Определение № 692 от 24.10.2024, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Девня, 24.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100868 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т. Б. Т., ЕГН: **********, чрез упълномощен проц. представител – адв. А. С. от ВАК, с която се предявяват обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца Р. Т. Т., ЕГН:

********** и Б. Т. Т., ЕГН: **********, определяне режим на лични контакти на детето с ответницата, определяне местоживеенете на децата и дължимата им издръжка срещу Н. Т. Т..

В срока за отговор на исковата молба от страна на ответницата, чрез упълномощен проц. представител – адв. С. С. от ВАК е направено възражение за компетентността на българския съд да разгледа предявените искове, позовавайки се на Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, тъй като както страните по делото, така и техните две деца не са имали обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента на завеждане на иска, който факт изключва компетентността на българския съд.

Съдът, като съобрази депозираната молба и материалите по делото и направеното с отговора на исковата молба възражение, намира така предявения иск за недопустим, поради следните правни съображения:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване, или съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава - членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile" там; чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile", като за целите на регламента терминът „domicile" има значението, с което се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че и двете им деца са родени в чужбина – Р. е роден в Испания, а Б. в Германия.

В настоящата хипотеза ищецът е български гражданин, но не е установил че има обичайно местопребиваване на територията на Република България поне шест месеца преди предявяване на исковете, съгласно изискването на чл. 3 ал.1 пр. 6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003. В този смисъл на ищеца са дадени указания с Разпореждане №2733/01.10.2024 г. да представи доказателства за тези обстоятелства, което е получено от пълномощника на ищеца на 14.10.2024 г. В указания му от съда срок ищецът не е представил доказателства в тази връзка. Срокът, определен от съда е изтекъл в момента на приключване на работното време на 21.10.2024 г., доколкото действието по представянето на доказателствата, респ. молбата за продължаване на срока следва да се входират в рамките на този срок /чл. 62 ал. 2 от ГПК/. Видно от постъпилата молба за продължаване на срока от проц.

2 представител на ищеца е, че същата е изпратена по ел. поща на 21.10.2024 г. в 18:39 часа, т.е. 1 час и 39 мин. след приключване на работното време. Поради това и същата се явява недопустима, доколкото не е подадена преди изтичането на определения от съда срок, чието продължение се иска /чл. 63 ал.

1 от ГПК/.

Отделно от това, в постъпилия писмен отговор ответницата твърди, че с ищеца и двете им деца от 2015 г. живеят в РГермания, като преди това са живели в Испания. За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал. 1 пр. 6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, ищецът следва да е живял на тази територия поне 6 месеца преди предявяване на иска, което означава през по - голямата част от времевия период да е установен в РБ като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайноустановени факти от личен или професионален характер.

Дори в самата молба за продължаване на срока се твърди, че ищецът е извън страната, което се сочи като уважителна причина да се иска неговото продължаване. От представените към отговора на исковата молба писмени доказателства от страна на ответницата се установява, че тя и двете деца на страните са адресно регистрирани в РГермания, а детето Р. посещава учебно заведение в РГермания.

Съобразно гореизложените факти, ищецът, носещ тежестта за доказване при изрично направеното от ответника възражение за некомпетентност на българския съд, не е установил, че има обичайно местопребиваване на територията на Република България за най - малко 6 месеца преди подаване на исковата молба, поради което хипотезата на чл. 3 ал.

1 пр. 6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 не е осъществена и поради това не е налице компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод.

Независимо от изложеното по - горе относно компетентността за разглеждане на иска за развод, следва да се има предвид, че съединен с него е и иск за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака им малолетни деца, по който също са приложими нормите на Регламент /ЕО/ №2201/2003. Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл. 8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето.

Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по 3 смисъла на чл. 8 параграф 1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по - специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държаватачленка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение, медицинско обслужване, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС. В настоящия случай, съдът преценявайки изложените по - горе обстоятелства за обичайното местоживеене на двете деца, намира, че общата подсъдност по иска за родителската отговорност съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003 не е дерогирана по никое от предвидените в регламента изключения - чл.9, 10, 12, 13, 14 и 15, именно поради изричното неприемане на подсъдността на българския съд от страна на ответницата. При това положение дори ищецът да беше установил предпоставките на чл. 3 ал. 1 пр. 6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003, то поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетните деца на страните на немския съд, последният би бил компетентен да разгледа цялото дело поради наличието на връзка между съединените искове, налагаща общото им разглеждане.

В този смисъл е и константната съдебна практика и по -конкретно Определение №53 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. №3801/2017 г., IV г.о., ГК, постановено след отправено преюдициално запитване, по което е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз /шести състав/ с Определение от 16.01.2018 г. по дело С-604/17.

Компетентността за разглеждане на предявените искове е на немския съд, съгласно нормите на чл. 3 ал. 1 пр. 6 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003, поради което производството по делото следва да бъде прекратено поради неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно чл. 17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание разпоредбата на чл. 17 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените от Т. Б. Т., ЕГН: **********, чрез адв. А. С. от ВАК срещу Н. Т. Т., ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Р. и Б., определяне режим на лични контакти на децата с бащата, определяне местоживеене на децата и дължимата им издръжка, поради подсъдността им на съда на Република Германия.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 868/2024 г. г. по описа на Районен съд – Девня.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5