Определение № 42574 от 14.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42574 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110138974 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба от Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител" ЕАД, ЕИК:..........., със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от проф. д-р Ц. И. Д. - изпълнителен директор, чрез адв.

Я. Й. С., срещу И. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Трудов договор № 11 от 21.01.2019 г., по силата на който ответникът бил назначен на длъжността „лекар-специализант" в Отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на УПМБАЛ-София „Св.

Йоан Кръстител" ЕАД. В допълнение, на 23.01.2019 г. между същите страни бил сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ (наричан по-долу за краткост ,,Договора”). Съгласно чл. 5.1 и чл. 5.2 на Договора ищецът следвало да организира обучението на ответника по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ответникът се задължавал да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация на 1

„лекар" и да придобие специалността „Кардиология", след което съгласно чл.

5.3 на Договора ответникът следвало да продължи да работи в УПМБАЛСофия „Св. Йоан Кръстител" ЕАД за срок от пет години.

Поддържа, че с грижата на добрия търговец изпълнил всички свои задължения по договора, бил поел финансовата издръжка на ответника, организирал обучението по специалността „Кардиология" и заплатил практическото обучение по отделните модули, проведени в други лечебни заведения през време на обучението.

Твърди, че след 01.01.2024 г., когато ответникът придобил правата на „лекар-специалист", между страните бил сключен Трудов договор № 7 от 03.01.2024 г., съгласно който ответникът бил назначен на работа като ,,лекар – кардиолог” на пълно работно време, като по този начин ищцовото дружество изцяло било изпълнило задълженията си по облигационния договор.

Поддържа, че с оглед датата на придобиване на специалността ответникът следвало да работи като „лекар - кардиолог" в лечебното заведение в периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2029 г. Това задължение не било изпълнено, доколкото ответникът бил подал писмено предизвестие от 17.10.2024 г. с входящ № 5836 за прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на което била издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г.

Твърди, че след подаване на заявлението за едностранно прекратяване на трудовия договор между ищеца и ответника били проведени множество разговори относно мотивите за това решение, но ответникът не бил дал ясен отговор каква е причината за прекратяване на трудовия договор. В допълнение, ответникът бил предупреден, че действията му представлявали неизпълнение на договорно задължение, за което неизправната страна дължала възстановяване на извършените от болницата разходи за обучението, както и неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения.

Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед от 16.01.2025 г., поради което периодът на неизпълнение обхващал времето от 17.01.2025 г. до 01.01.2029 г.

За неизпълнението на задължението на ответника по чл. 5.3 от Договора същият дължал на ищцовото дружество възстановяване на сумата, вложена в обучението му, както и неустойка в размер на две 2 месечни трудови възнаграждения за специалност „Кардиология". Вложената в обучението сума била в общ размер на 4383,00 лв., от които:

За практическо обучение по модул от учебната програма ,,Спешна кардиология” била платена сума в размер на 756,00 лв. по Фактура № 0300009614 /31.12.2021 г.;

За практическо обучение по модул от учебната програма „Неинвазивна диагностика” била платена сума в размер на 540,00 лв. по Фактура № 0300009844 /31.07.2022 г.;

За практическо обучение по модул от учебната програма „Инвазивна кардиология" била платена сума в размер на 557,00 лв. по Фактура № 0300009976 /01.11.2022 г.;

За практическо обучение по модул от учебната програма ,,Отделение за електрофизиологично изследване и лечение” била платена сума в размер на 460,00 лв. по Фактура № 0300009994/ 30.11.2022 г.;

За практическо обучение по модул от учебната програма „Сърдечна хирургия и сърдечна реанимация" била платена сума в размер на 460,00 лв. по Фактура № 0300010092/ 28.02.2023 г.;

За практическо обучение по модул „ Електрокардиостимулация" била платена сума в размер на 230,00 лв. по Фактура № **********/ 28.02.2023 г. ;

За практическо обучение по модул от учебната програма „Ехокардиография - обучение за получаване на сертификат за фундаментално ниво" била платена сума в размер на 1 380,00 лв. по Фактура № 0300010336/ 30.09.2023 г. ;

В допълнение, уговорената неустойка била в размер на две месечни трудови възнаграждения, т.е. 4 000,00 лв., от които ищецът претендирал заплащането само на 3360,00 лв., представляващи такава част от общата сума, която съответствала на периода на неизпълнение (17.01.2025 г. до 01.01.2029 г.).

Поради изложеното общата дължима сума от ответника била в размер на 7 186,00 лв.

Поддържа, че на 15.04.2025 г. на ответника била връчена нотариална покана, с която му бил предоставен седемдневен срок да заплати на ищеца всички дължими суми. Този срок изтекъл на 22.04.2025 г., като ответникът и 3 до момента не бил заплатил поисканата сума.

Поради изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7186,00 лв., от които: 4383,00 лв., представляващи извършени разходи за обучението на ответника във връзка с повишаването на професионалната му квалификация и придобиване на специалност ,,Кардиология”, и 3360,00 лв. – неустойка поради неизпълнение на задължениeто на ответника по Договора в срок от пет години след завършване на обучението да продължи да престира труда си в полза на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането. Претендира направените по делото разноски.

Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, с които ищецът да установи факти и обстоятелства във връзка с проведените с ответника разговори, мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение и предупрежденията за отговорността за вредите, причинени на болницата от неизпълнението на Договора.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Признава, че между страните има сключен Трудов договор № 11 от 21.01.2019 г., съгласно който ответникът е назначен на длъжност ,,Лекарспециализант” в Отделението по кардиология към Клиниката за вътрешни болести на УПМБАЛ-София, ,,Св. Йоан Кръстител”, както и сключен Договор за повишаване на професионалната квалификация на ответника и придобиване на специалност ,,Кардиология” (,,Договора”).

Оспорва, че неустоечната клауза в Договора била незаконосъобразна, неясна и противоречива, доколкото чл. 13 от Договора предвиждал, че при неизпълнение на задълженията по Договора се дължала неустойка съгласно чл. 5.6 от Договора. Разпоредбата на чл. 5.6 от Договора предвиждала връщане на разходите, направени за обучението на ответника, и заплащането на неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения на ответника, в случай че последният прекрати трудовото правоотношение с ищцовото дружество преди изтичането на уговорения петгодишен срок. Разпоредбата на 4 чл. 17 от Договора пък предвиждала, че при неизпълнение на задълженията по Договора ответникът дължал връщане на сумата, вложена в обучението му, както и неустойка, ведно със законната лихва. От тук ответникът прави извод, че уговорената неустойка включвала само сумата, вложена в обучението на специализанта, ведно със законната лихва върху тази сума.

Възразява, че Договорът противоречал на действащото българско законодателство, доколкото чл. 6.3 от Договора предвиждал, че при неизпълнение ответникът носил имуществена и наказателна отговорност.

Твърди, че при поискване на процесната сума ищецът не бил представил на ответника официални документи, удостоверяващи каква е дължимата сума, а само бланки с кодове без подпис и печат от лечебното заведение, които не представлявали годно доказателствено средство по смисъла на ГПК.

Посочва, че в Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването не се предвиждало заплащане на обезщетение, в случай че специализантът не работи в лечебното заведение, в което е придобил съответната специалност.

Разпоредбата на чл. 42Б, ал. 2 от същия нормативен акт предвиждала, че за специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по клинични специалности, обучаващи се по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата, Министерството на здравеопазването предоставяло на базата за обучение средства в размер на 2,5 минимални работни заплати за страната и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от практическото обучение по модули и раздели, които не можели да се провеждат в базата за обучение и за всеки месец от предвиденото в учебната програма теоретично обучение.

Съгласно чл. 43 от същата Наредба средствата от държавния бюджет за финансиране на таксата за обучение и на местата по чл. 47 и средствата по чл.

42Б се планирали в бюджета на Министерството на здравеопазването.

Поради изложеното счита, че претендираната от ищеца сума не била дължима, тъй като сумата била предоставена на ищцовото дружество от Министерството на здравеопазването.

Излага твърдения, че трудовото правоотношение било прекратено от ответника, тъй като на същия не била дадена възможност от работодателя да работи пълноценно съобразно придобитата специалност. Ответникът бил 5 принуждаван да полага труд като интернист, било му забранявано провеждането на изследвания на пациентите, било му отказвано ползването на медицинска апаратура в лечебното заведение и получавал от работодателя си неетично и непрофесионално отношение.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Моли да бъде задължен ищецът да представи трудовото досие на ответника, както и Колективния трудов договор и Правилника за вътрешния трудов ред.

Моли да бъде допълнена задачата на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза с поставените в отговора на исковата молба въпроси.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с които ответникът да установи, че не му била дадена възможност да упражнява свободно професията си и да изпълнява трудовите си задължения като лекарспециалист.

Правна квалификация:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка с чл. 82 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка с чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на: 1/ сключен договор за придобиване на професионална квалификация, съгласно който ищецът е осигурил на ответника обучение, като е заплатил посочените в исковата молба суми за практически обучителни модули, а ответникът се е задължил да работи в ищцовото дружество в срок от пет години от завършването на обучението и придобиването на специалност; 2/ виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения, в частност прекратяване на трудовото правоотношение едностранно с писмено предизвестие от служителя преди изтичане на уговорения петгодишен срок; 3/ претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в извършени разходи за повишаване на професионалната квалификация на ответника, както и точния размер на вредите, 4/ причинноследствена връзка между вредите и неизпълнението от страна на ответника.