Решение № 1093 от 20.03.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1093

Гр. Пловдив,

20.03.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА при участието на секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4875 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД от П.Д.Д. против Д.И.К..

Твърди се от ищцата, че работила като п.-к. в магазин за месо, находящ се в гр. П., при работодателя „МИРА ПЕРФЕКТ” ООД. На 20.09.2013г. се твърди да е била на работа от 11:30 часа до 20:00 часа, като там била и у. Д.К.. Когато двете останали сами в магазина, в склада му, и ищцата се обърнала към мивката да измие съдовете, получила от намиращата се зад нея Д.К. силен удар в областта на лявото слепоочие и ухо, вследствие на което загубила съзнание и паднала на земята. А когато се свестила, усетила К. върху себе си да я души и да й крещи обидни думи. Ищцата успяла да се отскубне, но усетила силни болки в главата, световъртеж, позиви за повръщане, поради което потърсила медицинска помощ. Били извършени множество прегледи и медицински интервенции в различни медицински заведения.

Твърди се, че вследствие на нанесения побой на ищцата била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за повече от един месец. Сочи се, че за причинената средна телесна повреда ответницата е била осъдена с влязла в сила присъда. Били й причинени още сътресение на мозъка, протекло с разстройство на съзнанието (зашеметяване), а също и отоци и кръвонасядания в областта на главата.

По повод разкъсването на тъпанчевата мембрана ищцата твърди, че била подложена на двукратна оперативна интервенция. Трайното отслабване на слуха понижило самочувствието й, довело до депресия и до неудобства, свързани с ежедневните й дейности.

Дълго време след инцидента била зашеметена от причиненото й сътресение на мозъка.

Твърди се, че от посочените травми ищцата се възстановявала повече от два месеца. Наложило се да претърпи съпътстващите ги болки и неудобствата, свързани с многократни медицински прегледи, изследвания, престои в болнични заведения и придружаващо лечение. Изпаднала в унизително положение, довело до емоционални и психически неудобства.

Твърди се, че травмите и до момента не били отшумели напълно. До момента страдала от главоболие, изпитвала страх от среща с ответницата.

Въз основа на така изложеното се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищцата сума в общ размер от 25 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, физически, психически и емоционални, вследствие от получените телесни увреждания, както следва: 7 000 лв. за болките и страданията, вследствие на т.о. и к. в областта на г., както и с. на м., 18 000 лв. за претърпените болки и страдания от травматичното разкъсване на т. м.. Претендира се законната лихва от 20.09.2013г. до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.

В срок е подаден отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по размер с доводи, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критериите по чл.52 от ЗЗД. С уточнителна молба от 05.06.2018г., по указания на съда да уточни твърденията си за наличие на производство по отмяна на влязла в сила присъда, ответникът сочи, че по отношение на средната телесна повреда има влязла в сила присъда и ако същата не бъде отменена по реда на извънредния способ, искът в тази част ще е основателен, но завишен по размер. По отношение на иска в частта за останалите причинени вреди, оспорва същия като неоснователен, както и по размер.

Като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и закона, съдът прима следното от фактическа и правна страна.

Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД.

За възникване вземането за обезщетение за неимуществени вреди следва да са осъществени следните юридически факти: наличие на противоправно деяние, извършвано виновно от ответницата, причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в посочените в исковата молба телесни увреждания и причинените от тях физически, психически и емоционални болки и страдания, причинна връзка между деянието и вредите.

Страните не спорят, а и се установява от приложеното

Н.О.Х.Д. № 6738/2016г. на РС Пловдив, че с влязла в сила на 01.02.2018г. присъда № 248/28.09.2017г. по същото наказателно дело ответницата К. била призната за виновна в това, че на 20.09.2013г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – у. на „Мира-Перфект” ООД, гр. Пловдив, при изпълнение на службата си, е причинила на П.Д., средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на т. м., довело до трайно отслабване на с. на лявото ухо, за повече от един месец – престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.93, т.1, б. „б” от НК. Срещу присъдата била подадена молба за отмяна, оставена без уважение с окончателно решение на Апелативен съд Пловдив от 25.06.2018г. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, съдът приема за установено въз основа на влязлата в сила присъда, че на 20.09.2013г., вследствие на виновно и противоправно деяние на Д.К., на ищцата било причинено травматично разкъсване на т. м., довело до трайно отслабване на с. на лявото у., за повече от един месец. В случая самото деяние се изразява именно в причинената средна телесна повреда с посочените й в диспозитива на присъдата характеристики.

Установява се още, от приложените писмени доказателства, които съдът приема за достоверни, като обективни, че на 20.09.2013г. ищцата била насочена за диагностично изследване от УМБАЛ „Пловдив” АД, което изследване било извършено. Последвал преглед от неврохирург, който установил наличие на сътресение на мозъка и назначил лечение с аналгетици. На 21.09.2013г. ищцата била прегледана в спешно отделение, като й било назначено и извършено изследване на коремни органи и изписано лечение с аналгетици. На 23.09.2013г. по ищцата е установено наличието на оток и кръвонасядания в областта на главата, както и сътресение на мозъка под формата на зашеметяване. Това се установява от приложеното съдебно-медицинско удостоверение, подкрепено от приложените амбулаторни листове и преглед при неврохирург.

