Решение № 344 от 14.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Русе, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500228 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Д. Д. Б., К. Й. Б. и Д. Й. Б., чрез редовно упълномощен процесуален представител, са обжалвали Решение № 1422/29.10.2024 г., постановено пo гр.д. № 2428/2024 г. пo описа на Pайонен съд - Русе, в частта с което са осъдени да заплатят на В. С. Д., на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата над 5303.00 лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на направените разходи за изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в *** **-****, кв. ***.* по плана на гр. Русе, към ** ****, ** **** и *** ****-****, от т. * до т. * и от т. * до т. * на съсобствения им недвижим имот по ул.„*** ****“ № **, гр.Русе, ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане.

Съгласно дадените указания е представена допълнителна въззивна жалба, която представлява уточнение на постъпилата в законоустановения срок основна жалба, като в уточнението изрично е посочено, че обжалваният за Д.Д.Б. размер е в размер над сумата от 2651.50 лв. до сумата 8724.22 лв., за Д. Й. Б. над сумата 1325.75 лв. до сумата 2181.05 лв. и за К. Й. Б. също над сумата 1325.75 лв. до сумата 2181.05 лв.

В жалбата са изложени изключително подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на постановеното първоинстанционно решение в обжалваните му части. Моли се същото да бъде отменено в тези части и се претендират разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба 1 от В. С. Д., подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител, както и допълнителен писмен отговор съобразно дадените уточнения, в които отговори се оспорват изцяло подадените жалби. Заявено е, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваните му части и се моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С постановеното по делото решение, РРС е осъдил Д. Д. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе да заплати на В. С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата 8724.22 лв., представляваща припадаща й се част от стойността на направените разходи за изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в *** **-****, кв. ***.* по плана на гр. Русе, към ** ****, ** **** и *** ****-****, от т. * до т. * и от т. * до т. * на съсобствения им недвижим имот по ул.„*** ****“ № **, ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане, както и 2359.86 лв. деловодни разноски, а К. Й. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе и Д. Й. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе - да заплатят, всеки един от тях, на същото основание сумата 2181.05 лв., също представляваща припадащата им се част от стойността на направените разходи за изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в *** **-****, кв. ***.* по плана на гр.

Русе, към ** ****, ** **** и *** ****-****, от т. * до т. * и от т. * до т. * на съсобствения им недвижим имот по ул.„*** ****“ № **, ведно със законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане, както и по 589.97 лв. деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С Решение № 1793/16.12.2023 г., постановено по гр. дeло № 4607/2022 г. по описа на РРС, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, Д. Д. Б., К. Й. Б. и Д. Й. Б. са осъдени да заплатят на В. С. Д. съответно сумите 8724.22 лв., 2181.50 лв. и 2181.50 лв., представляващи съответните им припадащи се части от стойността на направените разходи за изграждане на нова плътна ограда с височина 2,20 м. разположена изцяло в *** **-****, кв. ***.* по плана на гр.

Русе, към ** ****, **-**** и *** ****-**** от т. * до т. * и от т. * до т. *, в съсобствения поземлен имот с идентификатор *****.*.**** по КК на гр. Русе, находящ се в гр. Русе по ул. „*** ****“ № **, ведно със законната лихва считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу това решение на РРС е постъпила въззивна жалба от Д. Д. Б., Д.

Й. Б. и К. Й. Б., с искане същото да бъде отменено, в частта, в която са уважени предявените искове над сумата от 2651.50 лв. до присъдената такава от 8724.22 лева за Д. Д. Б. и над сумите от 1325.75 лв. до присъдените такива от 2181.05 лв.за К. Й. Б. и Д. Й. Б., представляваща 1/2 от увеличената стойност на имота /10 605,00 лв/, тъй като решението в обжалваната част било неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения, които са били подробно изложени в 2 жалбата.

С влязло в сила решение по в.гр.д.№ 95/2024 г. по описа на ОС-Русе първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо, тъй като било пpoизнeceнo пo нeпpeдявeн иcĸ и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Русе.

При новото разглеждане на делото районният съд с Разпореждане №4595/22.05.2024 г. по новообразуваното гр.д. № 2428/2024 г. е указал на ищеца, с оглед отстраняване противоречията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и на основание чл.129, ал.2 ГПК, да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба, като с допълнителна молба уточни налице ли е била упълномощителна сделка между него и ответниците за извършването на СМР по изграждане на оградата в съсобствения им имот и ако не е била налице такава, строителството на оградата със съгласието на ответниците ли е извършено или без тяхно съгласие, но и без противопоставяне и съобразно изложените фактически твърдения в горния смисъл, да формулира и надлежен петитум по спора.

