Решение № 18693 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18693 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110103434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „П.К.Б.“ ