Решение № 54 от 28.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Русе, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20264500900065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от Т. Т. Б., едноличен собственик на капитала и управител на „ОЛЕТА“ ЕООД, чрез адвокат Е. М., АК - Силистра, против отказ №20260402164714/06.04.2026г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва го като незаконосъобразен по изложени в жалбата съображения, иска да бъде отменен от съда и дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване. Претендира разноски.

Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата чрез главен експерт в отдел АМО МП, с който заявява становище за неоснователност по съображенията, изложени в отказа. Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от заявител, против постановен от Агенцията отказ за вписване на новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

1

Със заявление вх. №20260402164714/02.04.2026г., подадено по електронен път чрез упълномощен адвокат Е. Д. М. е поискана първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност „ОЛЕТА”. На 06.04.2026г. длъжностно лице по регистрация е постановило обжалвания отказ. В мотивите на същия е посочено, че при извършване на проверката по чл.21, т.7 ЗТРРЮЛНЦ било установено, че фирма „ОЛЕТТА” се употребява от дружество с ограничена отговорност с ЕИК202083886, двете фирмени наименования съдържат достатъчно общи елементи, за да създадат еднакво визуално, фонетично и смислово впечатление. Изискването за уникалност нe e спазено ако от фирмата на вече регистриран тьрговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци, в т.ч. интервали или се добавят или премахнат двойни букви, които ce произнасят като един звук. Изговарянето на наименованието на вече регистрираното дружество е идентично с това, което е заявено, въпреки разликата в една от използваните букви, сходствата в звученето, в изговора на двете фирмени наименования са толкова големи, че достигат степен на идентичност. По този начин могат да бъдат объркани и потребителите и останалите търговци могат да бъдат въведени в заблуждение, че договарят с другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл.

7, aл. 2 TЗ фирмата да не въвежда в заблуждение. Наличието на сходство в наименованията също е пречка за вписването. Отделно от това, длъжностното лице е посочило, че е заявен за вписване предмет на дейност на дружеството включващ "предоставяне на платежни и финансови услуги чрез трети страни", а съгласно чл. 12, ал.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Агенцията по вписванията вписва в предмета на дейност извършването на платежните услуги, за които е лицензирана платежната институция, след като й бъде представен издаденият от БHБ лиценз. Позовало се е на чл. 119, aл. 3 от TЗ, според която разпоредба за вписване в търговския регистър извършването на дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган се представя съответния лиценз или разрешение, а към заявлението не е представен лиценз. Посочено е също така, че от представените документи и заявени за вписване обстоятелства се установява, ч е в предмета на дейност на т ърговското дружество се съдържа дейност, която нe е изписана на български език, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 18, aл.1 от ЗТРРЮЛНЦ, изискващ представяне нa заявлението и документите нa български език, с оглед на което 2 не са спазени формата и реда, както и че така заявеният предмет на дейност с изписана на чужд език дейност не подлежи на вписване. Констатирано е, че представената декларация пo чл.141, ал.8 и ал.9 от TЗ е от 02.04.2025г . и нe може да cc приеме, че е актуална към датата на подаване на заявлението, а представеният за обявяване препис от учредителния aкт със заличени лични данни съдържа адрес на управление, който не съответства на заявения за вписване и с този в учредителния протокол.

Съдът намира, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Според разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали: е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в ТРРЮЛНЦ; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл.7 ЗЮЛНЦ при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; предпоставките по чл.274а, ал.1 т.1-5 ТЗ се установяват от информацията по чл.77б, ал.2 ДОПК; е платена дължимата държавна такса. На основание ЗТРРЮЛНЦ, част от проверката на длъжностното лице включва въпросът дали друго лице има права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.7 ТЗ. По силата на тази разпоредба всяка фирма освен предписаното от закона необходимо 3 съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Тя е изключително право на търговеца, който я е регистрирал съгласно закона, като при използването на чужда фирма заинтересованите лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното използване, както и обезщетение за вредите.

Според съда съществуването на друг търговец с наименование „ОЛЕТТА" ООД, ЕИК 202083886, който е вписан в ТРРЮЛНЦ /обстоятелство, установено при извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ/, представлява пречка за регистрация на новото търговско дружество „ОЛЕТА“ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл. 11, ал. 1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е „търговското име“ на търговеца и търговското предприятие. Както всяко име, търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение - търговската фирма не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не следва да се включват препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца. Същественото в настоящия случай е наличието на установеното сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация, което води до констатираната от ДЛР възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца. Вярно е, че законът не въвежда изрична забрана фирмените наименования да имат еднакво звучене, но както бе посочено по-горе, налице е изискване за това имената на фирмите 4 да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както е в настоящата хипотеза. В такъв смисъл е тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ. В случая описаното сходство се поражда от факта, че при произнасянето на наименованията на фирмите – съществуващата „ОЛЕТТА“ и „ОЛЕТА“ ЕООДв процес на учредяване, е налице абсолютно еднакво фонетичното звучене.

При произнасяне на фирмата не е възможно да се направи никаква разлика.

Същевременно ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно търговско дружество.

Следователно, е налице липса на уникалност на заявеното наименование, поради което изложените мотиви на длъжностното лице по регистрация в този смисъл са правилни. Съдът възприема и останалите мотиви на длъжностното лице относно наличието на сходство в наименованията, като счита, че такова а налице до такава степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ.

Съдът отбелязва, че императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища-Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд-Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съдБургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф.д.№1329/2015 г. на САС, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на САС и др.

Неоснователен се явява също така и доводът в жалбата, че отказът е неправилен, тъй като при проверка на документите Фирма „Олета“ била 5 надлежно запазена в полза на Т. Т. Б., тъй като горното не е основание да се признае незаконосъобразност на обжалвания отказ, а е такова за ангажиране на отговорността на Агенцията по друг ред.

По така изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а отказът да се потвърди.

Неоснователно е искането на Агенция по вписвания за присъждане на разноски. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.