Решение № 22491 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22491

..................., 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110141694 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Н. Д. С., твърди, че на 19.5.2025 г. в ..................., на кръстовището на ................. е настъпило ПТП между л.а. марка .................. и л.а. марка ................. Виновен за настъпване на произшествието бил водачът на л.а. марка .................., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Вследствие на удара на л.а. марка ................, собственост на ищеца, били причинени материални щети, подробно описани в описи, изготвени от служители на застрахователя. Ищецът завел претенция/щета № .............. при ответника. След извършените огледи и представяне на исканите от застрахователя документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие, ответникът изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1758,99 лева. Поддържа, че платеното застрахователно обезщетение не съответства на причинените повреди по автомобила на ищеца за възстановяването, на който били необходими 5 758,99 лева. От тях след извършеното доброволно плащане от застрахователя преди завеждане на исковата молба, останали непогасени 4000 лева. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1000 лева – частичен иск от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 25.07.2025 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

С протоколно определение от 26.11.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск от сумата от 100 лева на сумата от 2591,01 лева, представляваща пълния 1 размер на предявения иск, според заявеното от ищеца.

Ответникът .................. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на сключена застраховка гражданска отговорност при него по отношение на л.а. марка ................... Не оспорва описания механизъм на ПТП и вината на застрахования при него водач, както обстоятелства и причини за ПТП. Не оспорва причинната връзка между събитието и настъпилите увреждания.

Посочва, че е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1758,99 лева, до който размер счита, че е отговорността му. Счита, че претенцията е необоснована и завишена по размер, като надхвърля дори действителната стойност на автомобила. Излага, че към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация от 17 години, поради което не се налага възстановяването на автомобила да бъде в официален сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за пазара.

Посочва, че ищецът не е представил на застрахователя доказателства за ремонтиране на автомобила, фактура или друг разходен документ, поради което счита че обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ. Излага, че няма направена експертна оценка, която да доказва, че щетата на автомобила е тотална, нито издадена фактура от сервиз. Счита, че при определяне на обезщетението следва да се приспадне и стойността на запазените части на увредения лек автомобил. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване в настоящото производство на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК следните обстоятелства: наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка ГО между ответника и делинквента, валидно към датата на ПТП; че на посочените в исковата молба дата и място по твърдения начин е настъпило ПТП; наличието на причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца имуществени вреди и противоправното деяние; отправянето на извънсъдебна претенция от ищеца към ответника; заплащането от ответното дружество в полза на ищеца на сумата от 1758,99 лева, които обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства документи, към датата на ПТП – 19.05.2025 г., ищецът е собственик на л.а. марка .................

Спорът между страните по делото се съсредоточава върху обстоятелството 2 какъв е размерът на причинените имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, породено от виновното противоправно поведение на делинквента, чиято гражданска отговорност е била обезпечена през релевантния период от застрахователното дружество – ответник.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 24 от 2019 г.

Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.

400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Според постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 400, ал. 2 КЗ, съответно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) и чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.), обективирана в Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. дело № 667/2008 г., І т. о., ТК, Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо застрахования, като в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя към третите увредени лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което му дължи деликвентът по правилата на деликтната отговорност, при ограниченията, въведени от специалните правни норми. По своята правна същност застрахователното събитие при застраховка 3

„Гражданска отговорност“ съставлява юридически факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования. Следователно към този момент се определят и стойностите относими към размера на дължимото застрахователно обезщетение, което е функция на деликтното обезщетение и е пряко обвързано от стойностния адекват на всички претърпени вреди – имуществени и неимуществени.

Според Решение № 63 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. дело № 362/2023 г., І г. о., ГК, при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането (когато вещта е повредена), а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ; размерът на обезщетението също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със заключение на вещо лице, съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ.

За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени вреди е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От приетото заключение на САТЕ се установява, че стойността необходима за възстановяване на л.а. марка ................, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5516,63 лв. Действителната стойност на процесния лек автомобил марка ................, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 5800 лв. Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля 70% от неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета на превозното средство. Размерът на действителните вреди на лек автомобил марка ................, определен при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 4350 лв.

Съдът кредитира заключението на експертизата, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка ................, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5516,63 лв., която стойност надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС към датата на ПТП – 5800 лв., поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице тотална щета на МПС. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 5800 лв., следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер на 25% или сумата от 1450 лв. (съгласно заключението на САТЕ), доколкото същите нямат качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. С оглед изложеното, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение е 4350 лв., представляващо действителната стойност на л.а. марка ................ към датата на ПТП, след приспадане на запазените части. Съгласно решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, дължимостта на обезщетението за настъпила тотална загуба не е обусловена от факта на прекратяване на 4 регистрацията на превозното средство. Изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация има значение за началния срок на забавата на застрахователя по имуществена застраховка, но не и за дължимостта на застрахователното обезщетение за настъпилия застрахователен риск.

Не се спори между страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на 1758,99 лв., при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 2591,01 лв. Или претенцията, следва да се уважи за пълния предявен размер от 2591,01 лв. като основателна и доказана.