Определение № 1239 от 17.11.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 903/2026
- Вид
- Определение № 1239
- Подписан
- 17.11.2026
- В сила
- 17.11.2026
- Състав
- МИХАИЛ АНГЕЛОВ АЛЕКСОВ, ЛИДИЯ ЛЪЧЕЗАРОВА ПЕНЕВА-СТОИЛОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23а, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4-6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4-6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4-6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1239 гр. Перник, 17.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500903 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 130 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 4273/05.11.2026 г., подадена ОТ: Б. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: ***
ПРОТИВ: Определение № 385 от 08.09.2026 г., постановено по гр. д. № 1217/2026 г. по описа на Районен съд - Брезник, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба с вх. № 3445/27.08.2026 г. и е прекратено производството по делото С ИСКАНЕ: да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната жалба се поддържа, че районният съд неправилно е приел предявения иск за недопустим. Жалбоподателят излага, че не е налице решение на управителния съвет на ответното сдружение за изключването му, докато сдружението отрича членството му въз основа на решение на общото събрание на ловната дружина в с.***. Според жалбоподателя липсва решение на компетентен орган, което да оспори по реда на чл. 25 ЗЮЛНЦ, поради което има правен интерес от установяване на продължаващото членствено правоотношение.
Частната жалба е процесуално допустима. Обжалваното определение прегражда понататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението е съобщено на ищеца на 30.10.2026 г., а частната жалба е постъпила на 05.11.2026 г., поради което е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, чрез упълномощен процесуален представител. Исковата молба е върната при проверката по чл.
130 ГПК, преди препис от нея да бъде връчен на ответника. В тази хипотеза законът изрично предвижда, че препис от частната жалба за връчване не се представя. Поради това липсата 1 на размяна на книжа с ответното сдружение не препятства произнасянето по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
От изложеното в исковата молба се установява, че ищецът иска да бъде признато спрямо ответното сдружение, че не е изключен от ловната дружина в с. *** и от сдружението и продължава да бъде техен пълноправен член. Твърди, че на 21.03.2026 г. общото събрание на дружината е взело решение за изключването му, но управителният съвет на сдружението не е постановявал такова решение. Посочва, че въпросът не е разглеждан и от общото събрание на сдружението на 06.06.2026 г. Според ищеца представители на управлението на сдружението са му заявили, че вече не е негов член и че решението на дружината е достатъчно, за да настъпи изключването. Решение на управителния съвет за изключването на ищеца не е представено с исковата молба. Това не установява само по себе си, че такова решение не съществува, нито доказва твърдените разговори.
С обжалваното определение районният съд е върнал исковата молба, като е приел, че специалният ред по чл. 25, ал. 4-6 ЗЮЛНЦ изключва установителната защита по чл. 124, ал.
1 ГПК. Съдът е изходил от разбирането, че заявеното искане представлява оспорване на решение на орган на сдружението, поради което ищецът не разполага с правен интерес от предявения иск.
Изводът на районния съд не съответства на заявените обстоятелства и на предмета на търсената защита. Ищецът не иска отмяна на решение на общото събрание или на управителния съвет на сдружението, нито прогласяване на нищожност на такова решение. С исковата молба той поставя въпроса за съществуването на членственото си правоотношение с ответното юридическо лице, което според изложеното от него отрича това правоотношение. В този обхват се търси положителна установителна защита по чл. 124, ал.
1 ГПК. Обстоятелството, че в петитума е употребена и отрицателната формулировка, че ищецът не е изключен, не променя само по себе си заявения предмет.
По силата на чл. 23а, ал. 1 ЗЛОД изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Представеният с исковата молба устав предвижда съответната компетентност на този орган, докато общото събрание на ловната дружина може да предлага налагане на наказание. Ето защо твърдяното решение на дружината не може да се приравни на решение на компетентния орган за изключване от сдружението. Отделен е въпросът какво действие има решението на дружината за вътрешната организация и участието на ищеца в нея. Този въпрос не се разрешава само чрез констатацията, че дружината няма самостоятелна правосубектност.
Специалният ред по чл. 25 ЗЮЛНЦ е относим към оспорването на решения на органите на сдружението. Той не може да се приложи механично към искане за установяване на съществуването на членствено правоотношение при твърдение, че решение на компетентен орган за изключване не е вземано. За преценката на правния интерес е относимо и твърдението, че представители на управлението на ответното сдружение 2 отричат членството на ищеца, като противопоставят решението на дружината. Вярно е, че не всяко разногласие между членове на дружината или устно изявление на отделно лице създава спор с юридическото лице. Исковата молба обаче свързва отричането с управлението на самото сдружение. На този стадий тези твърдения са достатъчни, за да не се изключва установителната защита само поради липса на формално решение за изключване. Дали изявленията са направени и дали отразяват поведението на сдружението подлежи на преценка при надлежното развитие на производството, без настоящото определение да предрешава основателността на иска.
При съпоставката на тази защита с практиката на ВКС следва да се отчете различният предмет на разгледаните спорове. С Определение № 2263 от 25.07.2026 г. по ч. т. д. № 1483/2026 г. на ВКС, II т. о., не е допуснато касационно обжалване по спор, в който е търсена отмяна на решение на ловна дружина за изключване. Приетата в обжалваното въззивно определение недопустимост се отнася до прекия съдебен контрол върху такова решение по реда на чл. 25 ЗЮЛНЦ. Различен е предметът на разгледания с Решение № 163 от 25.06.2026 г. по т. д. № 1545/2025 г. на ВКС, II т. о., установителен иск срещу ловно сдружение за членство на физическо лице в определена ловна дружина. По този иск ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане поради нарушения при обсъждането на доказателствата, без да разреши окончателно спора за членството. Съдът е разгледал необходимостта да се установи фактическият състав на приемането в сдружението и в съответната дружина съобразно закона и приложимия устав. Следователно липсата на самостоятелна правосубектност на дружината не е достатъчно основание да се отрече всяка установителна защита относно принадлежността към нея спрямо сдружението. Самото разглеждане на такъв иск по същество обаче не освобождава сезирания съд от самостоятелна проверка на предмета и правния интерес в конкретното производство.
В настоящия случай петитумът обхваща едновременно членството в ответното сдружение и принадлежността към ловната дружина в с. ***. Принадлежността към дружина, която няма отделна правосубектност, може да бъде правно положение, свързано с упражняването на права спрямо сдружението. От исковата молба обаче не става достатъчно ясно дали ищецът се позовава на нея като на обстоятелство, обосноваващо спора за членството в сдружението, или иска самостоятелно установяване на правото си да принадлежи към конкретната дружина. Тази неяснота следва да бъде отстранена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, преди да бъде направена окончателна преценка на допустимостта на всяко действително заявено искане. Районният съд следва да укаже на ищеца в едноседмичен срок да уточни дали предявява един установителен иск за членството си в сдружението, или поддържа и отделен установителен иск относно принадлежността към дружината. Ако поддържа отделен иск, следва да посочи кое конкретно свое право или правоотношение спрямо ответното сдружение иска да бъде установено, при какви обстоятелства е възникнало и с кои действия или изявления на ответника е оспорено. Следва да уточни и дали иска установяване на съществуващо право, или търси отмяна на решението на дружината, като съдът не може да му предписва избор на друг способ за защита.
3
Указанията трябва да бъдат конкретни, с посочване на последиците при неизпълнението им.
При проверката на редовността районният съд следва да изхожда от изложените факти и заявения петитум, без да изисква предварително доказване на оспорваните обстоятелства. Ако след уточняването се поддържа иск за установяване на членство в сдружението, следва да се прецени правният интерес с оглед твърдяното отричане на правоотношението от ответника. Ако се поддържа и самостоятелно искане относно принадлежността към дружината, следва да се прецени дали се претендира субективно право, защитимо срещу сдружението, или единствено установяване на факт, както и дали искането по същество не представлява пряк съдебен контрол върху решение на дружината.
Неясният петитум може да бъде уточнен, но ясно формулирана недопустима претенция не може да бъде преобразувана от съда. Тези въпроси не са разрешени с обжалваното определение, което е върнало изцяло исковата молба само с позоваване на специалния ред по чл. 25 ЗЮЛНЦ. Поради това определението следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, без настоящото произнасяне да предрешава основателността на иска.
Воден от изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, Окръжен съд - Перник ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 385 от 08.09.2026 г., постановено по гр. д. № 1217/2026 г. по описа на Районен съд - Брезник, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба с вх. № 3445/27.08.2026 г., подадена от Б. Г. Я. срещу Сдружение ЛРД „Сокол“- гр. Брезник, и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Брезник за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4