Решение № 317 от 11.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200513 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Г. Г. от АК – Русе със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0007422/12.02.2024 г. на началника на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвП за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/06.12.1996 г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта и „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвП за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/06.12.1996 г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и издадено в нарушение на материалния закон.

Фактите, посочени в постановлението, коренно се различавали от действителността. Направените констатации на наказващия орган не били точни и ясни. Регистрационните номера на автомобила на жалбоподателя били свалени на ул. „Будапеща“, а не на ул. „Борисова“, където се твърдяло да 1 са извършени нарушенията. Твърдението, че не притежавал удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ не отговаряло на истината, тъй като видно от представеното от жалбоподателя заверено копие на такова удостоверение, издадено към 02.01.2024 г., към датата на проверката – 03.01.2024 г. жалбоподателят е разполагал с такова удостоверение. Самият наказващ орган е направил констатацията, че е имал редовно издадено Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Русе, а водачът притежавал валидно за съответната община удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, като по този начин административнонаказващият орган сам си противоречал в твърденията и констатациите си, тъй като жалбоподателят бил санкциониран, че не притежавал удостоверение, а по-надолу в постановлението се посочвало, че притежавал. Така не ставало ясно защо лицето било санкционирано и как да защитяло правата си. Във връзка с органите на ИААА относно свалянето на регистрационните номера предявява граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, за уважаване в пълен размер на предявения граждански иск, както и за присъждане на разноски за производството.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения защитник адв. Г. Г. от АК – Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Деянията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, били несъставомерни, доколкото същият е разполагал с изискуемите по закон разрешителни и удостоверения към датата на нарушението. Дори и да се приемело обратното, то извършените деяния представлявали най-малкото малозначителен случчай по ЗАНН и би трябвало да не бъде наказван, а да бъде предупреден от наказващия орган. Претендира разноски за производството.

Административнонаказващият орган – началникът на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 07.03.2024 2 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 27.02.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0007422/12.02.2024 г. на началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.

Русе е издадено против Р. Д. Г. за това, че на 03.01.2024 г., около 23,03 ч в гр.

Русе, на ул. „Борисова“ № 16, управлявал МПС „Рено Клио“ с рег. № СА 3060 ТТ от кат. М1, собственост на Д. Г. Д., оборудван съгласно изискванията на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта, с включен ЕТАФП на зелен сигнал, с открита табела „такси“, без табела „не работи“, като за деня извършил 14 бр. таксиметрови превози срещу заплащане, видно от ЕКЛ № 526, пътен лист от 03.01.2024 г. и пътна книжка с бл. № 43/03.12.2023 г., като извършил две нарушения – на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта, тъй като извършвал таксиметров превоз на пътници, без да отговаря на изискванията да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за Община Русе, както и такова по чл. 31, ал. 1, т. 1 от същата Наредба, защото при проверка от контролните органи нарушителят не представил разрешение за извършване на таксиметров превоз за Община Русе. В наказателното постановление била вписана констатацията на наказващия орган, че в информационните масиви на ИААА се установило, че за управлявания от жалб. Г. лек автомобил с рег. № СА 3060 ТТ имало редовно издадено Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Русе, както и че водачът притежавал валидно за Общината удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, издадено на 02.01.2024 г. и валидно до 02.01.2029 г.

От приложените по делото доказателства и разпита на актосъставителя, се установи следната фактическа обстановка:

На 03.01.2024 г., около 23,03 ч, в гр. Русе, на ул. „Борисова“ № 16, екип от служители на ИААА, сред които бил и св. М. М. Н., извършили проверка на таксиметров автомобил - МПС „Рено Клио“ с рег. № СА 3060 ТТ от кат.

М1, собственост на Д. Г. Д., управляван към него момент от жалб. Р. Д. Г..

Водачът Г. не представил към него момент изисканите от служителите на РД 3

„АА“ – гр. Русе документи – удостоверение за „Водач на лек автомобил“, както и разрешение за извършване на таксиметров превоз за Община Русе.

