стефан Младенов № 1, бл. 31 сумата от 300 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪДЕНИ СА М. А.

М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, Ф. А. С. с ЕГН **********, с адрес: с.

**** и Х. А. М. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да заплатят на С. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, сумата от 1500 лв., разноски за възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 200 /двеста/ лева платени за възнаграждение на вещо лице.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от един от ищците в производството пред първата инстанция М.А. М., с ЕГН-********** от с.**** с въззивна жалба с вх.№5402 от 30.07.2025г. подадена чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-Пазарджик с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение Районен съд - Велинград не е взел предвид всички събрани в производството доказателства и не ги е анА.зирал подробно, поради което е постановил неправилно решение, което не се основава на доказателствата по делото; игнорирал е част от събраните в хода на производството гласни доказателства-свидетелските показания на водените от ищците свидетели, тъй като съдът дори не се мотивирал защо не е 2 кредитирал свидетелските показания на тези свидетели, които са непротиворечиви, дадени са от лица, които не се намират в близко родство с ищеца М. А. М., което правело дадените от тях показания достоверни, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, при което изходът на спора би бил различен. Във въззивната жалба се посочва установената според жалбоподателя фактическа обстановка след анА.з на писмените и гласни доказателства и от експертно заключение, и заключава, че от доказателства се установявало, че процесният имот Поземлен имот, с пл.№ 52 , с площ от 108 кв.м., за който е отреден УПИ I-50,51, 52-частна общинска собственост, отреден за магазини, в квартал 11 , по плана на с. Света Петка, Община Велинград, област Пазарджик, с площ от 1290кв. метра, при съседи на имота: от север-имот с пл.№50, от изток-имот с пл.№50, от юг- улица и от запад имот с пл.№50, е собственост на ищците по силата на наследство от техният общ наследодател М. А. М., починал на 10.09.2000г.. който е бил собственик на имота на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка-давностно владение №246, том II, дело № 453 от 05.07.1969 год.; Че от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че по обезсиления първи кадастрален и регулационен план на с.Лютово/сега с.Света Петка/,одобрен със Заповед №662/17.10.1961г. на ОНС- Пазарджик, процесния имот пл.№232, в кв.11 с площ от 108 кв.м. е бил записан в разписния лист на М. А.ев М. на основание Нотариален акт №246/1969r. и в дворното място е била изградена едноетажна сграда от 50 кв.м. Вещото лице установило, че плана е създал регулационни отношения, като част от процесния имот с площ от 50кв. метра е попадала в улица, а останалата част от 58 кв.м. е попадала в парцел I за съвет и поща в кв.11; че по сега действащият кадастрален и регулационен план на с.Света Петка, одобрен със Заповед №1198/24.11.1989г. на ИК на ОбНС гр.Велинград процесния имот е зА.чен и не съществува, част от площта му от 58 кв.метра попада в имот с пл.50 в кв.11, целият с площ от 1320 кв.м. записан в разписният лист за общинска собственост на основание Акт №248/14.11.2011г. За този имот бил отреден УПИ I -магазини в кв.11 и в крайната си южна част е застроен с едноетажна масивна сграда/метален павилион/, със застроена площ от 75кв.м. и пристройка от запад със застроена площ от 14 кв.м., обозначена с пл.№52, Като сградата е записана първоначално за държавна собственост на БТК АД на основание АДС 3

№3574/2000г. и в последствие на Български пощи ЕАД на основание Нот.акт №44/2017г. и на С. М. С. на основание Нот. акт №9143/2017г. Вещото лице установило, че имота посочен в Нот. акт №246/1969г. е идентичен с този посочен в Акт за общинска собственост №248/2001 на община Велинград, въз основа на който е издадено Решение №62/2022г. на Общински съветВелинград, само с площ от 58кв.метра от терена, за който е отреден УПИ Iмагазини в кв.1 1 с площ от 1290 кв.м. Вещото лице установило, че процесния имот посочен в Нот. а.№246/1969r. е идентичен с този посочен в Нотариален акт за покупко-продажба №143, том I, рег.№2293, нот. дело №142 от 29.05 2017г. на нотариус С. Д., Нот. акт за покупко-продажба №147, том II , per.

№4675, дело №328 от 30.09.2019г. на нотариус М. Р., Нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/ №59, том I, рег. № 709, нот.дело №57 от 17.03.2009 год. и Нот. акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства №44, том III, рег. №5272, нот.дело №430 от 21.12. 2017 год., само с площ от 58 кв.метра от терена за който е отреден УПИ I — магазини в кв.11, с площ от 1290 кв.м. Твърди се, че имот пл.№232, в кв.11, с площ от 108 кв.м., ведно с изградената едноетажна сграда от 50 кв.м. е идентичен само с площ от 58кв.м. от терена за който е отреден УПИ I-магазини в кв.11, с площ от 1290кв.м. и върху която площ попада едноетажна масивна сграда/метален павилион/ със застроена площ от 75кв.м. и пристройка от запад със застроена площ от 14 кв.м., обозначена с пл.№52 . Допълва, че от разпитаните по делото свидетели безспорно се доказало, че процесния имот- дворно място от 108 кв.метра и застроената върху него плевня на 50 кв.метра са били собственост на наследодателят на ищците дядото на жалбоподателя М. А. М., който през 1969г. се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка — давностно владение №246, том II, дело №453 от 05.07.1969год Акцентира, че от 1969 година до около 1987 година имота се е владеел и ползвал от общият наследодател на ищците техният дядо М. А. М.. И че всички разпитани по делото свидетели са дА. непротиворечиви показания, които установяват, че дядото на ищците е ползвал и владеел процесния имот от 1969г. до момента в който плевнята е била съборена-около 1987година и на нейно място е построен метален павилион- поща на с.Света Петка. Подробно в жалбата се анА.зират и коментират свидетелските показания на свидетелите М. А. С.; А. М., свиделите на ответника С. С. — А. М. Ш. и М. И. М..

4

Поддържа се, че ответниците по делото „Български пощи” ЕАД и „БТК” АД не са представили доказателства, които да доказват, че притежават строителни книжа и документи, Договор за отстъпен право на строеж или разрешение за строеж за построяването на металният павилион, изграден върху имота на ищците. Коментира се, че в проведеното първоинстанционно производство никой от ответниците, в това число и Община Велинград, не са представили доказателства, които да доказват, че е проведена процедура по отчуждаване за процесния недвижим имот и не са се събрА. по делото данни за нА.чието на отчуждителна преписка по отношение на процесния имот. Позовава се жалбоподателят на представеното с исковата молба Писмо №15-71#1 от 25.10.2022г. от Държавна агенция „Архиви”, Дирекция „Регионален държавен архив” Пловдив, Отдел „Държавен архив” Пазарджик от което се установявало, че относно отчуждителна преписка за имот описан в Нотариален акт №246 от 05.07.1969г. в Държавен архив-Пазарджик, не се съхраняват отчуждителни преписки. А тези документи оставА. на съхранение в архива на съответната община или кметство. Като във фонда на приетите на съхранение документи на Селски общински народен съветс.Света Петка, Пазарджишко (фонд 771) не са предадени и не се съхраняват протоколи и решение от заседания на ИК на СОНС за периода 1979-1981 г.

Заключава, че в конкретния случай, около 1987г., без процесния имот да бъде отчужден по законовия ред по някой от благоустройствените закони, при последвалата национА.зация при комунистически режим в Република България, плевнята е била съборена. И че през същия период, след като плевнята била съборена, върху около 89 кв.м. от дворното място били излети бетонови основи, върху които била построена от държавата напълно незаконно и без учредено право на строеж, метална постройка, която започнала да се ползва за поща в с.Света Петка. Твърди още, че ответниците не са представили по делото доказателства с които да доказват, че общият наследодател на ищците -техният дядо М. М. или неговите наследнициищците в производството, са загубвА. владението върху процесния поземлен имот като владението им не е било смущавано и е било явно в качеството на собственици. Допълва, че до 2022 год. н и т о държавата, нито Община Велинград, са установявА. владение върху процесния недвижим имот, нито са предявявА. собственически права. Смята, че двата акта за държавна собственост, а именно АДС №3574 от 10.02. 2000год. на областния управител 5 на област Пазарджик, АДС №3470 от 27.06. 2000год. на областния управител на област Пазарджик и акта са общинска собственост - Акт за общинска собственост №248 от 14.11.2001г. на Община Велинград, са нищожни, защото не са издадени съгласно законоустановената процедура за отчуждаване на частен имот в полза на държавата. Допълва, че по направеното възражение за нищожност от ищците в исковата молба Районен съд-Велинград не се е произнесъл в мотивите на обжалваното решение и че процесния недвижим имот никога не е отнеман фактически нито от общия наследодател на ищците, нито от наследниците му, нито преди снабдяването му с Нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1969год., нито след това, както и че съгласно Удостоверение №240/06.04. 2023г. на Община Велинград се установявало, че за процесния имот няма данни за отчуждителни преписки в Кметство с.Света Петка и в Отдел „ТСУ” при Община Велинград, а от Писмо N915-71#1 от 25.10.2022г. от Държавен архив-Пазарджик, се установявало, че не се съхраняват отчуждителни преписки и тези документи остават на съхранение в архива на съответната община или кметство. Заключава, че в случая е нА.це незаконосъобразно отчуждаване на частния имот на ищците, в нарушение на чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция по правата на човека, предвиждащо, че ,Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. И че никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Като посочените преходни разпоредби не накърнявА. по никакъв начин правото на Държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“. Тези постановки били записани и в Конституцията на Република България, където в чл. 17, ал. 5 се посочва, че принудително отчуждаване на собственост за Държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Заключава, че в случая държавата се е обогатила неоснователно със стойността на процесния поземлен имот, ведно с построената в него сграда, за сметка на наследниците на М. А. М. (с предишни имена М. А. М.), с ЕГН **********, б.ж на с. Света Петка, тъй като нито е провела отчуждително мероприятие, нито ги е 6 обезщетила предварително и равностойно. Смята още, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които единствено се установява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост, като освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта следвало да се посочат и фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост, защото актовете за държавна (общинска) собственост, нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за право на собственост. Счита, че доколкото общия наследодател на ищците е придобил процесния имот на вА.дно оригинерно правно основание, то издадените актове за общинска, респективно държавна собственост са нищожни, тъй като доказателствената сила на трите акта е оборена. Заключава, че от събраните по делото гласни доказателства, се е установило, че изградената стара сграда-плевня, собственост на наследодателят на ищците М. А. М. е премахната около 1987година от държавата и върху собственият му имот от 108 кв.м. е построена незаконна сграда метален павилион - поща на „Български Пощи” и на „БТК". Отново се позовава на констатациите на вещото лице, че по сега действащият кадастрален регулационен план на с.Света Петка част от площта на процесния имот от 58 кв.метра попада в имот с пл.№52 в кв.11, целият с площ от 1320кв.м. и е записан в разписният лист на основание Акт №248 от 14.11.2011г. като общинска собственост на Община Велинград. И че по сега действащият кадастрален и регулационен план на с.Света Петка само 58 кв.м. от процесния имот попадат в терена на новообразуван имот. И че имот пл.