В изпълнение на дадените указания ищецът е депозирал молбауточнение от 14.06.2024 г., в която заявява, че между него и ответниците е била налице упълномощителна сделка за извършването на СМР по изграждане на оградата в съсобствения им имот, като е посочил конкретни аргументи в тази насока - че към датата на издаването на Пълномощно, рег. № ****/**.**.****** г. ответниците, подписвайки го, били наясно, че дават съгласието си да ги представлява пред всички „… организации …“, които извършват „ …строителни дейности …“, т.е. СМР по изграждане на оградата в съсобствения им имот, а конкретния обем на тези СМР бил обективиран в изготвения проект, послужил като основание за издаване на разрешително за строеж и че извършените от ищеца подобрения в процесния имот били със знанието и съгласието на останалите съсобственици – ответниците и Д. С.а У., поради което претенцията за заплащането им следвало да бъде квалифицирана по чл. 30, ал. 3 ЗС, като му се дължат действително извършените разходи.

Впоследствие, направени уточнения и изменения на исковете в съдебно заседание, ищецът отправил искане към съда първата ответница да бъде осъдена да му заплати сумата 8724.22 лв., а останалите двама ответници – по 2181.05 лв., представляващи припадащата се на всеки един от тях част от стойността на направените разходи за изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в *** **-****, кв. ***.* по плана на гр. Русе, към ** ****, **-**** и *** ****-****, от т. * до т. * и от т. * до т. * на съсобствения им недвижим имот по ул.„*** ****“ № **, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените разноски по делото.

В отговора, депозиран по първоинстанционно дело, ответниците са заявили, че считат че първоинстанционния съд следва да разгледа осъдителен иск с предмет: заплащане на припадащата се част от увеличената стойност на недвижимия имот, съсобствен с ищеца. Признават иска за заплащане на припадащата им се част от увеличената стойност на имота, в резултат на изградената плътна ограда, като считат, че претенцията на ищеца над размера 3 на увеличената стойност на имота, в резултат на изграждането на плътна ограда през 2017 г., било погасено по давност, тъй като искът, който очертава и предмета на делото, бил предявен в края на петгодишния давностен срок, то правото на нов иск било погасено. Твърдят, че тяхната отговорност е до размера на обогатяването им – за общата сума от 5303 лв. и поотделно: за Д. Б.

– 2651.50 лв; за Д. и К. Б.и - съответно 1325.75 лв.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е постановил решение с което е осъдил, на основание чл. 30, ал.3 ЗС ответниците да заплатят на В. С. Д. съответно Д. Д.

Б. сумата 8724.22 лв., Д. Й. Б. сумата 2181.50 лв. и К. Й. Б. сумата 2181.50 лв., представляващи сътоветните им припадащи се части от стойността на направените разходи за изграждане на нова плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в *** **-****, кв. ***.* по плана на гр. Русе, към ** ****, **-**** и *** ****-**** от т. * до т. * и от т. * до т. *, в съсобствения поземлен имот с идентификатор *****.*.**** по КК на гр. Русе, находящ се в гр. Русе по ул. „*** ****“ № **, ведно със законната лихва считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с изложеното в жалбата, отговора на същата и събраните от РРС доказателства приема следното:

Видно от Разпореждане №4595/22.05.2024 г. при повторното разглеждане на спора първоинстанционният съд е констатирал наличието на противоречие между обстоятелствената част на Искова молба с вх.№ 21262/**.**.**** г. и нейния петитум, но не е дал указания на ищеца да отстрани това противоречие, а изначално е квалифицирал иска по чл.30, ал.3 ЗС и предвид извършената вече служебно от съда правна квалификация е дал и съответните указания.

Основателни се явяват възраженията на въззивниците, че така постановеното решение е в нарушение на процесуалните правила и поконкретно чл. 214, ал. 1 ГПК. Първоначално предявеният от В. Д. иск е бил с петитум ответниците да бъдат осъдени да му заплатят припадащата им се част от увеличената стойност на имота, съсобствен между тях и Д., основаваща се на изграждане на плътна ограда, разположена на границата със съседен имот, а след връщане на делото за повторно разглеждане ищецът е депозирал молбауточнение, в която твърди, че между него и ответниците е налице упълномощителна сделка за извършване на СМР и е претендирал да му бъдат заплатени действително извършените разходи по изграждане на оградата.

Настоящата инстанция напълно споделя възраженията на въззивниците, че с постъпилата молба-уточнение в никакъв случай не е отстранено противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и че дефакто с тази молба са заменени, както основанията, така и петитумът на първоначално депозираната искова молба.

Въззивният състав намира, че спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска, като основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно 4 право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба, като при нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустими нови искове в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

При замяната или прибавянето на основание, не следва да се променя първоначалния петитум, а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното основание. В случаите на замяна на страна, основание или петитум се стига до предявяване на нов иск, като по стария съдът се десезира, но при запазване на извършените процесуални действия. Тези хипотези се съчетават с правилата на чл. 232 и чл.233 ГПК според това дали ищецът, предприемайки съответното изменение, оттегля или се отказва от иска срещу първоначалния ответник, от иска при първоначалното основание или от иска с първоначалния петитум. Когато наред с първоначалната страна, основание или петитум се прибавят нова страна, основание или петитум, на практика се стига до субективно или обективно съединяване на искове, при което се съблюдават правилата на чл. 210, ал.2, изр.1 ГПК.