Решение № 15081 от 22.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15081 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110130184 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 22.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на двадесет и втори декември 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 30184/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Ищецът .6 твърди, че на 05.07.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка 1

„фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР, управлявано от съответния водач и МПС марка „форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е водачът на МПС марка „форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ. Твърди, че МПС марка „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 2 698,27 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника ., валиден към момента на ПТП.

Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 2 698,27 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 2 713,27 лв. , но ответника не заплатил нищо. Ето защо, моли присъждането на сумата от 2 713,27 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на деловодни разноски.

Ответникът, оспорва изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

През лятото на 2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР, управлявано от съответния водач и МПС марка „форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ, управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка „форд фиеста” с рег. № СА 5760 НВ. МПС марка „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 2 698,27 лв. За причинителя на ПТП и към датата на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника, който е бил валиден към момента на ПТП. Ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 2 698,27 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 2 713,27 лв. , но ответника не е заплатил нищо.

Спорна между страните е датата на ПТП, отнесена към периода на валидност на договора КАСКО с ищеца, който е безспорно, че е валиден за периода 04.07.2021 г. – 03.07.2022 г.

При този спор ответникът прави възражение, че ищецът е заплатил обезщетение без да е обвързан със застрахователен договор КАСКО - съответно, че няма право на суброгация. В протокола за ПТП /л. № 10/ е изписано, че то се е случило на 05.06.2021 г. , като в откритото съдебно заседание от 05.06.2021 г. единият участник в ПТП – свидетелят М. удостоверява тази дата пир предявяване на протокола. Другият участник в ПТП – свидетелят Т. също удостоверява датата на протокола за ПТП – 05.06.2021 г. в откритото съдебно заседание от 22.12.2022 г. след предявяване на протокола за ПТП, но преди предявяването дава показания, че ПТП е от 19.07.2021 г. Също така, по делото е представено уведомление за 2 щета по застраховката КАСКО, подписано от свидетеля М., който посочва датата на ПТП – 05.07.2021 г. Предвид тези противоречия, съдът не може да приеме за установена по безспорен начин по делото датата на ПТП. По делото се установява по безспорен начин само, че ПТП е станало между горепосочените МПС и при горепосочената вена, че ищецът е извършил плащане по застраховка КАСКО, с което е обезщетил вредите от ПТП на МПС „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР и че към датата на случване на ПТП ответникът е осигурявал гражданската отговорност на причинителя на ПТП по валиден договор ГО.

За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен приетата по делото САЕ /л.л. №№ 49-53/ и показанията на горепосочените свидетели, съдът обсъди и доказателствата, приложени под л.л. №№ 6-26 от делото.

Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 49-53/, която съдът кредитира, като неоспорена от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП по средни пазарни цени възлиза на 1 277,45 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:

Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.

Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част, тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „фолксваген пасат” с рег. № СВ 8318 МР е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както и че ищеца е изплатил на увреденото лице сумата от 2 698,27,09 лв. и че ответника не е изплатил по суброгационната претенция на ищеца нищо. Действително, по делото не се установи датата на ПТП, отнесена към установения срок на валидност на договора КАСКО.

Дори, обаче, застрахователят да е изплатил обезщетение извън този срок, то това не опровергава извода, че плаща по застрахователно правоотношение и не отрича правото му на суброгация. Всяко прието от застрахователя плащане по договор КАСКО е валидно за него и го обвързва ако не му се противопостави своевременно – това следва от разпоредбата на чл. чл. 301 от ТЗ, според която мнимопредставляваният търговец се счита, че потвърждава сделката, ако не й се противопостави веднага след узнаването. След като застрахователят по договор КАСКО е приел да плати обезщетението, то на него не може да се правят възражения от застрахователя по договор ГО, различни от тези свързани с механизма на ПТП и договора ГО.

3

Предвид гореизложеното, искът за присъждане на сумата от 2 713,27 лв. следва да се уважи до размера на 1 292,45 лв. , тъй като тази сума е сбор на от сумата от 15 лв. – ликвидационните разноски, за които ищецът има също право да се суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, и сумата от 1 277,45 лв. – приетия по делото размер на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП по средни пазарни цени. Или, ищецът може да се суброгира до размера на вредите и ликвидационните разноски, които определят границата на суброгацията, доколкото е заплатил по-голямо обезщетение. В заключение и за яснота следва да се посочи това, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от причинителя им или от застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение /застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 400 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие „действителна стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване на вреди на МПС, за определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори, дава именно действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношенията във връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 403,67 лв. – деловодни разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника сумата 175,42 лв. – деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника . да заплати на ищеца .6, на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 1 292,45 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 год.

, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 2 713,27 лв.

4

ОСЪЖДА ответника . да заплати на ищеца .6, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 403,67 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА ищеца .6 да заплати на ответника ., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 175,42 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5