Решение № 13920 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13920 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110167077 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. П. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И. Н., със съдебен адрес в гр.Ботевград против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. ..., представлявано от А. С.А. Твърди се в исковата молба, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 1752 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 91-ви състав, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: главница в размер на 2084.85 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2008г до 30.11.2010г. , както и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 335.04 лв. за периода от 01.03.2008 г. до 28.01.2011г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 21.02.2011 г. до окончателното плащане. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 05.12.2014 г. Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 26.08.2015 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е образувала изпълнително дело № 20158630402748 по описа за 2015 г. на Частен съдебен изпълнител С. Х., рег. № .... Ищецът твърди, че последното валидно изпълнително действие по това изпълнително производство (налагане на запор на трудово възнаграждение) е извършено на 06.10.2015 г. , както и че на 06.10.2017г. е настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, предвидено в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Прекратяването поради перемпция поражда действие ex lege, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, поради което изпълнителното дело е прекратено на 06.10.2017г. – с изтичането на двугодишния срок по горецитираната процесуална норма. Ищецът навежда твърдения, че от датата на последното валидно изпълнително действие до 06.10.2020г. е изтекла тригодишната погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, която е приложима в случая, тъй като вземането на ответното дружество е за периодични платежи.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че по изпълнителното дело са били извършвани действия, прекъсващи давността за вземането, 1 като ефектът на прекъсването не е бил засегнат от настъпилата перемпция на ИД. Твърди, че е подавал молби до ЧСИ, както и че за твърдения период са извършвани множество справки и изпълнителни действия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 1752 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 91-ви състав, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: главница в размер на 2084.85 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2008г до 30.11.2010г. , както и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 335.04 лв. за периода от 01.03.2008 г. до 28.01.2011г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 21.02.2011 г. до окончателното плащане. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 05.12.2014 г. Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 26.08.2015 г.

„Топлофикация София“ ЕАД е образувала изпълнително дело № 20158630402748 по описа за 2015 г. на Частен съдебен изпълнител С.Х. рег. № ....

Видно от представеното ч. гр. дело № 1752 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав, издадената на 22.02.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата е връчена на същата на 08.03.2011 г., като в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от 14.03.2011 г. След подадена искова молба от заявителя и образувано исково производство, което е завършило с Решение № II79-117/19.10.2012 г. по гр. д. № 16157/2011 г. на СРС, което е потвърдено с Решението от 14.05.2014 г. по в. гр. д. № 1404/2013 г. на СГС (неподлежащо на обжалване) като на 05.12.2014 г., е издаден изпълнителен лист за процесните суми.

Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20158630402748 по описа за 2015 г. на Частен съдебен изпълнител Сия Халаджова, прието по делото, е че същото е образувано по молба на взискателя-настоящ ответник от 17.07.2015г., към която е приложен изпълнителният лист от 05.12.2014 г. В молбата се съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ да определи начина на изпълнение, след изготвяне на справки. Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Видно от запорно съобщение от 06.10.2015 г., е че на същата дата е наложен запор в „СИБАНК“ ЕАД върху всички сметки, банкови касетки и вземания, които ищецът има по договори, сключени с банката.

От приложената по делото молба от „Топлофикация София“ ЕАД от 21.08.2017 г. се установява, че е поискано от ЧСИ Сия Халаджова предприемане на изпълнителни действия - налагане на запор върху всички вземания на длъжника.

Приложено е и запорно съобщение от 24.01.2018 г. до Агенция по вписванията, с което е наложен запор върху всички дружествени дялове от капитала на „Ателие Арти“ ЕООД, което е собственост на длъжника Н. П. К..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след 2 постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години, т. е. без значение от вида и характера на вземането. Процесните вземания са били установени с влязло в сила на 14.05.2014 г. решение, от която дата е започнала да тече новата 5-годишна давност за същите.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

След този момент, ВКС, с т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело, с нея не е поискано извършването на конкретен изпълнителен способ, като взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнението, поради което съдът приема, че със същата не е прекъсната започналата да тече от давност.

В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение съдът приема, че давността за вземанията е прекъснала с налагането на запори върху банкова сметка на длъжника със запорно съобщение от 06.10.2015 г., а след това и със запорно съобщение от 24.01.2018 г., с което е наложен запор върху всички дружествени дялове от капитала на „Ателие Арти“ ЕООД.

Давността за процесните вземания е спряла да тече за периода на извънредното положение, както основателно възразява ответникът с отговора на исковата молба. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Цитираната разпоредба е ясна – със същата за времето на извънредното положение е спряно течението на давностните срокове. Направеното от законодателя пояснение относно това кои срокове спират, а именно "с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти", по мнение на настоящия състав на съда цели да поясни, че нормата е приложима както за погасителната давност, така и за придобивната давност. Аргумент в подкрепа на така направеното тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същия закон - по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и 3 пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. С оглед обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на обезпечителни и изпълнителни действия, то законодателят е предвидил относително реципрочна мярка за защита на правния интерес и на кредиторите, а именно спиране течението на погасителната давност за времето до отмяната на извънредното положение, като последицата е приложима за всички давностни срокове, водещи до погасяване правото на принудително изпълнение за вземания на частноправни субекти, какъвто е и ответникът в настоящото производство.

Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече.

Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни. Този давностен срок следва да се прибави към 5-годишният срок, започнал да тече на 24.01.2018 г. Следователно погасителната давност за вземанията е изтекла на 01.04.2023 г.

Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

По разноските: