Решение № 111 от 18.11.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Враца, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно гражданско дело № 20211400500416 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№262851/23.07.2021г. по описа на Районен съд – Козлодуй депозирана от "Водоснабдяване и канализация"ООД, представлявано от управителя А. П., чрез юрисконсулт В.И. против Решение №260148/02.07.2021г. постановено по гр.дело №405/2021г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по силата на което първоинстанционния съд е признал за установено, че В. Ц. П. от гр.Козлодуй не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1911.99 лв., представляваща стойността на консумирана, но неплатена питейна вода за периода от 01.04.2011г. до 05.04.2021г., от които главница в размер на 1457.83 лв., лихва в размер на 454.16 лв., тъй като вземането е погасено по давност. В тежест на "Водоснабдяване и канализация"ООД са възложени на основание чл. 78,ал.1 ГПК, вр. с чл.38,ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.С. от АК Враца в размер на 363.84 лв. и държавна такса в размер на 76.84 лв. в полза на Районен съд – Козлодуй.

Релевират се оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като се иска същото да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството по делото,като се претендират съдебно - деловодни разноски пред районния и пред въззивния съд, в това 1 число и юрискоконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 1, т. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, в размер на по сто лева за всяка инстанция.

Алтернативно, се иска решението на Районен съд – Козлодуй да бъде отменено, в частта, с която са уважени исковите претенции на ищеца, с всички законни последици.

Поддържа се в жалбата, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е предприел съдебни и/или изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията, които, както твърди ищеца в исковата си молба, са погасени поради изтичането на погасителната давност по чл. 111,б. "в" ЗЗД. Излагат се съображения, че предявения иск е недопустим на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Счита се, че изтичането на погасителната давност върху едно вземане не погасява самото субективно право на кредитора, респективно задължението на кредитора, което не изчезва и не се заличава. Напротив, вземането продължава да съществува, съответно и задължението продължава да съществува и да се дължи. Кредиторът обаче, поради бездействието си е санкциониран от закона, като е лишен от възможността да го събере принудително.

В случая се твърди, че кредиторът-въззивник не е лишен от правото да търси, получи и приеме доброволно изпълнение на погасеното по давност задължение съгласно изричната разпоредба на чл. 118 ЗЗД, която гласи, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Навеждат се съображения, че само предприети от кредитора действия за принудително събиране на неговото вземане върху което е изтекла погасителната давност пораждат интерес у длъжника да търси и получи защита по исков ред, но не и такива действия на кредитора, които са насочени към доброволното му плащане - покани до длъжника да плати, неотписване на задължението с изтекла давност по партидата на длъжника и пр.Твърди се, че съда се е произнесъл по недопустим петитум. Алтернативно, ако не се приемат доводите за недопустимост, се поддържа, че решението следва да бъде отменено, в частта, с която са уважени исковите претенции на ищеца, като неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционния съд изцяло е игнорирал и не е взел предвид, без да ги обсъди и да се обоснове, доводи и съображенията на ответното дружество, включително и по отношение наличието или липсата на доказателства, което е довело до постановяването на необосновано решение, в противоречие с доказателствата по делото.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна на В. Ц. П., чрез адв. М.С. от АК Враца, е депозиран писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че в случая действително няма предприети съдебни и/или изпълнителни действия, но по решение на ответника наличието на стари задължения е пречка за заплащане на текущото задължение. Сочи се, че изтеклата давност не води до 2 погасяване на вземането, но постановяване на съдебно решение с диспозитив "не дължи" е единствената правна възможност на длъжника да защити правата си. В тази насока са изложени съображения, че наличието на подобно съдебно решение представлява едновременно защита на длъжника от бъдещи принудителни действия и се явява спирачка пред кредитора за започване на съдебна процедура за събиране на вземането и натоварване на ищеца с допълнителни разноски. От друга страна съдебното решение е единствения начин, ответното дружество да бъде принудено да преизчисли задължението на ищеца като отпише задълженията, които са погасените по давност. По тази причина се изтъква, че това ще даде възможност на длъжника да заплати останалия размер на задължението, за да бъде възстановено захранването.По отношение доводите на жалбоподателя, че съда се е произнесъл по недопустим петитум, се счита, че същите са неоснователни. Съгласно волята на законодателя, съдът е обвързан с петитума на исковата молба, поради което дължи произнасяне по исканията на ищеца. Доколко ищеца е подал искова с петитум "да бъде признато за установено, че не дължи сумите", то съда дължи произнасяне по това искане. От друга страна, с отговора си ответното дружество не е признало иска, и не е отписало погасените по давност задължение, поради което съдът следва да се произнесе по искането за настъпила погасителна давност на вземането.

Сочи се, че в случая ответното дружество черпи права от собственото си противоправно поведение, тъй като е прекъснало захранването на имота с питейна вода поради наличие на неплатени задължения и тези негови действия са незаконосъобразни доколкото натрупването на задължение в този размер се дължи единствено на действията на ответното дружество - монополист, което отказва да приеме плащане на текущите задължения и поставя абоната в невъзможност да заплати сумите. В тази насока е приложен Протокол № 043020 от 25.09.2020г. на "ВиК" ООД гр.Враца за прекъснато захранването на имота с вода. Искането е жалбата на ответното дружество да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Не се правят други доказателствени искания. Адв. С. претендира разноски.

Съдът намира искането за приемане като доказателство на Протокол № 043020 от 25.09.2020г. на "ВиК" ООД - гр.Враца за прекъснато захранването на имота с вода за неоснователно. Съгласно нормата на чл.266, ал.1 ГПК представянето на сочения документ е преклудирано. Устните състезания пред първоинстанционния съд са приключили на 15.06.2021г., а представения протокол е от дата 25.09.2020г., т.е. ищеца е имал възможност да го представи в производството пред РС – Козлодуй, но не го е сторил.

Въззивната жалба е процесуално допустима -подадена е от лице с правен интерес, в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка 3 с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Козлодуй е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от В.

Ц. П. от гр.Козлодуй, чрез адв. М.С. от АК -Враца против "Водоснабдяване и канализация"ООД гр. Враца, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2459.32 лв. главници и лихви за периода от 01.04.2011г. до 18.01.2021г., поради изтекла три годишна погасителна давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Твърди се, че през този период ответното дружество се е снабдявало с изп.лист за вземането си, образувани са дела при СИС при РС Козлодуй, но към момента на предявяване на иска всички изп.производства са прекратени и ответното дружество не е отчислило задълженията от общия размер на задълженията по партида на ищеца.

В исковата молба са наведени съображения, че ищеца В.П. е собственик на недвижим имот находящ се в гр.*** и като такъв е абонат на ВиК услуги с партиден номер ***. Поддържа се, че ищеца има затруднения от финансов характер и няколко години не е заплащал задълженията си питейна вода и канал, а в последствие когато е правил опити да заплаща текущата си фактура от дружеството са отказвали да приемат плащане на текущото задължение, тъй като настояват да се плати най-старото от тях. В тази насока се твърди, че ищеца не е успял да заплати текущите си задължения за ползваните от него ВиК услуги и на касите на "Изипей" и на "Български пощи"ЕАД.

Поддържа се, че ищеца е с прекъснато водоподаване.

Към исковата се приложени писмени доказателства: справка от "Водоснабдяване и канализация"ООД гр. Враца за задълженията на П. за адрес в гр.***;разпореждане от ТП на НОИ за отпусната пенсия; рецептурна книжка; удостоверение за декларирани данни към Община Козлодуй, че ищеца притежава единствено жилище находящо се в гр.***, както и удостоверение за настоящ адрес, от който се установява,че настоящия му адрес се намира в гр.***.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от страна на ответното дружество "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца е депозиран писмен отговор, в който се излагат съображения, че предявения иск е процесуално недопустим, тъй като ищеца няма правен интерес от предявения иск, тъй като ответното дружество не е предприело съдебни и/или изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията, които, както твърди ищеца в исковата си молба, са погасени поради изтичането на погасителната давност по чл. 111,б. "в" ЗЗД. Наведени са и съображения, че липсват доказателства в имота да е преустановено водоподаването от страна на ответното дружество, поради неплатени от ищеца задължения.

В срок по чл. 214 ГПК ищеца е поискал изменение на иска и съда е допуснал, като е приел, че същия е бил предявен за сумата в размер на 1911.99 лв., от която главница в размер на 1457.83 лв. и 454.16 лв. лихва с настъпил падеж за периода от 01.04.2011г. до 4

05.04.2021г.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено, че ищеца В.П. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1911.99 лв., от която главница в размер на 1457.83 лв. и 454.16 лв. лихва с настъпил падеж за периода от 01.04.2011г. до 05.04.2021г., тъй като вземането е погасено поради настъпила давност.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуването на едно право законодателят е предвидил наличието на интерес.

Видно от изложеното в исковата молба, ищецът обосновава правният си интерес от търсената защита от факта, че водоподаването в имота му преустановено и ще бъде пуснато едва след заплащане на дължимите суми, както и че при искане от негова страна да извърши плащане на касите на "Изипей" и на "Български пощи"ЕАД, не приемат плащане за текущите му задължения, до погасяване на старите възникнали.

От ответното дружество поддържат становището, че ищеца няма правен интерес от предявения иск, тъй като спиране на водоподаването по своята същност представлява неизпълнение на задължението на ответника по договора и реда за търсената защита е друг, който се съдържа в Закона за водите, Наредба №4/2004г. и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Ответникът твърди, че не е лишен от правото да търси, получи и приеме доброволно изпълнение на погасеното по давност задължение съгласно изричната разпоредба на чл. 118 ЗЗД, която гласи, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Навеждат се съображения, че само предприети от кредитора действия за принудително събиране на неговото вземане върху което е изтекла погасителната давност пораждат интерес у длъжника да търси и получи защита по исков ред, но не и такива действия на кредитора, които са насочени към доброволното му плащане - покани до длъжника да плати, неотписване на задължението с изтекла давност по партидата на длъжника и пр.Твърди се, че съда се е произнесъл по недопустим петитум.