Определение № 349 от 22.06.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500253 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Кооперация „Кооперативен съюз Варна“, чрез процесуален представител адв. М.К. срещу определение № 2052/28.04.2026г., постановено по гр.д. № 1898/2024г. на ОС – Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че основанията, на които съдът е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото са такива по съществото на спора и основателността на иска. Твърди, че е налице правен интерес от предявения иск, изведен от изрично наведените в исковата молба твърдения за придобиването на правото на собственост от ищеца върху процесния имот, на основание §26 ПЗР на ЗИДЗК, евентуално въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, на основание упражняваното непрекъснато владение от 1955г. до сега. Преценката относно това дали са налице предпоставките за придобиването на собствеността е въпрос по същество на спора. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

1

Първоинстанционното производство е образувано, по предявен от жалбоподателя Кооперация „Кооперативен съюз - Варна“ срещу Община Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.

“Академик Курчатов“, с площ от 7846 кв.м. ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

За да приеме, че така предявеният иск е недопустим първостепенният съд е посочил, че ищецът твърди отчуждаване на имота и заплащане на обезщетение от кооперацията, с което обосновава единствено отричането на правата на държавата и общината, но не и свое право, а намерение за своене.

Посочил е, че ако правото на ищеца не може да бъде установено именно на посочените от него придобивни основания, съгласно приетото с ТР №8/2013г. за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

Настоящият състав намира така направения извод за недопустимост на предявения иск за неправилен.

В конкретния случай фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция, вкл. и правния интерес от избраната форма на защита са, че ищецът е придобил право на собственост върху изградени в имота сгради, чрез осъществено право на строеж с обща застроена площ- 4578 кв.м. и за които е бил издаден НА № 26, т.ХХ, д.15060/1997г. , а правото на собственост върху прилежащата площ към изградените сгради в размер на 3319 кв.м., на основание чл.2, ал.3 ЗОС, евентуално по пар.26 ПЗР на ЗИДЗК, евентуално по давност. В исковата молба е посочено, че по повод подадена от ищеца молбадекларация с рег.№ АУ047298ВН/14.05.2024г. Община Варна е издала удостоверение, с което възразява срещу установяването на правото на собственост на кооперацията, като се легитимира като собственик на ПИ въз основа на АДС № 2617/21.06.1995г. за земя с площ от 12 000кв.м., представляващ имот №288, в който попада имот с идентификатор ***. С оглед оспорването на правото на собственост от страна на ответника ищецът, твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Изложените от частния жалбоподател твърдения в исковата молба за притежавани от него права върху процесния имот, оспорването им от ответника обуславят правния му интерес от търсената съдебна защита.

Ищецът твърди, че притежава самостоятелно право върху процесния имот, придобита на основание чл.2, ал.3 ЗОС, евентуално по пар.26 ПЗР на ЗИДЗК, евентуално по давност, чрез давностно владение, установено от 1955г., продължаващо и към момента.

Действително според разясненията, съдържащи с в т.1 то ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. при отрицателен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е. той следва да установи наличието на свое защитимо право, 2 засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на твърденията, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В конкретния случай, ищецът твърди, че е придобил правото на собственост въз основа на наведени в исковата молба основания и отрича правата на ответника спрямо него, което поражда самостоятелен интерес от предявяване на иск, че ответника не е собственик.

В мотивите на ТР е посочено, че правния спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. Въз основа на това е направен и извода, че всеки, който претендира, че е носител на правото, засегнато от правния спор, може да упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. По спорния за настоящото производство въпрос относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е формирана безпротиворечива практика, която приема, че наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор, предхождащ търсената с него защита. Предвид разрешението дадено с ТР №8/2013г., доразвити в практиката на ВКС по чл.290 ГПК/ решение № 183/01.03.2017г., по гр. д. № 2011/2016г. на ІІ ГО, решение № 68/24.07.2018г. по гр.д. № 2767/2017г. на ІІ ГО, решение №30.02.04.2019г. по гр. д. № 1188/2018г., ІІ ГО, решение №125/30.01.2018г. по гр. д. № 537/2017г. на ІІ ГО, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние и има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съгласно формираната с решения по чл.290 ГПК практика на ВКС, съгласно която при недоказване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, производството по отрицателния установителен иск се прекратява като недопустимо, не важи в случаите, при които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които включват твърдения за притежание на самото спорно право, което се отрича да е на ответника. В този случай, доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и обуславя основателността, а не недопустимостта на иска.

В конкретния случай видно от изложената в исковата молба, ищецът 3 обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с твърдения, че притежава право на собственост върху имота, придобито на посочените от него основания и оспорва правата на ответника. С оглед на това и на цитираната по-горе задължителна съдебна практика по приложението на закона настоящият състав намира, че изводите за липса на правен интерес от предявеният установителен иск са незаконосъобразни. Въпросът дали въз основа на твърдяните факти би се установило, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос по същество на спора.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Делото следва да се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2052/28.04.2026г., постановено по гр.д. № 1898/2024г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4