Решение № 249 от 07.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Добрич, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20213230201334 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: ******, против Заповед за задържане на лице с рег. № 1717зз-553/07.11.2021 г., издадена от Д. П. Д. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстваща на целта на закона. Твърди се, че задържането е било ненужно и неоправдано, използвани са физическа сила и помощни средства в нарушение на чл. 85 от ЗМВР, оспорва се наличието на правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, привеждат се доводи за нарушения на КЗПЧОС. Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Д. П. Д. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР Добрич, редовно призован, явява се лично, не се представлява, като оспорва 1 жалбата и моли съдът да отхвърли същата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресата на заповедта, в 14дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 07.11.2021 г. ответникът Д. П. Д. и свидетелят СТ. Б. Б., и двамата полицейски служители при Първо РУ при ОД на МВР - Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич, като ответникът Д. бил водач на автопатрула, а свидетелят Б. - старши на автопатрула. Около 12:00 часа на посочената дата, полицейските служители били изпратени от дежурния в ОДЧ (оперативна дежурна част) в квартал ******, във връзка с получен сигнал за запалена купчина листна маса, която силно задимявала бул. „Добруджа“, в резултат на което водачите на преминаващите автомобили не можели да виждат пътя и съществувала реална опасност за възникване на пътнотранспортно произшествие.

Полицейските служители Д.Д. и С.Б. отишли на посочения адрес и в действителност установили жалбоподателя по настоящото дело (В. Б. Р.), която била застанала до две големи купчини с листа, които горели, а Р. ги разбутала с дълга метална пръчка, за да ускори горенето. В резултат на действията на Р. се вдигал силен пушек, а на 2-3 метра имало пешеходна пътека. Полицейските служители се представили на Р., обяснили и за какво са дошли, като пред тях последната заявила, че тя е запалила огъня. Също така и разяснили, че има подаден сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112, за това, че няма видимост от запалените листа, като я предупредили, че ще й бъде съставен протокол за полицейско предупреждение. Полицейските служители поискали личната карта на жалбоподателя по настоящото дело (В.Р.), като тя отказала да я даде, отказала да си каже и трите имена, като тръгнала да заобикаля полицейските служители. Ответникът Д.Д. застанал срещу Р. и й казал, че се извършва полицейска проверка, поради което трябва да им даде данните си, за да й бъде съставен протокол за предупреждение. Р. отговорила, че не я интересува и се 2 опитала да премине покрай полицейските служители, за да си влезе в двора на къщата. Тогава ответникът Д. хванал с дясната си ръка Р. за нейната дясна предмишница, за да я спре, в резултат на което последната започнала да вика „Пуснете ме идиоти, пуснете ме!“ (цитат). Чувайки виковете, от къщата излязъл съпругът на В.Р. - свидетелят Й. Неделчев Р., който започнал да вика:

„Идиоти, какво правите, пуснете жена ми!“ (цитат). Р. хванала с лявата си ръка дясната ръка на Д., издърпала си ръката и го ухапала за показалеца. Д. си издърпал ръката и пуснал Р., като свидетелят Б. пристъпил към задържането й. В момента, в който свидетелят Б. си извадил белезниците, Р. го ритнала три пъти в слабините. Б. се дръпнал, а Д. сложил единия белезник на дясната ръка на Р.. През това време свидетелят Й. Р., който вече бил дошъл до полицейските служители, започнал да отправя обидни думи към тях и да ги заплашва. Свидетелят Б. си изкарал радиостанцията, за да повика друг полицейски екип за съдействие, като свидетелят Р. се опитал да я избие от ръцете му. Р. била облечена с елече, което при опита да бъде задържана паднало на земята. Виждайки това Р. казал: „Защо я събличате, ще я ебете ли?

(цитат), като започнал да снима с телефона си. Полицейските служители, въпреки оказаната съпротива, поставили белезниците на Р., като помолили Р. да стои настрани и да не се меси, разяснявайки, че ще му обяснят какво е станало. Свидетелят Б. качил Р. на задната седалка на полицейския автомобил, като Р. продължила да буйства, да крещи и обижда, като ударила с крак стъклото на задната врата и казала на Р. да се обади на неустановено по делото лице на име Данчо. Д.Д. обяснил на Р., че ще бъдат отведени в Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, поради което следва да си вземе личната карта.

Свидетелят Р. заявил, че нищо няма да му даде и продължил да разговаря по телефона. За да окажат съдействие, на място пристигнал втори автопатрул на Първо РУ на МВР - Добрич в състав – свидетелите ЗДР. АНДР. В. и Р. М. К..

