Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 04.11.2025, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 308/2024
Вид
Решение № 220
Подписан
04.11.2025
В сила
26.11.2025
Състав
Магдалена Георгиева Татарева Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 212а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Панагюрище, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100308 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Образувано е по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Г. И. И. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумите от 3205.90 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 245.04 лв. за периода от 27.07.2023 г. до 26.02.2024г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, 58.43 лв. договорна лихва за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 148/2024г. на РС Панагюрище.

Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника, произтича от сключен между Г. И. И. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19645212 от 05.11.2022 г., което му е надлежно цедирано с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 27.07.2023 г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излага, че договорът бил сключен по реда на ЗПФУР, при спазване на повелителните разпоредби на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК и въз основа на него между страните възникнало валидно облигационно правоотношение. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя, чрез попълване на Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставил пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочил, че е съгласен с 1 приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общите условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр от договора за кредит. Излага, че заедно с подписване на договора кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер, чрез която да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез АТМ или POS в страната и чужбина. Сумата по кредита можела да бъде усвоена и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и посредством услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора. При всяко ползване на тази услуга се подписвало приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържали от размера на разполагаемия кредитен лимит. Поддържа, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит, като на 05.11.2022 г., посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“, усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит. Подписано било и Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-19645091, с което били уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Кредитополучателят в периода 05.11.2022 г. до

26.07.2023 г. усвоил от кредитната карта общата сума от 3000 лв. Предвидено било да се начислява лихва върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция, до момента, в който задължението бъде погасено. На посоченото основание на Картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 58.43 лв., за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г. Според договора, ако Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни погасителни вноски, дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на Картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер на 245.04 лв., за периода от 27.07.2023 г. до 26.02.2024г. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на 15.02.2022 г., между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България /цедент/ и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940 /цесионер/, на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 27.07.2023 г., вземането било прехвърлено в полза на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът бил уведомен. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед № 90 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2024г. по ч. гр. д.

2

148/2024г. по описа на РС-Панагюрище. С нея било разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът подал възражение, поради което на заявителя ищец били дадени указания да предяви настоящия иск. Въз основа на така очерталата се обстановка, се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД спряма длъжника Г. И. И. по Договор за отпускане на рсволвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- 19645212 от 05.11.2022г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А и Г. И., което е прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А в полза на „Агенция за събиране на вземания” с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 15.02.2022 г., Приложение № 1 към него от 27.07.2023 г. в размер на 3205.90 лева главница; 58.43 лева договорна лихва за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г.; 245.04 лева обезщетение за забава за периода от 27.07.2023 г. до 26.02.2024г.- датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. И. И. оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на соченото от ищеца правно основание- Договор за отпускане на рсволвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19645212 от 05.11.2022г., какъвто твърди, че никога не е подписвал с електронен подпис. По тези съображения, счита че представеният от ищеца екземпляр от договора за стоков кредит и приложенията към него не се ползват с формална доказателствена сила.

Оспорва, че е сключвал договора по реда на ЗПФУР, с доводи, че не го е подписвал с електронен подпис. Оспорва, че между страните са водени преговори чрез средства за комуникация от разстояние и договор изобщо е сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Счита, че твърденията на ищеца в този смисъл не се подкрепяли от представените по делото доказателства. Недоказано било, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още помалко, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за кредит лични данни не налагали извод, че именно ответникът е договарял с ищеца за сключването на процесния Договор, тъй като липсвали доказателства посоченият електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката, да е свързан по какъвто и да било начин с ответника. Оспорва твърденията на ищеца, че заемната сума му е предадена, както и че му е предоставена кредитна карта „Mastercard“, която да е получена от него, като недоказани. Липсвали и доказателства, че стоката, за която се твърди, че е отпуснато финансирането е закупена от ответника и му е доставена, тъй като 3 представения документ озаглавен Кредит: CARD-19645212 от 05.11.2022 г. не бил валидно подписан с електронен подпис. Излага, че през месец ноември 2022 година станал обект на извършено спрямо него престъпление, като чрез въвеждането му в заблуждение и чрез използването от трето/и лице/а на технически способи и средства била ‘‘открадната неговата самоличност“.

Подведен бил да извърши и извършил регистрация в платформата “Евротръст“, която предоставяла удостоверителни услуги - електронна идентификация, електронен подпис, електронно връчване и други.

Впоследствие се оказвало, че в платформата “Евротръст“ на 04.11.2022 година в 13:32 часа неговата електронна поща била сменена с нова електронна поща *************, в 13:33 часа бил добавен нов телефонен номер - **********, а в 13:42 часа бил добавен втори телефонен номер - **********. От този момент бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис, регистриран в платформата “Евротръст“. Осъзнавайки какво се е случило с “неговата самоличност“, поискал от платформата “Евротръст“ да блокира електронният му подпис, тъй като се съмнявал в извършване на измама и се обърнал към органите на МВР и Прокуратурата. От получена от БНБ Централен кредитен регистър справка за кредитна задлъжнялост № БНБ120063/11.11.2022 година, установил, че към 11.11.2022 година на негово име били отпуснати седем на брой бързи кредити, а от справка № БНБ135315/22.12.2022 година, установил, че към 22.12.2022 година на негово име били отпуснати още осем на брой бързи кредити или общо петнадесет на брой бързи кредити. Отделно от това получавал на личния си мобилен телефон с номер **********, известия за настъпили падежи за погасяване на вноски по стокови кредити. Поддържа, че в неподписания Договор за застрахователно посредничество бил посочен телефонен номер +************, на който телефонен номер не бил титуляр и който не се ползвал от него. Поддържа, че в момента в Районно управление Панагюрище било образувано и се водело Досъдебно производство № 250/2022 година, а в Териториално отделение Панагюрище към Районна прокуратура Пазарджик, била образувана прокурорска преписка №184/2023 година, за това че в периода от 04.11.2022 година до 08.11.2022 година в град Стрелча при условията на продължавано престъпление, е възбудено и поддържано у Г. И. И. от град Стрелча заблуждение, като е използван неговия електронен подпис и с това му е причинена имотна вреда в размер на 9000 лева - престъпление по чл.212а, ал.

1 във вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс. По изложените съображения, настоява искът да бъде отхвърлен, поради неосъществяване на правопораждащия юридически факт, на който ищецът основава възникването и съществуването на вземането.

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи главница по договор за кредит сключен между страните, договорна лихва и мораторна лихва за забава.

4

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 02.04.2024 г., а исковата молба е подадена на 24.04.2024 г., от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.

По делото като доказателство е представен и приет договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD -19645212 от 05.11.2022 г. ( ведно с приложения към него- декларации и общи условия, тарифа, сертификат за застраховка) сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България - кредитодател и Г. И. кредитополучател, по силата на който на ответника е отпусната кредитен лимит, като за периода от 05.11.2022 г. до 26.07.2023 г. е усвоена сума от 3000 лева..