Решение № 220 от 04.12.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Севлиево, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100378 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, срещу К. А. Н. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за сумата от 210,16 лева – главница по сключен между страните Договор за кредитна карта 14.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2021 г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането и сумата 32,11 лева – лихва за просрочена главница за периода от 27.09.2019 г. до 15.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1334/2021 г. по описа на РС Севлиево.

Ищецът твърди, че по силата на Договора за кредитна карта на физически лица № CCIR-616-00067-2018 от 14.05.2018 „УниКредит Булбанк" АД е предоставил на кредитополучателя ответник разрешен кредитен лимит в размер на 500 лева (петстотин лева). Сочи се, че длъжникът преустановил погасяването на задълженията си по договора през месец юли 2019 г., с оглед на което Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т.10.1 и следващи от договора, за което длъжникът бил увевдомен на 23.09.2021 г.

Моли така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноските.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения му особен представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер.

1

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни обективно съединени установителни искове по чл.

422 от ГПК за съществуването на парични вземания за главница, договорна и мораторна лихва, за които вземания Районен съд Габрово е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 765/17.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1334/2021 г. Заповедта е връчена на длъжникаответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на ищеца кредитор, че може да предяви искове за установявания на вземанията. Това определя допустимостта на предявените искове, тъй като са предявени от лице с правен интерес - заявител в производството по чл. 417 от ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По делото е представен договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR616-00067-2018 от 14.05.2018 г., със страни "УниКредит Булбанк" АД гр. София – в качеството на кредитор и К. А. Н. – кредитополучател.

По силата на договора кредиторът предоставя и дава право на кредитополучателя да усвоява в рамките на периода кредитен лимит в размер на 500 лева за периода на клиентски плащания /ПКП/ по раздел I от договора, а именно – всеки календарен месец от първо до последно число, с изключение на първия след сключване на договора и последния ден от изтичане на срока му.

Срок на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.05.2020 г., която дата е и срок на действие на договора и краен срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми (главница, лихви).

За усвоената сума (ползваната част от кредитния лимит, в т. ч. надвишен кредитен лимит), Кредитополучателят заплаща на Банката ежемесечно определена в т.

2. 1 от Раздел I на Договора месечна лихва (в размер на 1, 00%), начислявана ежедневно, от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на този (отчетен) ПКП на база 360/360 дни.

Посочено е, че минималната изискуема погасителна вноска за ПКП е 15, 00 лева или сума, равна на 3% от кредитния лимит. Посочен е период на погасяване (издължаване) е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец следващ ПКП.

Кредитополучателят оправомощава Банката да събира вземанията си за сметка на неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия ПКП.

Съгласно договора, ако Кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 2

61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по Договора става предсрочно изискуемо.

Страните са се уговорили, че когато до и/или на датата на издължаване Кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния (отчетния) ПКП, той дължи на Банката: лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на съответната транзакция до окончателното погасяване; лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания (през предходния ПКП) до датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия ПКП.

Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява възнаградителна лихва.

Видно от представеното извлечение от счетоводните книги от 16.11.2021 г. ответникът е преустановил погасяването на задълженията си по Договора, с оглед на което, ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем в пълен размер на 27.09.2019 г., видно от покана за доброволно изпълнение.

Поканата е изпратена на ответника чрез ЧСИ Галина Н., като му е връчена лично.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и поддържана в с. з. от вещото лице, се установява, че чрез издадената на ответника кредитна карта са усвоени суми с общ размер 530 лв.

Последното плащане за погасяване на задълженията е от 21.12.2020 г.

Вещото лице посочва, че е налице разминаване между периода, за който ищецът претендира, че ответникът дължи лихви, като в исковата молба е посочено, че сумата в размер на 23,11 лв. се дължи за периода от 27.09.2019 г. до 15.11.2021 г., а в приложеното по делото „Извлечение от счетоводни книги“ е посочено, че същата сума се дължи за периода от 16.07.2019 г. до 15.11.2021 г. Вещото лице заключва, че направените изчисления сочат, че задължението на ответника е в размер на 277,20 лв. и включва: главница – 220,06 лв. и лихва за периода от 16.07.2019 г. до 15.11.2021 г. – 57,14 лв. В о.с.з. вещото лице посочва, че лихвата е в размер на 5,68 лв. за периода от 27.09.2021 г. до 15.11.2021 г.

Заключението на експертизата не се оспорва от страните и съдът го възприема като обосновано и законосъобразно, съответстващо и на доказателствата по делото.

Въз основа на така обсъдените доказателства се установява валидно сключен между страните договор за потребителски кредит. Сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите 3 п о чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма и съдът не констатира основания за недействителността му. Предвид характера на договора за револвиращ кредит, за същия не се изготвя погасителен план, тъй като правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.

Съдът е длъжен да вземе предвид, че както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК 16.11.2021 г., така и към момента на приключване на съдебното дирене, е настъпил крайния срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми /главница и лихви/ - 31.05.2020 г. С настъпването му всички задължения са станали изцяло изискуеми, на осн. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на дължимата лихва за забава са приложими разпоредбите на процесния договор за кредитна карта, съгласно които лихва за забава се дължи при непогасяване в пълен размер на ползваната част от кредитния лимит пред предходния ПКП. От изложеното следва извод, че ищецът доказа по основание наличието на вземанията си за главница, договорна и мораторна лихва. Размерът на главницата се установява по безспорен начин от заключението на счетоводната експертиза и той е по-висок от посочения в исковата молба, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът за главница подлежи на уважаване до предявения с исковата молба размер – 210. 16 лв.

По отношение иска за лихва за просорочена главница за периода, от заключението на вещото лице се установи, че за претендирания в исковата молба период, размерът на главницата не съответства на посочения в извлечението на банката размер, като реалния размер на лихвата за посочения в исковата молба период 27.09.2019 г. до 15.11.2021 г. е 5,68 лв., до която сума подлежи на уважаване предявеният иск за лихва за просрочена главница, а до пълния предявен размер от 23, 11 лв. подлежи на отхвърляне.

С оглед основателността на предявените искове, следва да бъде разгледано 4 направеното възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихва за периода от 16.07.2019 г. до 16.08.2019 г.

Възражението на ответницата за погасяване на процесното вземане по давност е неоснователно.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД , с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.

114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане /главно или акцесорно за лихви/, започва да тече от деня, в който е станало изискуемо.

В настоящия случай процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем на 27.09.2021 г., следователно, от тази дата според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от вземанията за главница и лихви, като с изтичането от тази дата на на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД се погасяват договорни лихви и законната лихва за забава. Установява се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 16.11.2021 г. и към тази дата не е била изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК.

В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 913 лв., от които 288 лв. – заплатен адвокатски хонорар, 25 лв. – заплатена д. т., 200 лв.

Възнаграждение за особен представител и 400 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 842,69 лв.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 1344/2021 г. на РС Севлиево ищецът е направил разноски в общ размер на 85 лв. /25 лв. – д. т. и 60 лв. – адвокатско възнаграждение/. Съобразно уважената част от исковете ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца, са в общ размер от 78,45 лв. Или общият размер на разноските, които ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца, възлиза на 921,14 лв.