Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1648 от 12.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4431/2025
Вид
Решение № 1648
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, Василена Петрова Мидова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100504431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 240, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца К. Я. А. за отмяна на неприсъствено решение № 3935 от 08.03.2025г., постановено по гр.дело № 47140/2023г. по описа на СРС, 59-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Тексим-Транс“ АД иск с правно основание чл. 128 КТ за сумата 1 000 лева, представляваща разликата между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислен съобразно минималните ставки на Германия от една страна и платеното от ответника трудово възнаграждение от друга страна за периода 01.01.2013г. – 30.06.2013г., и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1 000 лева, с която ищецът обеднял, неполучавайки действителната парична равностойност на престирания от него труд, а ответникът се обогатил, спестявайки си разходите, които би направил обичайно, за да получи престирания от ищеца труд.

Молителят твърди, че атакуваното неприсъствено решение е незаконосъобразно. Неправилно СРС приел, че били налице законовоизискуемите от разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, а именно ищецът да не е взел становище по отговора на исковата молба и да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. С молба от 14.11.2024г. ищецът изрично поискал делото да се разгледа в отсъствие на негов представител, заявено било и становище по отговора на исковата 1 молба, направени били доказателствени искания, оспорени били представени от ответника документи. Заявява искане за отмяна на постановеното от СРС неприсъствено решение.

Ответникът

„Тексим-Транс“ АД, чрез адв. Д., заявява становище за неоснователност на молбата по чл. 240 ГПК. Молбата на ищеца от 14.11.2024г. се отнасяла за о.с.з. на 25.11.2024г., което не било проведено. Молбата била ирелевантна към първото по делото о.с.з., проведено на 28.02.2025г.

Софийски градски съд намира по допустимостта на производството следното:

Молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК е депозирана в законовоустановения от същата норма срок, от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Като прецени доводите на молителя, процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца К.

Я. А. срещу ответника „Тексим-Транс“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Със свое определение № 32552/11.08.2024г. СРС приел представените от страните писмени доказателства и насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 25.11.2024г.

На 14.11.2024г. ищецът А., чрез адв. Т., депозирал писмена молба с вх. № 367666/14.11.2024г., с която заявил, че поддържа изложеното до момента. Посочил да се даде ход на делото на 25.11.2024г. в отсъствието на негов представител. Заявил подробно становище по отговора на исковата молба, по заявените от ответника доказателствени искания, заявил свои искания по доказателствата.

С разпореждане на зам.-председател на СРС от 25.11.2024г. било отсрочено разглеждането на делото за 28.02.2025г. поради отсъствие на съдията-докладчик.

Призовка за о.с.з. на 28.02.2025г. била надлежно връчена на ищеца чрез адв. Т. на 05.12.2024г. В първото по делото о.с.з. на 28.02.2025г., СРС докладвал делото.

Процесуалният представител на ответника заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, като предявените искове бъдат отхвърлени от съда. СРС приел, че налице били основанията по чл. 238 и сл. ГПК и обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото, което направил с атакуваното по реда на чл. 240 ГПК такова, постановено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

Нормата на чл. 238, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК предвижда, че ответникът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е 2 поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Следователно за да се постанови неприсъствено решение срещу ищеца, съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК, следва да бъдат налице 3 кумулативни предпоставки, а именно:

1/ неявяване на ищеца в първо съдебно заседание;

2/ невземане на становище от ищеца по отговора на ответника на исковата молба и

3/ ищецът да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

В случая с молбата си от с вх. № 367666/14.11.2024г. ищецът заявил становище по отговора на исковата молба, и независимо отнася ли се същата единствено до о.с.з. на 25.11.2024г., кумулативното наличие на трите предпоставки по чл. 238, ал. 2 ГПК не е налице.

При горните факти поведението на съда, изразяващо се в незачитане на извършеното от страната процесуално действие, съставлява особено непредвидено обстоятелство, което препятства защитата на страната. Това е така, понеже не по вина на страната не е взето предвид изявлението й по указания в закона начин. В този смисъл – Влахов, Кр., „Актуални проблеми на новия ГПК“, „Сиби“, 2009г., стр. 71.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, което налага отмяна на постановеното неприсъствено решение.

Воден от горните мотиви, и на основание чл.240, ал.1, т. 3 ГПК Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ неприсъствено решение№ 3935 от 08.03.2025г., постановено гр.дело № 47140/2023г. по описа на СРС, 59-и състав. по

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждането му от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3