Решение № 1747 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1747 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110123849 по описа за 2025 година

Неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1 вр. чл.238, ал.1 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.228 и чл.232, ал.2 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 146382/25.4.2025г. от ищец *****, срещу ответник *****, по предявен иск от ищеца, като моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следната сума - общ размер 8982,54 евро /равностойност на 17568,33 лева/лв./ с включен ДДС, представляваща дължими суми за наем по Договор за отдаване под наем на кофражни елементи № *****4г., по който са издадени фактури № 0****г., № *****г., № 0000025418/02.12.2024г., № 0000025616/01.01.2025г., № 0000025794/03.02.2025г., № **********/04.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 17568,33лв. от подаване на ИМ в съда 25.04.2025г. до окончателното заплащане на задължението.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В ИМ ищецът твърди, че е сключил Договор за отдаване под наем на кофражни елементи № *****4г.(Договора) с ответника на посочената дата, при наемна цена определена с Приложение № 2 към Договора. Съгласно т.5 към Параграф II от Приложение № 1 (Общи търговски условия) от Договора срокът за ползване на всеки нает елемент започва да тече от датата на Протокола за предаването му на наемателя. Съгласно т.8 към Параграф II от Приложение № 1 (Общи тьрговски условия) на Договора времето за ползване се определя в календарни дни въз основа на приемо-предавателни протоколи, като минималния срок за наемане на вещите е 30 дни, а наемът да се дължи и заплаща за календарен месец, като за всеки календарен месец дължимият наем се фактурира в първия 1 работен ден на месеца и се заплаща от наемателя до седем работни дни съгласно т.15 към Параграф III от Приложение № 1 (Общи търговски условия).

Ищецът твърди, че с приемо-предавателен протокол № OUT-EP-006542/08.03.2024г. е предал движимите вещи на ответника съгласно условията на Договора. Според ищеца ответникът не е изпълнил задължението си да заплати наемната цена по 6 броя фактури – една от които е платена частично, подробно описани в исковата молба и приложени от ищеца към нея.

В ИМ ищецът посочва, че е издал фактури по договора, които не са платени от ответник, а именно:

1/ фактура № 0****г. на стойност 3446,95лв. с ДДС – за дължим наем за периода от 01.10.2024г. до 31.10.2024г. – неплатена изцяло;

2/ фактура № *****г. на стойност 3335,76лв. с ДДС – за дължим наем за периода от 01.11.2024г. до 30.11.2024г., която е платена частично в размер на 2668,61лв., като е останала дължима сума 667,15 лева;

3/ Фактура № 0000025418/02.12.2024г. на стойност 3446,95лв. с ДДС – за дължим наем за периода от 01.12.2024г. до 31.12.2024г. – неплатена изцяло;

4/ Фактура № 0000025616/01.01.2025г. на стойност 3446,95лв. с ДДС - за дължим наем за периода от 01.01.2025г. до 31.01.2025г. – неплатена изцяло;

5/ Фактура № 0000025794/03.02.2025г. на стойност 3113,38лв. с ДДС - за дължим наем за периода от 01.02.2025г. до 28.02.2025г. – неплатена изцяло;

6/ Фактура № **********/04.03.2025г. на стойност 3446,95лв. с ДДС - за дължим наем за периода от 01.01.2025г. до 31.01.2025г. – неплатена изцяло.

Ищецът е направил опит да уреди доброволно спора с ответника, преди подаване на ИМ в съда, като първо е отправил до ответника покана за доброволно плащане/чрез пощенска услуга/ на дължимите суми по описаните фактури в ИМ, като поканата е върната, защото не е получена от ответник. Ищецът е приложил към ИМ за това копие от известие по товарителница № 716111610 на куриерска фирма „*****. Повторно ищецът изпраща на ответник поканата по електронна поща.

Наемателят-ответник от своя страна на 12.11.2024г. е заплатил частично дължимото по фактура № *****г. от 3335,76лв. с ДДС в размер на 2668,61лв., като е останала сума за доплащане 667,15лв.

Общо сумата, която ищецът претендира да се заплати от ответника, е в размер на главница 17568,33лв. с ДДС по описаните фактури в ИМ.

Поради изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ в съда до окончателното плащане на дължимото.

Моли да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в производството по делото.

2

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, не е подал отговор на ИМ /ОИМ/, не е направил възражения. ИМ е редовно връчена на ответник по реда на чл.47 и чл.50 ГПК за отговор и срокът за отговор е изтекъл на 23/10/2025г. Няма оспорвания, не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ проведено на 26.1.2026г. ищецът е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238, ал.1 ГПК като му се присъдят сторените по делото разноски по списък по чл.80 ГПК за платена държавна такса/ДТ/ по делото.

Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява, не е депозирал отговор на исковата молба/ОИМ/, не взема становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от ИМ и предоставена възможност за подаване на писмен отговор/ОИМ/ (по чл.131 ГПК), и призовка за страна за о.с.з. (по чл.142 ГПК), като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з., както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в ИМ обстоятелства и представените и приети по делото доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода от спора съдът присъжда разноски в полза на ищеца съгласно списък по чл.80 ГПК, приет по делото, и доказателствата събрани по делото в размер на 371,23 евро /равностойност на 726,06 лева/, за платена ДТ.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА *****, с адрес *****, да заплати на *****, със съдебен адрес г****** ет.2, чрез упълномощен адвокат, следната сума - общ размер 8982,54 евро /равностойност на 17568,33 лева/лв./ с включен ДДС, представляваща дължими суми за наем по Договор за отдаване под наем на кофражни елементи № *****4г., по който са издадени фактури № 0****г., № *****г., № 0000025418/02.12.2024г., № 0000025616/01.01.2025г., № 0000025794/03.02.2025г., № **********/04.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 17568,33лв. от подаване на ИМ в съда 25.04.2025г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.228 и чл.232, ал.2 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , както и сумата от 371,23 евро за сторени съдебно-деловодни разноски по делото от ищеца пред СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва от страните, на основание чл.239, ал.4 ГПК, като влиза в сила от деня на постановяване.

3

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, като ответника може в едномесечен срок от получаването да поиска от СГС отмяната с въззивна жалба/ВЖ/, на основанията посочени в чл.240 ГПК, като изрично следва да посочи във ВЖ фактите и обстоятелствата и кое от основанията твърди.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4