Решение № 181 от 18.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Перник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500123 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 25333/19.12.2022 г. от ОД на МВР-Перник , ЕИК 129009856, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, чрез пълномощника юрисконсулт З. В., срещу Решение № 1290/01.12.2022 г. по гр.д. № 3324 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник, с което ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 395,97 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 95 часа за периода от 07.06.2019 г. до 10.07.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положения на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, и сумата 93,52 лв . - обезщетение за забава за периода от датата, следваща датата на настъпване на изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което трудът е бил положен/, т.е. в периода от 07.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 г., с начална дата 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за производството в размер 142,89 лв. и по сметка на Районен съд – Перник сумата 40,82 лв. – заплатено от бюджета възнаграждение за вещо лице, и сумата 20,41 лв. – представляваща дължима държавна такса по уважената искова претенция.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, довело до неправилни изводи на съда. Възразява се, че дължимите възнаграждения за положения от ищеца нощен труд са заплатени със съответното увеличение и няма правно 1 основание за изплащане на допълнително възнаграждение чрез превръщането му в извънреден. Излагат се подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се сочи, че решението е постановено при неправилна преценка на нормативната уредба.

Иска се отмяна на решението включително и относно разноските, присъдени в полза на ищеца и на съда, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Претендират се сторените разноски за производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника ОДМВР- гр. Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим на труд дневни и нощни смени в ОДМВР – Перник по утвърдени графици за 8, 12 или 24 часови дежурства, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие - чл.

187, ал. 3 от ЗМВР.

Съгласно икономическата експертиза, приета от първоинстанционния съд, са отчетени часовете нощен труд в съответствие с представените протоколи за отчитане на отработеното време и платежни документи, в изготвените към експертизата приложения за времето от 22,00 и 06,00 часа за всеки месец, и по години за исковия период, като отработеното работно време се е изчислявало сумирано. През процесния период ищецът е отработил общо 664 часа нощен труд, които след превръщането в дневни чрез коефициента за превръщане са в размер на 95 ч. дневни извънреден труд. За преизчисления нощен труд в дневни извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за процесния период дължимото възнаграждение е в размер на 789,97 лв. Изплатени са суми на ищеца за положен нощен труд по 0,25 лв. на час или общо за процесния период в размер на 394,00 лв., поради което разликата между дължимото трудово възнаграждение, изчислено след преобразуване на нощните часове в дневни извънреден труд, и платените суми за този труд възлиза на сумата от 395,97 лв.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.

Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, 2 режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Текстовете на чл. 3, ал. 2 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между от 22:00 до 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, явяващо се задължително за съдилищата, за нощния труд в МВР не важат правилата на Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават отработените часове. За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение, полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не следва да се прилага специалния коефициент от 1, 43, по който до 2016 година са се умножавали часовете за нощен труд в МВР.

Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно с нея.

За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, съпоставени с чл. 140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират поголяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е изразил воля да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други начини: допълнително възнаграждение за прослужено време ( чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), поголям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат върховните съдии.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема исковата претенция за заплащане на нощен труд за процесния период от 26.07.2019 г. до 14.06.2022 г. в размер на 435,00 лв. , 3 получен при приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за неоснователна.

Предвид този извод, неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.

С решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат, различни с тези на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, съответстващата на уважената част от претенциите.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя се дължат сторените разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В първоинстанционното производство ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., от което с решението му е присъдена сумата 49,20 лв. за прекратената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед извода за неоснователност на исковете в останалата за разглеждане част, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди допълнително сумата 40,82 лв. /четиридесет лева и осемдесет и две стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ – разноски за въззивното производство /от които 25,00 лв. – държавна такса по жалбата, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1290/01.12.2022 г. по гр.д. № 3324 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник, с което ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 395,97 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 95 часа за периода от 07.06.2019 г. до 10.07.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положения на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, сумата 93,52 лв. - обезщетение за забава за периода от датата, следваща датата на настъпване на изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през което трудът е бил положен/, т.е. в периода от 07.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 г., с начална дата 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за производството в размер 142,89 лв. и по сметка на Районен съд – Перник сумата 40,82 лв. – заплатено от бюджета възнаграждение за вещо лице, и сумата 20,41 лв. – представляваща дължима държавна такса по уважената искова претенция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: