Решение № 431 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500542 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Образувано по жалба, подадена от К. А. А., ЕГН ********** и Х. О. И., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат К. А., против отказа на ЧСИ К.П. рег. № 824, район на действие ОС Пловдив по изпълнително дело №20258240401254, обективиран в разпореждане изх. № 19556/20.02.2026 г., с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 16091/10.02.2026 г. от длъжниците К. А. А. и Х. О. И., като неоснователно.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на постановения от съдебния изпълнител отказ да се прекрати изпълнителното производство. Твърди се, че длъжниците са изпълнили предписаното им задължение в изпълнителния лист.

Взискателят по изпълнителното дело С. А. К., ЕГН **********, чрез адв.Л. Л., взема становище по жалбата и я намира за неоснователна и иска същата да се остави без уважение.

ЧСИ К.П. излага мотиви за неоснователност на жалбата по реда на чл. 436, ал.

3, изр. последно от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Изпълнителното дело е образувано на 06.06.2025г. под номер 20258240401254 по описа на ЧСИ К.П. рег. № 824, район на действие ОС Пловдив въз основа на представен изпълнителен лист №1141 от 20.05.2025г., издаден въз основа на решение по гражданско дело №4760/23г. по описа на РС Пловдив, с което К. А. А. и Х. О. И. са осъдени да предприемат необходимите действия за осигуряване на отводняване на 1 козирката над северната тераса на жилището им, намиращо се в гр.Пловдив на ет.3 от триетажна жилищна сграда на ул. Георги Войтех №9.

На 27.01.2026 г. е съставен протокол от съдебния изпълнител, на основание чл.

434,ал. 2 ГПК, в присъствието на процесуланите представители на страните – адвокат А. и Л.. В протокола е отразено, че на терасата на длъжниците е монтиран улук на козирката над терасата, като в дясната част/ край на улука е закрепен жълт гумен маркуч за отвеждане на водата, който е с много малък цолаж и е недостатъчен да поеме дебита на дъждовната вода. Между козирката и монтирания улук има разстояние от 5-10 см. По парапета на терасата на ет. 3 има следи от вода, която се слива надолу.

Поради това е направен извод, че задължението на длъжниците не е изпълнено.

Решаващият състав на съда намира отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело за правилен. В разпоредбата на чл.

433, ал.1 от ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.4 от ГПК изпълнителното производство се прекратява когато: 1. Длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; 2. Взискателят е поискал това писмено;

3. Изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. С влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. Посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. Не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК; 7. Бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ; 8. Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Основанията са посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване.

Настоящият съдебен състав намира, че при спор касателно въпроса за погасяване на вземането по изпълнителния лист, възникнало в хода на изпълнителния процес или в периода между издаване на изпълнителното основание и образуване на изпълнителното дело, същото не следва да се зачита като валидно погасено нито от съдебния изпълнител, нито от съда. Това е така, защото е налице правен спор между страните за частично или цялостно погасяване на задължението след издаване на изпълнителното основание. Този правен спор между страните се решава от съда, не в производството по чл.435 от ГПК, а в общия исков процес видно от нормите на чл.124 ал.1 и чл.439 от ГПК. Същото е прието и в решение №186/13.11.2019г. по в.гр.д.

№350/19г. на АС Пловдив, а именно че спора относно материалните права се разрешава по съдебен ред. В казуса страните спорят има ли изпълнение на задължение по влязло в сила решение на ПдРС. Поради това наведените от длъжниците твърдения, че са изпълнили задължението си към взискателя, не могат да се слушат и обсъждат в 2 производството по настоящето контролно–отменително производство. Доколкото нито съдът в това производство, нито ЧСИ имат право да решават тези правни спорове, чието решаване следва да се извърши само от съда, в рамките на състезателен исков процес между страните, в който да бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи и възражения, то не са налице никакви основания за прекратяване на процесното изпълнително дело. Такива биха се появили само ако се представи влязло в сила решение по чл.439 от ГПК, което е ясно видно и от чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Ето защо при липса на предпоставки за прекратяване на делото жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 16091/10.02.2026 г. при регистратурата ЧСИ, подадена от К. А. А., ЕГН ********** и Х. О. И., ЕГН **********, длъжници по изпълнително дело №20258240401254 по описа на ЧСИ К.П., рег. № 824, район на действие ОС Пловдив против Разпореждане с изх. № 19556/20.02.2026 г., с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 16091/10.02.2026 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3