Решение № 211 от 22.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Разлог, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100090 по описа за 2023 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „И"ООД - в ликвидация, ЕИК*, с адрес: г.П., у.„Б.м.“№ 22, с ликвидатор С.В.Х., ч/з процесуалния си представител АдвС„Д. и Г.", с адв. Г.Г. от САК, с адрес: г.С., б.„В.Л."38, е.2, против А.Й.К., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Ш."32.

Ищецът предявява отрицателен установителен иск, с който моли съдът да приеме за установено, че ответникът не е собственик на Ливада от 14.684 кв. м., 9 категория, в м.„Т.“, представляваща имот * по картата на селището, при граници: имот * нива на н-ците на А.А.Т., * нива на о.Б., *, залесена територия на ЮЗДП„ДП“„ТП“, ДГС-Е., * нива на о.Б., * ливада на О.Б., * други селищна територия на мах. Г.Т.

На основание чл.537, ал.2 от ГПК, моли да бъде отменен Нот. акт за собственост на в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 ГПК №144, том I, рег. №2217, дело 129 от 22.07.2020 г., издаден от нот. Н.М. с район на действие Рг.РС, peг. №494.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска и заявява, че не е налице идентичност м/у имотите. Твърди, че собствеността в/у имота е придобил на годно правно основание - възмездна сделка, материализирана в НА №144, том I, рег. №2217, дело №129 от 2020 г. по описа на нот. Н.М.

Съдът след преценка на събраните в производството док-ва по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и страна:

Видно от представения по делото нот. акт №44, том VI, рег. №5200, дело №1044/2004 г. от 13.07.2004 г. на нот. К.М., с рег. №061 в рег-ра на НК се установи, че ищцовото дружество „И."ООД е купило от Ф.А.К. и И.А.К., със сина им С.И.К. недвижим имот с планоснимачен №1 в махала „Т.“, околовръстен полигон на с.О., о.Б., целият е площ от 24100 кв.м., при съседи: път, друга селищна територия и ДГФ, ведно е построените в/у имота ЖИЛ. СГРАДА И 2 СЕЛСКОСТОП. ПОСТРОЙКИ.

Праводателите Ф.А.К. и И.А.К. се легитимирали като собственици на имота въз основа на нот. акт за обстоятелствена проверка в/у недвижим имот №3, том V, рег.№3945, дело 803 от 2004 г., издаден на 28.05.2004 г. от нот. К.М.

По делото е представено и прието копие от Решение №123 от 02.03.2005 г. с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което се признава за установено по отношение на ОСЗГ-Б. правото на Ф.А.К. от с.Ч., да си възстанови собствеността в/у земед. имот, в землището на с.О., о.Б. - нива в м.„Т.“, с площ от 34.20 дка, при съседи: имот на Х.Т., имот на н-ци на М.М.

1 и ДГФ.

С решение №1491 от 16.06.2005 г., ОСЗГ-Б. възстановява собствеността в/у нива от 34.200 дка, 9 категория, в землището на с.О. в м.„Т.“. Като документ, удостоверяващ собствеността за посочените имоти е описано Решение №123 от 02.03.2005 г.

С Решение №781 по протокол №52 от заседание на ОбС-Б., проведено на 27.06.2019 г. се дава съгласие за предоставяне на имоти на ОСЗ в съществуващи стари реални границида прецени дали с окончателното решение ще се възстанови или с решение за отказ на Ф.А.К., описани в Решение №1191 от 16.05.2005 г. в/у следния проектен ПИ: Проек на ПИ №* в землището на с.О., м.„Т.“, трайно предназначение: земеделска, НТП: ливада с площ от 14.684 дка, като посочения ПИ е образуван от следните имоти:

14.024 дка от ПИ с №* в землището на с.О., м.„К.“, трайно предназначение: земеделска, НТП: нива с площ от 25.182 дка, собственост на о.Б., съгласно Акт за общ. собственост №950 от 20.05.2019 г.;

0.660 дка от ПИ №* в землището на с.О., о.Б., в м.„М.“, трайно предназначение: земеделска, НТП: ливада с площ от 33.992 собственост на О.Б., съгласно Акт за общ. собственост №950 от 20.05.2019 г.

С Решение №* от 18.09.2019 г., издадено от ОСЗ-Б., е възстановено право на собственост на Ф.А.К. в съществуващи стари реални граници на ливада от 14.684 дка, 9 категория, м.„Т.“, който представлява имот №* по картата на землището, при граници: имот №* нива на насл. на А.А.Т., имот №* нива на о.Б., имот №* залесена територия на ЮЗДП, имот №* нива на о.Б., имот №* ливада на о.Б., имот №* друга сел. територия на мах. Г.Т. Неразделна част от решението е издадена скица №* от 22.11.2019 г. на имот №* на името на Ф.А.К. с площ от 14.684 дка, с начин на трайно ползване: ливада, 9 категория, като е записано, че част от имота попада в горска територия в обект 135/ф с площ от 0.660 дка - иглолистна гора.

С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №144, том I, рег.№2217, дело №129 от 2020 г. на нот. Н.М. с рег. №494 в НК, Ф.А.К. е продала на сина си А.Й.К. ПИ с начин на трайно ползване ливада, 9 кат., в м. „Т.“ в землището на с.О., с площ от 14.684 дка при граници за имота: имот №* - нива на н-ци на А.А.Т., имот №* - нива на о.Б., имот №* залесена територия на ЮЗДП, имот №* - нива на о.Б., имот №* - ливада на о.Б., имот №* др. селищна територия на мах. „Г.Т.“, имотът попада в отдел/потодел 135/ф с площ от 0.660 в иглолистна гора.

От изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че описаният в нот. акт №144, том I, рег.№2217, дело №129 от 2020 г. имот и имотът, предмет на решение №1491К от 18.09.2019 г. на ОСЗГ-Б. с площ от 14.684 дка, 9 кат., м.„Т.“, представляващ имот №*, представлява част от имота, предмет на нот. акт №3, том V, рег. №3945, дело №803 от 2004 г. представляващ пл.№ 1 в м.„Т.“, околовръстен полигон на с.О., о.Б., целият с площ от 24.100 дка при съседи: път, друга селищна територия и ДГФ.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Съобразно разпределената в процеса доказат. тежест ищецът е следвало да докаже правния си интерес от отричане правото на собственост на ответника, а именно наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита, както и да докаже фактите, от които то произтича, както и идентичността на имота. Ответникът е следвало да докаже правото си на собственост в/у процесния недвижим имот, като изчерпа всички основания, на които твърди, че е придобил собствеността.

Според съда така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, е процесуално допустим. Налице е отричане на твърдяното право на собственост, обективирано ч/з земед. реституция, възстановяването му от ОСЗГ на наследодателя на ответника и последваща прехвърлителна сделка. Съгласно ТР 4/2016 г. постановено по т. д. 4/2014 г. на ОСГК на ВКС правният интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия м/у страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на 2 собственост с фактически или правни действия. Сключването на договори за покупкопродажба със спорния имот създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и с това се нарушава неговото твърдяно право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нот. акт за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е и Тълк. решение №178 от 30.06.1986 г. по гр. д. №150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. С това правно действие /отчуждаване на спорното право/ несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ.

Ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца, а твърди единствено че не е налице идентичност м/у двата имота - нито по площ, нито по граници. Същият не представи по делото доказателства, за да установи че праводателят му е собственик на база реституция.

Съгласно приетата и неоспорена от страните по делото СТЕ спорният недвижим имот * от 14 684 дка е част от закупения от ищцовото дружество недвижим имот. Същото бе потвърдено от ВЛ и в ОСЗ на 12.02.2025г., което заяви, че имотът е идентифициран на база на постройките в него и е налице пълна идентичност.

Действително при изготвяне на КВС за новообразуваните имоти за с.О., о.Б., са останали непотърсени имоти, отразени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, които са актувани с Акт за общ. собственост №950 от 20.05.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба „Общината стопанисва и управлява земед. земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост“. От изложеното следва, че праводателят на ответната страна не е заявявал за реституция посочените имоти и те са се водили като непотърсени такива и на основание чл.19 от ЗСПЗЗ са актувани като общински.

От приетата по делото преписка от ОСЗ-Б., не се установи праводателят на ответника да е заявявал за реституция спорния имот, нито че е спазена процедурата по възстановяването му. Не се представиха данни имотът да е бил одържавяван, респ. да е възниквало правото за реституция. В този смисъл решение №1491К от 18.09.2019 г. на ОСЗ-Б. се явява незаконосъобразно. Безспорно ищецът не е бил страна в адм. производство по издаване на посоченото решение и има право в настоящия процес да брани правата си по реда на косвения съд. контрол.

От така събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът доказа, че притежава противопоставими на ответника права в/у процесния имот, доколкото се легитимират с НА за покупко-продажба на недвижим имот №44, том VI, рег. №5200, дело №1044/2004 г. от 13.07.2004 г. на нот. К.М., с рег. №061 и от останалите док-ва по делото е установена пълна идентичност на придобития имот (попада с цялата си площ) с този, за който ответникът се легитимира с документ за собственост. Ответникът от своя страна не доказа правото си на собственост в/у имота.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако наследодателят на ответника е имала права в/у имота, то те основание давностното владение, за което тя и съпругът й са иницирали производство по обстоятелствена проверка. Производството пред нотариуса е започнало с молба-декларация, описана в нот. акт /приложена и приета като доказателство по делото/, подадена от двамата съпрузи Ф. и И.К., в която те заявяват, че нямат документ за собственост и искат да се снабдят с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Приложено е и Удостоверение от служба „ОС“ при О.Б., в което е записано, че имотът посочен в молбата-декларация е деклариран и записан на името на И. и Ф.К. с декларация с вх.№*/03.04.1998 г. В Протокол от 28.05.2004 г. Нотариусът е обективирал показанията на свидетели, които заявяват, че единствено двамата съпрузи владели и работели този имот необезпокоявани от никого повече от 20 г. На база всички тези доказателства, по реда на чл.483 ГПК/отм./ нотариусът ги е признал за собственици.

3

Предвид изложеното, съдът приема че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателени следва да бъде уважен.

В ИМ ищецът е направил искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК, за обезсилване на Нот. акт за покупко-продажба №144, том I, peг. №2217, дело №129/2020 г. на Нот. Н.М. с рег.

№494 с район на действие - Рг.РС. Съдът счита, че следва да остави без уважение искането по следните съображения: тълкуването на израза „издадения акт” в чл.537, ал.2, изр. последно от ГПК налага извода, че на отменяване или изменяване по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, подлежат само констативните (охранителните) нот. актове и нот. актове, издадени по обстоятелствена проверка. Нот. актове, в които се обективират разпоредителни сделки, какъвто е настоящият случай, НЕ МОГАТ да бъдат отменяни на това основание.

При уважаване на иска, издаденият нот. акт се счита за отменен с обратна сила (това значи, че не е породил правни последици). Нотариусът има задължение да отбележи в/у нот. акт, че въз основа на съд. решение нот. акт е обезсилен. Искането за отбелязване може да се направи от заинтересованите лица, които трябва да представят препис от влязлото в сила съд. решение.