Свидетелят Р. продължил да отправя заплахи и към тях, с репликите „Знаете ли кой съм аз, ще ви уволня?“ (цитат), отказвайки да се качи в полицейския автомобил. Накрая Р. се качил в полицейския автомобил на свидетелите В. и К., като по пътя продължил да отправя заплахи към свидетеля В..

Жалбоподателят В.Р. и нейният съпруг – свидетелят Й. Р. били отведени в сградата на Първо РУ на МВР - Добрич. Там свидетелят Р. си казал имената и чрез неговите данни полицейските служители установили самоличността на жалбоподателя по настоящото дело, а именно – В. Б. Р..

3

Ответникът Д. П. Д. изготвил Заповед за задържане на лице с рег. № 1717зз-553/07.11.2021 г. и съставил на В. Б. Р. АУАН (акт за установяване на административно нарушение) за нарушение по чл. 5 от ЗМВР, след което, последната е била освободена в 17:10 часа на същата дата (07.11.2021 г.) Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите СТ. Б. Б., ЗДР. АНДР. В. и Р. М. К., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършваната от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От решаващо значение в случая е и съответствието на показанията на посочените свидетели с останалите събрани обективни и достоверни доказателства по делото. В настоящия случай, такива са приобщените към доказателствения материал по делото 6 (шест) броя цветни снимки, направени от свидетеля Й. Р.. В действителност, снимките не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл е и Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/09 г., ІІ н.о. на ВКС). Ето защо, съдът счете за допустимо приобщаването по изложения начин на представените от процесуалния представител на жалбоподателя 6 броя снимки. Същите обаче подкрепят не тезата на жалбоподателя, а твърденията на разпитаните като свидетели полицейски служители.

Тук е мястото да се отбележи и следното: Непосредствено след инцидента, ответникът Д. П. Д., както и свидетелят С.Б., в качеството си на полицейски служители са изготвили съответните докладни записки. Независимо, че тези докладни записки не съставляват годно доказателствено средство по смисъла на НПК, същите са индиция за твърдените от свидетелите и страните факти и обстоятелства, непосредствено след протичане на събитието. При съпоставка на твърденията на ответника Д. и показанията на свидетеля Б., дадени в 4 съдебно заседание, с изложеното от тях в изготвените докладни записки, не се констатират противоречия, относно фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото. Нещо повече, установява се абсолютна еднопосочност относно развилите се събития с участието на жалбоподателя по настоящото дело, което е допълнително основание за кредитиране свидетелските показания на полицейските служители.

Видно от приложената по делото справка от ОД на МВР - Добрич, същата не може да предостави исканите файлове с аудио и видео информация от техническите средства за явно наблюдение, зачислени на служебен автомобил ****** с рег. № ****** с който на 07.11.2021 г. са изпълнявали служебните си задължения полицейските служители Д. П. Д. и СТ. Б. Б., поради изтичане на сроковете им за съхранение в централната компонента на Автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ (АИС ВОДПК). Сочи се, че съгласно чл. 11 от ОТП за работа с АИС ВОДПК, утвърдени със заповед № 8121з-727/14.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, всички файлове с видео информация от АИС ВОДПК се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента, като след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване. В тази насока е и справката от Дирекция „Вътрешна сигурност” към Министерство на вътрешните работи. Тези факти обаче по никакъв начин не дискредитират показанията на свидетелите СТ. Б. Б., ЗДР. АНДР. В. и Р. М. К..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. Неделчев Р., дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за неговата заинтересованост – същият е съпруг на В. Б. Р., поради което е налице обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин от показанията на свидетелите СТ. Б. Б., ЗДР. АНДР. В. и Р. М. К..

С оглед на това противоречие, при проведената очна ставка между свидетеля Й. Неделчев Р. и всеки един от свидетелите СТ. Б. Б. и ЗДР. АНДР.

В., за съда не възникна ни най-малко съмнение относно достоверността на твърдяното от Б. и В., тъй като както вече бе посочено, показанията им са последователни, логично подредени и безпротиворечиви. Съдът счита, че на обективната истина отговарят именно показанията на СТ. Б. Б., ЗДР. АНДР.

В. и Р. М. К., доколкото същите заявяват, че са напълно убедени в 5 показанията си и с цялото си поведение в административнонаказателното производство дава много точни данни, относно извършеното от жалбоподателя, описвайки обстоятелствата от значение по делото в детайли, като показанията им кореспондират с останалите доказателства по делото.

Освен това не е и налице мотив за СТ. Б. Б., ЗДР. АНДР. В. и Р. М. К. да дават неверни показания, доколкото за тях това не би довело до някакви благоприятни последици.

Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. Р., като намира същите за поставени в услуга на защитната теза на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите СТ. Б. Б., ЗДР. АНДР. В. и Р. М. К., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.