Решение № 819 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108382 по описа за 2023 година

Предявени са иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от А. Т. М. против „Неткредит“ ООД и уточняваща молба от 20.06.2023г. се твърди, че на 28.03.2022 г. по правилата на ЗПФУР чрез електронна кореспонденция между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, при договорен ГЛП в размер на 40.60 % и ГПР 49.09 %. Според чл.6 от договора кредитополучателят следвало да заплати неустойка. На 09.05.2023г. ищецът получил уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че клаузата за неустойка по чл.6 от договора е нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, в нарушение на чл.11 и чл.19 ЗПК, както и чл.143, ал.1 ЗЗП.

Твърди се нарушение на добрите нрави, което водило до значителна нееквивалентност на престациите. Клаузата била нищожна и на основание чл.143, т.19 ЗЗП. Така се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като била необосновано висока. Противоречала на целта на Директива 2008/48/ЕО. Неустойката за неизпълнение на акцесорното задължение, което не било свързано пряко с претърпените вреди, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите функции и целяла постигане на неоснователно обогатяване. Била необосновано висока по чл.143, т.5 ЗЗП. Поради изложеното била нищожна. Така се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. ГПР, посочен в договора, не бил реално прилаганият между страните, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Било налице и 1 нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирани в българското законодателство в параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП. Направено е искане за признаване за установено, че клаузата в чл.6 в договора за потребителски кредит е нищожна, на посочените основания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Неткредит“ ООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 500 лв., както и получаването от ищеца на дата 09.05.2023г. на уведомление за предсрочна изискуемост. Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата за неустойка по чл.6 от договора. Налице била еквивалентност на предвидената неустойка и поетото от страна на потребителя задължение. Дружеството изпълнявало социална функция, възпрепятстваща финансовото изключване на цяла категория от потребители, нуждаещи се от своевременно предоставяне на парични средства за покриване на техните неотложни разходи. Неустоечната клауза обезпечавала задължението за предоставяне на обезпечение, като изборът на самото обезпечение било предоставено на волята на потребителя.

Обезпеченията в правото играели решаваща роля при упражняване на правата и тяхната защита. Обезпечителната функция на неустойката произтичала от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, щял да положи максимални усилия да изпълни точно задължението си.

Процесната неустойка представлявала компенсаторна неустойка. Хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 ЗПК не била налице, тъй като на потребителя била представена още преди сключване на договора информацията по чл.5, ал.2 ЗПК. Съдържа се позоваване на императивния характер на Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че в ГПР не следва да се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от договорните му задължения. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на първоначалния ищец да заплати сумата от 500 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит „До 500“ № ***, сключен между „Неткредит“ ООД и А. Т. М., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател.

Представено е уведомление от дата 09.05.2023г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не се спори между страните по делото, установява се и от представените писмени 2 доказателства, че на *** между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 500 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал.

1 ЗПК.

Ищецът твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл.6 от договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, чл.21, ал.1 ЗПК, чл.33 ЗПК, както и чл.143, ал.1 ЗЗП.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури гаранция по кредита, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 лв. и със срок на валидност до 28.03.2027г. При неизпълнение страните са предвидили неустойка в размер на 4 лв. плюс 0,89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да 3 предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, а именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6 от договора. Предвид изложеното предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения насрещен иск съдът намира следното. С насрещната искова молба се твърди, че по кредита А. М. не е направил нито едно плащане за погасяване на кредитното задължение, като това не се оспорва от ответника по молбата. Не се спори и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен. В тежест на ответната страна е да докаже плащане на дължимите по договора суми, което не е направено. Поради това съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 500 лв. е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 10.08.2023г. до окончателното плащане.

При този изход на делото и предвид направените от страните искания, на първоначалния ищец следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от адв. М. М., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на 480 лева с включен ДДС, което ще се присъди. В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноските по уважения насрещен иск в размер на 50 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 6 в договор за потребителски кредит „До 500“ № ***, сключен между „Неткредит“ ООД и А. Т. М., като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН ********** от *** да заплати на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет.

10 сумата от 500 лв. /петстотин лева/ главница по договор за потребителски кредит „До 500“ № ***, обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 10.08.2023г. до окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21ddb64c-2c9e-4a22-a9f9-d32851e05d61