Решение № 359 от 25.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пазарджик, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети С. през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500459 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 612 от 14.05.2024г. постановено по гр.д.№20225220103177 по описа на съда за 2022г. е ОТХВЪРЛЕН иска на В. А. С. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Р." №** против „Н. П.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.

С., р-н „О. к.“, ул. „Ц. Б.***" №***, за осъждане на ответника да премахне на основание чл.109 ЗС притежаваната от него сграда с идентификатор *****.***.**.* с площ 45 кв.м. и сграда с идентификатор *****.***.**.* с площ 4 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта на земеделската територия на с. В., общ. С., местност „К.“, с площ на имота от 4697 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя от 5-та категория, при съседи на имота: *****.***.*; *****.***.*; *****.***.**;

*****.***.*** и *****.**.**.

ОТХВЪРЛЕН е и иска на В. А. С. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Р." №** против „Н. П.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О. к.“, ул. „Ц. Б.***" №*** за осъждане на ответника да заплати на ищците на основание чл.59 ЗЗД сумата от 1700 лв. - обезщетение за невъзможността да ползва терена под сградите в своя поземлен имот през 1 периода от 01.12.2019 г. до 01.10.2022 г. Със същото решение е осъден В. А.

С. да заплати на „Н. П.“ ЕАД съдебни разноски в размер на 150 лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№14616 от 07.06.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция

В. А. С., ЕГН-**********, В ЧАСТТА относно отхвърления му иск по чл.109 от ЗС за премахване на притежаваната от дружеството-ответник сграда с идентификатор *****.***.**.* с площ 45 кв.м. и сграда с идентификатор *****.***.**.* с площ 4 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта на земеделската територия на с. В., общ. С., местност „К.“, с площ на имота от 4697 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя от 5-та категория, при съседи на имота: *****.***.*; *****.***.*; *****.***.**; *****.***.*** и *****.**.**., и частично в частта с която се иска осъждане на ответника „Н. П.“ ЕАД да му заплати обезщетение до размера на 533лв от претендираните 1700лв, за невъзможността да ползва терена под сградите в своя ПИ през периода 01.12.2019г. до 01.10.2022г. Счита, че в посочените части решението е неправилно, при допуснати нарушения на материалния закон-чл.50 от ЗЗД, нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необосноваността му.

Твърди жалбоподателят, че по силата на договор за продажба е собственик на ПИ с идентификатор *****.***.** по КК на земеделската територия на с.В., м.“К.“ от 4697кв.м., с трайно предназначение на територията-земеделска, и с начин на трайно ползване-изоставена орна земя V- категория, в който имот съществуват незаконно построени сгради собственост на ответника „Н. П.“ ЕАД, описани в исковата молба и в диспозитива на обжалваното решение, като сградите се ползват от дружеството-ответник и за целта негови служители преминават през имота му за достигнат до тях. Твърди, че съществуването на незаконни постройки и преминаването им до тях представлява пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Счита за безспорни фактите, че ищецът е собственик на процесния ПИ и че ответника е собственик на процесните две сгради, намиращи се в него; Че въпреки изводите на вещото лице Б., че се касае за търпими сгради /търпим строеж/ в имота му съгласно §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като построени при действието на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и строителните правила и норми и че разпоредбите на §103 ал.1 от СПН допускат изграждането на постройки по охрана към язовири на отстояния над 500м. от селата, съдът не бил длъжен да възприема изводите на вещото лице, а да го преценява наред с другите доказателства. В тази връзка се поддържа, че винаги търпимият строеж е незаконен строеж, и че той е незаконен защото няма строителни книжа; че търпимият строеж не подлежи на премахване, ако е изграден при условията на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и че разликата между §127 и §16 се забелязвала както във времето на изпълнение на строежа така и обхвата на строителните граници. Коментира заключението на вещото лице и изводите 2 му, че сградите са построени през 1965г. за което нямало категорични доказателства, като и че без доказателства приело, че сградите са служили за охрана на намиращия се в близост язовир. Акцентира, че строежите са изградени в неурегулиран терен извън населеното място, при действието на ЗПИНМ и издадените въз основа на него строителни правила и норми за изграждане на населени места /СПНИНМ/, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура. Посочва се нормата на §181 от ППЗПИНМ предвиждаща, че сгради и постройки се застрояват в строителните граници /части/ на населените места, определени с посочените в нормата планове и че извън тези граници, както и в неурегулирани населени места или в неурегулирани части, включени в строителните граници на населените места, се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и назначението на които се определят от СПН по чл.52 ал.2 от ЗПНМ. Цитира се и §103 от СПНИНМ във връзка с §181 от ППЗПИНМ, че извън строителните части на населеното място, в зоната от 1000м. за градовете и 500м. за селата, се разрешава направата на електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове, като строежите се разрешават от Председателя на ИК на ОНС/ГНС/ по обоснован доклад на главния архитект, след съгласуване на идейно-застроително решение с ДКСА /Държавен комитет за строителство и архитектура/. Като в случая за процесните строежи нямало съгласувано с ДКСА идейно застроително решение, като същите били изграден в имоти, представляващи земеделска земя без промяна на предназначението, от което се навежда извода се строежите несъответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им. Допълва, че процесните строежи не съответстват и на сега действащите правила и нормативи-чл.59 ал.1 от ЗУТ допускащо застрояване извън границите на урбанизираните територии, при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план /ОУП/ на територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване на ПИ или за група ПИ или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята.

Акцентира, че за имотите в които попадат строежите не е налице одобрен ОУП или застроителен план, поради което същите били недопустими и с оглед действащата нормативна уредба. Според жалбоподателя било пропуснато от съда, че сградите са построени в чужд имот, която е земеделска земя и никога не е принадлежала на ответника, а на ТКЗС и след това е реституиран и че когато се извършва строеж в собствен имот не е необходимо учредяване на право на строеж, но когато строителството се извършва в чужд имот, то е разрешено само ако собственика на земята учреди право на строеж, поради което счита ,че §127 е приложим само в случаите на строеж, изпълнен в собствен имот, но не и в чужд имот, а приемането на обратното означавало недопустимо всички строежи, извършени без отстъпено право на строеж от общините и държавата, да са в режим на търпимост. Затова обжалваното решение било постановено в нарушение на §127 ал.1 ПЗР на ЗУТ. Посочва, че вторият аргумент послужил на съда за отхвърляне на иска бил изцяло 3 постановен в нарушение на принципа на състезателност и равенство на страните и че ответникът не бил повдигал подробно възражение, и без съдът да е разпределил доказателствената тежест и по служебен път е обсъждал невъведено в процеса възражение. Моли да се уважат заявените искови претенции предмет на въззивната му жалба. Няма направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника “Н. П.“ ЕАД, с вх.№17828 от 10.07.2024г. чрез упълномощен юрисконсулт П. П., с което се моли да се потвърди решението в обжалваните му части. Твърди се, че жалбата е недопустима, неоснователна и недоказана. Доводи за недопустимост на жалбата няма изложени. Акцентира се, че посочените сгради са предназначени за обслужване на Язовир „В.“ с площ от 113.258дка, изграден в ПИ с идентификатор №*****.****, с начин на трайно ползване „Язовир“ в землището на с.В., собственост на ответника и че съгласно ЗВ /Закона за водите/ собственост към язовирите са водохранилищата им до най-високото водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации. Коментира се приложена към отговора на ИМ счетоводна справка като официален документ, препис извлечение от сметка 2021, според която дружеството владее имота, така както е индивидуализиран в справката, а именно КАНТОН ЯЗОВИР В. , с посочена в него дата на придобиване 31.12.1965г.; че стопанисването на процесните сгради принадлежащи към Язовир „В.“ от Н. П. ЕАД клон Т. и безспорно и като техен собственик ответника е длъжен за изпълнява необходимите грижи за тяхната поддръжка, и които грижи не може да се определят като неоснователни действия на ответника ,възпрепятстващи пълноценното ползване на ПИ от страна на ищеца. Моли да се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноски в полза на дружеството ответник. Не се сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца В. А. С., ЕГН-********** от гр.В. , с вх.№14616 от 07.06.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/ и по чл.59 от закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.

В исковата си молба с вх.№19939 от 05.10.2022г., подадена против ответника „Н. П.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление в гр.С., 1186, район „О. к.“, ул.“Ц. Б. ***“ №***, представлявано от изпълнителния директор А. С. М., ищецът В. А. С., с ЕГН-**********, с постоянен адрес 4 гр.В., ул.“Р." №**, твърди, че е собственик по покупко-продажба, сключена на 21.11.2019г. под формата на нотариален акт №62,том 9, рег.№14857, н.д.

№1558/2019г. на нотариус И., вписана в НК под №423, вписан с вх.рег.№8938, акт 103, том 31, н.д.№5490/2019г. на СВ-Пазарджик, на поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-1031 от 02.05..2018г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ-с.В., община С., обл.

Пазарджик, местност „К.“, с площ от 4697кв.м., с трайно предназначение на територията „Земеделска земя“,; начин на трайно ползване:-Изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: Пета, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 145021, при съседи-*****.***.*;

*****.***.*; *****.***.**; *****.***.*** и *****.**.**. Твърди се още, че в поземления имот има две сгради-1.Сграда с идентификатор *****.***.**.* ,с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м. и 2.Сграда с идентификатор *****.***.**.*, с предназначение : сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м. Твърди ищецът, че двете сгради се ползват от работници и служители на „Н. П.“ ЕАД и че според справките в Община С. не се установявало да има строителни документи за сградите, от които ищецът прави извод, че тези сгради са незаконни. Твърди, че незаконните сгради му пречат на пълноценното ползване на имота на ищеца от което се поражда правния му интерес да иска премахването им, заради накърняване на правото му на собственост. Твърди още, че двете сгради заемат площ от поземления имот и за да се достигне до тях, работниците и служителите на „Н. П.“ ЕАД преминавали без правно основание през имота му. Ползвайки части от имота на ищеца върху които стоят двете незаконни сгради и преминавайки през имота му, за да достигнат до тях, ответникът спестявал разходи и се обогатявал за сметка на ищеца. Твърди, че размерът на обогатяването и обедняването е средния пазарен наем, който може да се получава за тази част от имот, която ответникът ползва. Счита, че средният пазарен наем е в размер на 50лв, а за периода от 01.12.2019 до 01.10.2022г. за общо 34месеца, общият размер на обогатяването и обедняването е от 1700лв, като цената на предявения иск по чл.109 от ЗС се остойностява с разхода за премахването на двете сгради и е от 1500лв.