Жалбоподателят влязъл в конфликт с проверяващите, започнал да вика, да ги ругае и да заплашва със съдебни дела, като им заявил, че бил съден и водел дела с ИААА. За разрешителните за извършване на таксиметрова дейност заявил, че същите се намирали вкъщи и демонстративно заявил на инспекторите да дойдат с него да им ги представи. Св. Н. разяснил на жалбоподателя, че ще му бъде съставен АУАН и му обяснил какви нарушения е извършил, но след съставянето на АУАН жалб. Г. демонстративно напуснал мястото на проверката, като това негово поведение било отразено в АУАН като отказ да подпише акта и да получи екземпляр от него, удостоверен с подписите на един свидетел. След извършена справка впоследствие в системата на ИААА се установило, че Р. Г. разполага с удостоверение за „Водач на лек автомобил“, както и разрешение за извършване на таксиметров превоз за Община Русе, но въпреки това не ги е представил по време на проверката.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Макар и АУАН да не е подписан лично от жалбоподателя и да е посочено, че същият е отказал да получи екземпляр от него, видно от показанията на св. М. Н. жалбоподателят демонстративно е напуснал мястото на проверката при съставяне на АУАН, като по този начин е демонстрирал с конклудентни действия отказа си да го подпише, както и да получи екземпляр от същия, поради което съдът не намира, че при тази фактическа обстановка са 4 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Освен това, видно и от съдържанието на жалбата и предприетите от жалбоподателя действия за защита не неговите права и законни интересни, същият по никакъв начин не е бил възпрепятстван ефективно да организира защитата си във връзка с констатираните от актосъставителя нарушения.

За да е налице съставът на санкционната норма на чл. 93, ал. 2 ЗАвП в настоящия случай, водач на моторно превозно средство, извършващ обществен превоз на пътници, следва да не представи документ, предвиден в подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Водачите, извършващи таксиметров превоз, са приравнени на такива, извършващи обществен превоз на пътници с МПС – по аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗАвП и чл. 2 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта.

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран въз основа на една и съща административнонаказателна разпоредба, но за различни нарушения.

По отношение на първото в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 93, ал. 2 ЗАвП, защото не е отговарял на изискванията да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ съгласно чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта.

Така формулиран обаче съставът на това административно нарушение отговаря на такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, а не по чл. 93, ал. 2 ЗАвП, защото последната разпоредба определя като изпълнително деяние това поведение на субекта на административнонаказателна отговорност, изразяващо се в непредставяне на необходимия документ. За да е налице непредставяне, същият е следвало да бъде издаден, т.е. лицето да отговаря на условията за издаването му, но поради една или друга причина този документ да не е наличен в него. Както актосъставителят, така и наказващият орган в настоящия случай са смесили съдържанието на санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП с това по чл. 93, ал. 2 ЗАвП, най-вероятно в опита си да санират обстоятелството, че в едва по-късен момент е било възможно да бъде извършена справка в системата на ИААА, от която да се установи, че водачът има издадено удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и не може да бъде субект на нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, а по чл. 93, ал. 2 ЗАвП. Така описано текстово нарушението обаче отговаря на такова по чл.

5

93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Цитираната разпоредба от подзаконовия нормативен акт чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, също отговаря на административно деяние по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Настоящият съдебен състав не може да преквалифицира нарушението, защото същото се явява по-тежко наказуемо. Дори и хипотетично да разполагаше с такава възможност, въззивният съд счита така описаното нарушение за неизвършено, защото видно от направената от наказващия орган справка жалбоподателят Г. притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, следователно изводът на наказващия орган да му наложи наказание за нарушение, чието словесно описание се съставлява в липса на издадено такова удостоверение, защото водачът не отговаря на изискванията, е необоснован, тъй като наказващият орган е констатирал чрез извършената служебна справка в системата на ИААА наличието на издадено такова удостоверение, но е възприел обратния извод за съставомерност на деянието. Видно от приложената към делото справка и представеното от жалбоподателя заверено копие на удостоверение жалб. Г. има издадено удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за Община Русе, валидно за периода от 02.01.2024 г. до 02.01.2029 г., докато проверката е извършена на 03.01.2024 г., т.е. в рамките на срока на валидност на издаденото удостоверение. Наказващият орган е следвало да прекрати административнонаказателното производство в тази част с резолюция, след което да даде указания на актосъставителя да състави АУАН срещу Р. Г. за това, че на 03.01.2024 г. не е представил на контролните органи валидно издаденото удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за Община Русе, съставляващо нарушение на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 34/6.12.1999 г., като впоследствие му бъде издадено и наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 93, ал. 2 ЗАвП. Тъй като това не е сторено, така повдигнатото административно обвинение се явява незаконосъобразно, защото описанието на нарушението не съответства на санкционната норма на чл. 93, ал. 2 ЗАвП, а от друга страна – и неоснователно, защото описаното деяние не е извършено понеже жалбоподателят разполага с издадено удостоверение, валидно и за периода на проверката. В тази част наказателното постановление следва да се отмени.