Решение № 3693 от 22.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3693 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330103442 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. П. И. против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Балша“, № 1, бл.9, ет.2, представлявано с у. Ц.П.К., с която са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност, от които предявен главен иск за недействителност на договор за паричен заем „А1 карта“ от ** г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 9, 10, т. 11 ЗПК и евентуален иск за нищожност на договорни клаузи от договор за паричен заем „А1 карта“ от ** г., предвиждащи заплащане на неустойка и такси с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл. 33 и 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че на **г. между него и „Аксес Файнанс“ АД е сключен договор за кредит „А1 Карта“, по силата на който ответникът кредитор се е задължил да му отпусне заем в размер от 700 лв., а ищецът кредитополучател се е задължила да върне сумата по кредита при условията на договора.

Съгласно чл. 20 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 4 от договора, при забава на плащане на текущо задължение ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15 лв. за всеки месец до заплащане на сътоветното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал.

1 от договора.

1

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9, 10, 11 ЗПК, като излага подробни съображения.

На първо място сочи, че не са посочени условията за прилагане на приложимия лихвен процент, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК.

На следващо място посочва, че отразеният в договора ГПР не съответства на действителния такъв, доколкото в него не са включени всички разходи по кредита, като излага подробни съображения и сочи, че същото представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.

10 ЗПК. Освен това допълва, че не е ясно как е формиран ГПР.

Твърди се нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и използване на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

С оглед нарушаване на гореописаните разпоредби сочи, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Оспорва като недействителна и клаузата за неустойка и клаузата за такси поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Твърди се, че същите са установени в нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.

Относно такса предсрочна изискуемост сочи, че същата е неравноправна по смисъла на чл.21, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10а, чл. 33 ЗПК.

Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва предявените срещу него евентуално съединени искове.

Посочва, че финансовият продукт „А 1 Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта. Веднъж сключили договор за кредит „A1 Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „A1 Карта“ като финансов продукт се посочва, че не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски.

Кредитополучателите на „A1 Карта“ сами решават как да усвоят сумата – в брой на АТМустройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата – в случай че Кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума.

Не оспорва, че на ** г. В. П. И. е сключила с „Аксес Файнанс” АД Договор за кредит „A1 Карта“ № ***** (Договора), по силата на който „Аксес Файнанс” АД е Кредитодател, а г-жа И., съответно Кредитополучател.

По силата на Договора Дружеството е предоставило на г-жа И. револвиращ кредит в максимален размер от 900 /деветстотин/ лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора.

Предоставеният кредитен лимит е увеличаван 1 път дистанционно, по телефон, а именно: 2 На 26.01.2024 г. лимитът е увеличен от 700 лв. на 900 лв., какъвто е и към настоящия момент.

Считано от 20.02.2025 г. и въз основа на подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., сключен между "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940 (Купувач) и „Аксес Файнанс“ АД, поради което счита, че не притежава материално правна легитимация, като моли производството по отношение на него да бъде прекратено.

В случай, че съдът не възприеме доводите за недопустимост на производството, то оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона.

Оспорва договорът да е сключен в нарушение на посочените клаузи на ЗПК.

Посочва, че от разпоредбите на чл. 19 от ЗПК може да се направи извод, че дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита. Посочва, че в решение по дело C-453/10, СЕС приема, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за кредит.“ СЕС също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост.“ Цитира се практика на СЕС.

Оспорва се подробно твърденията за противоречие с добрите нрави и нарушаване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди се недобросъвестност при завеждане на делото, доколкото договорът е сключен през октомври 2023 г., а искът за нищожност се предявява година и половина по – късно. Посочва се, че ГПР е изчислен при вземане предвид на допусканията , посочени в раздел ІІ на Общите условия, които се цитират.

Оспорва да е налице недействителност на клаузата на чл. 20 предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение, като сочи, че се касае за револвиращ кредит, поради и което 3 кредитополучателят сам решава кога да усвои сумата, като в случай, че не усвоява суми, то и не дължи нищо за това.

Оспорва да е налице основание за включване на клаузата за неустойка при формиране на ГПР.

Оспорва твърдението, че уговорената неустойка е добавък към договорната лихва, като излага подробни съображения.

Оспорва твърденията за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на разходи за събиране на вземането, като сочи, че същите се дължат само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Моли исковете да се отхвърлят. Оспорва разноските на другата страна. Претендира разноски.

Съдът счита за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на производството поради прехвърляне на вземането.

Договорът за цесия се сключва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без обаче цесионерът да става страна в договорното правоотношения и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат.

Затова, макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има срещу цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави – арг. чл.103, ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок във волята, чрез възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. В този смисъл – решение № 127/30.07.2018 г., постановено по т.д. № 1103 по описа за 2017 г. на ВКС, II т.о.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На ** г. между ответника в качеството на кредитополучател и Аксес Файнанс ООД – кредитор е сключен договор за кредит „А 1 Карта“, въз основа на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в максимален размер от 700 лв., под формата на рарешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.

На кредитополучателя е предоставен платежен инструмент- кредитна карта № *****, като това обстоятелство е удостоверено в чл. 2, ал.2 от подписания договор. Удостоверено е и получаването на пин код в запечатан плик.

Съгласно чл.2, ал. 3 валидността на картата е до края на месеца, който е отбелязан върху нея.

След изтичане на валидността на картата, кредитодателят предоставя на кредитополучателя подновена карта, като старата подлежи на връщане от страна на кредитополучателя.

4

Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит.

В чл. 4, ал.1 от договора са уговорени условията по договора за кредит, като в ал. 1 се посочва договорът се сключва за неопределен срок при фиксиран годишен лихвен процент по заема 17,8 %. Предвидено е, че върху усвоения размер на кредита кредитоплучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,049844 %. Лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Съгласно чл.4, ал.3 от договора общата дължима сума по кредита, съгласно чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК е сборът от следните суми: усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата. В ал. 4 е предвидено, че ГПР по заема е в размер от 18,95 %, като е посочено, че същият е изчислен при вземане предвид следните допускания: кредитополучателят изпълнява своите задължения в съответствия с условията и сроковете по договора, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение; пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен инструмент и лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.

В чл. 15 е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа, съгласно условията на този договор, същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитора допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е над 21 години с минимален осигурителен доход над 1500 лв., да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ и да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файненс“ АД.