Установява се от амбулаторни листове от

23.09.2013г.,от 30.09.2013г., от 14.10.2013г., че на ищцата е назначена терапия с лекарства при диагноза множество повърхностни травми на главата и други уточнени синдроми на главоболие.

Установява се още, че на 23.09.2013г. на ищцата била извършена операция - …., като същата била изписана на 25.09.2013г. Назначени са контролни прегледи след 10 и след 20 дни, като такива са проведени на 07.10.2013г. и на 28.10.2013г. Проведен е и преглед от 30.09.2013г. по оплакване. На 30.09.2013г., на 07.10.2013г. и 28.10.2013г. на ищцата било извършено аудиометрично изследване на слуха. На 02.11.2013г. е извършена нова операция, ищцата е изписана на 04.11.2013г., като отново са назначени контролни прегледи и такъв е проведен на 19.11.2013г. (епикризи от МБАЛ „Каспела”).

Установява се още от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът приема за компетентно и мотивирено изготвена и съответна на останалите доказателства по делото, че на ищцата били причинени твърдените от нея травматични увреждания, а именно: ….., както и, че описаните травми е възможно да се получат по описания в исковата молба начин, чрез удар с ръка по лявата половина на лицето.

Установява се от заключението, че непосредствено след инцидента пострадалата изпитвала от леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания. При разпита вещото лице уточнява, че в този извод включва и разкъсването на тъпанчевата мембрана, доколкото поради липсата на нервни окончания, разкъсването й не е съпроводено с болка, а такава може да се изпитат от последвалото възпаление. Констатира също наличието на намалена звукова проводимост.

Установява се още от заключението, че възстановяването от отока, кръвонасядането и сътресението на мозъка е продължило между 15-20 дни.

Що се отнася до разкъсването на тъпънчевата мембрана установява се от заключението, че по принцип нормалният възстановителен процес след проведената медицинска интервенция продължава от 15-20 дни, но в случая е настъпило усложнение в лечебния процес поради появя на възпалителен процес и след проведената втора операция е настъпило пълно възстановяване. Вещото лице уточнява, че възпалението е било овладяно чрез лечение с антибиотици.

Съдът не приема за релевантно посоченото от вещото лице при разпита му, че възпалението може да се дължи на недобра хигиена на пострадалия или на късно направена пластика. Тези причини бяха изложени по принцип, а не за конкретния случай. По делото няма обективни данни пострадалата да не е спазвала хигиена, нито извод от вещото лице, че пластиката на ухото е следвало да се направи по-рано. Вещото лице не е изследвало въпроса за конкретната причина да настъпи възпаление, а излага общи предположения, поради което не се установява пострадалата да е допринесла за това възпаление, нито такива възражения се въвеждат от ответника с отговора на исковата молба, а едва в устните състезания.

Вещото лице сочи, че тези болки и страдания (от травмите) постепенно са затихнали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, както и че в медицинската документация липсват данни за изпитване на болки към настоящия момент.

По отношение на главоболието вещото лице посочва, че не може да се дължи на анестезията, а на различни причини.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. Установява се от показанията на свидетеля Г.М., че непосредствено след инцидента, ищцата имала …. Същата споделила на свидетеля по телефона и на място, че ответницата я е пребила. Тези показания макар и вторични подкрепят твърденията на ищцата, че всички травматични увреждания й били причинени от ответницата, доколкото на същата датата, на която е установено с влязла в сила присъда ответнцата да е причинила на ищцата следна телесна повреда, се установява последната да била видяна от св. М. в посоченото състояние – емоционално и физическо, което отговаря на установените по нея травми в лявата част на главата. Освен това свидетелят М. има и лични впечатления от ответницата непосредствено след пристигането си на място, а именно – видял в магазина ответницата Д., която правела странни движения зад масата. Така свидетелят след като видял ж. си със следи от побой, разбрал от нея, че е пребита от ответницата, намерил последната в магазина, на същата дата, на която ответницата причинила на ищцата разкъсване на тъпанчевата мембрана съгласно влязлата в сила присъда. Впечатленията на свидетеля кореспондират със заключението на вещото лице, според което е възможно травмите да настъпят от удар в лявата част на лицето. Съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на вещото лице, води до извод, че и останалите травми – … били причинени от ответницата на 20.09.2013г. Показанията на св. М. кореспондират с писмените доказателства и за проведените две медицински интервенции.

Установя се от показанията на същия свидетел, че в болницата първо направили скенер на ищцата и ги изпратили при хирург поради сътресение на мозъка, като последният искал да останат в болницата, но ищцата отказала поради емоционалния срив, в който се намирала. Това обстоятелство също не може да се вземе предвид, за да намали отговорността на ответницата. Не се установява от доказателствата и извън кръга на предположенията, че травмите на ищцата и изпитваните болки са обусловени от отказа й да остане в лечебното заведение. В тази връзка съдът изложи доводи за заявеното от вещото лице по-горе.

Разпечатката съдържа 36 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21dbb354-6e11-437f-a5f3-995d3be4a95d