Решение № 2725 от 03.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2725 гр. Бургас, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120105471 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. М. Щ., ЕГН **********, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202404180925200070/18.04.2024 г. за сумата от 2000 лв., която кредитополучателя- ищец е усвоил и се е задължил да върне на 18 месечни вноски, с ГПР 48,84%, при фиксиран лихвен процент от 40,44%. Съобразно чл.4, ал.3 кредитополучателя се е задължил в срок до края на следващия сключването на договора ден да предостави на кредитодателя гаранция по кредита- банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 2700 лв. и със срок на валидност до 20.10.2025 г. Уговорено било в чл.6, че при неизпълнение на това задължение, кредитополучателя дължи на дружеството неустойка в размер на 2556 лв. месечно и се заплаща заедно със следващата се погасителна вноска по кредита. Твърди се, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като предвидената неустойка няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а със същата се цели оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се поставя във финансова тежест на потребителя и което следва да се включи в ГПК на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, а това не било сторено.

Навеждат се и доводи за нищожност на клаузата на чл.6, ал.1 от договора на самостоятелно основание- противоречие с Директива 2008/48, тъй като прехвърля на потребителя задължението на финансовата институция за предварителна оценка на кредитоспособността. Сочи се, че неустойката противоречи и на добрите нрави, тъй като неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение не е свързано пряко с претърпяна вреда, което е в противовес с постановките на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. В условията на евентуалност се заявява неравноправност на клаузата на чл.6, ал.1, тъй като е с необичайно висок размер.

1

С оглед изложеното се моли да бъде приет сключения договор за нищожен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК, в условията на евентуалност да се приеме за нищожна клаузата на чл.6, ал.1 от договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.143, ал.2, т.5 вр. чл. 24 ЗПК.

В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответното дружество. Заявява се, че не се оспорва сключването на договора; обстоятелството, че кредиторът не е включил в ГПР разход за неустойка, като е включена единствено възнаградителната лихва. Оспорват се твърденията на ищеца, като се заявява, че съгласно чл.19 ЗПК не се включват в ГПР разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията по договора, какъвто разход съставлява неустойката. Твърди се, че е извършена оценка за кредитоспособност преди отпускането на кредита, като с предвидената неустойка се цели мотивиране на кредитополучателя да предостави обезпечение, същата има компенсаторен характер и не излиза от присъщите си функции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а това се установява и от приложения договор № 202404180925200070 от 18.04.2024 г., сключен между страните, че на ищецът е предоставен кредит в размер на 2000 лв., със срок на издължаване 18 месеца, лихвен процент за срока на кредита- 40,44 %, ГПР- 48,84 %, общо дължима сума за лихва в размер на 700 лв., общо дължима сума за връщане- 2700 лв., дата на връщане на сумата по кредита- 19.10.2025 г.

Визирано е и в чл.11/1/ от договора, че годишния размер на лихвата е същият е фиксиран за целия срок на договора. В чл.11/4/ се сочи, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48,84% от заетата сума, като при изчисляването му е взето предвид, че началната дата на изчисляване е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна. Посочено е, че се допуска, че договора ще е валиден, за срока, за който е сключен, и двете страни ще изпълняват всички свои задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.

В чл.4/3/ е визирано задължение на кредитополучателя, в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2700 лв., със срок на валидност до 20.10.2025 г.

Съобразно чл.6/1/, в случай, че кредитополучателят не предостави гаранция по кредита дължи на дружеството неустойка в размер на 2556 лв., която се начислява месечно и се заплаща със следващата погасителна вноска по кредита съобразно погасителния план.

Съдът е приел за безспорно между страните сключването на договора със сочените по- горе параметри, с който на потребителя е предоставен заем в размер на 2000 лв.; че на основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по договора разхода за неустойка, а единствено възнаградителната лихва.

С оглед на така представените писмени доказателства съдът намира от правна страна следното:

Касае се за договор за потребителски кредит, почиващ на уредбата в Закона за потребителските кредити /ЗПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на 2 разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК сочи какво включва годишния процент на разходите по кредита, а именно общите разходи по кредита за потребителя- настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал.2 визира, че ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, а ал.3- че при изчисляването му не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на изрично цитирани разпоредби, измежду които и чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което за потребителя възниква задължение да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че ГПР е в размер на 48,84%. Ответното дружество направи изрично изявление, че предвидената в чл.6 неустойка не е включена в ГПР. От съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, се налага разбирането, че по своето същество тя има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, заобикаляйки императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Както бе посочено по- горе ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От изложеното следва, че в ГПР задължително трябва да са описани всички разходи, които потребителят трябва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл.6 от Договора „неустойка“, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Поставянето на кредитополучателят- потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с чл.3, § 1- в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато 3 въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и чл. 4, касателно преценката за неравноправни клаузи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От посоченото се следва, че за да е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му.

Видно от договора неустойката се начислява поради неизпълнение на задължението да предостави обезпечение- еднократно и във фиксиран размер. В тази връзка всичко изложено по- горе налага извод, че е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно формирането на размера на ГПР, както и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като този процент не е ясно и коректно посочен, съответно и не е определен при съблюдаване на изискванията на закона.

Съдът счита, че уговорената неустойка в размер на 2556 лв. е нищожна и като противоречаща на чл.92, ал.1 ЗЗД, тъй като излиза извън рамките на нейния обезпечителен, обезщетителен или санкционен характер, придаден от законодателя с посочената нормативна разпоредба. Въвеждането на кумулативните изисквания, на които следва да отговаря определеното обезпечение, както и на изключително краткия срок за предоставянето му от длъжника- еднодневен от сключване на договора за кредит, налагат извод за неизпълнимост на условията изначално, т.е. за дължимостта и още към момента на сключването на договора. Наред с това размера й е близък до главницата по договора и по никакъв начин не е съобразен с очакваните от неизпълнението вреди, а това създава предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна.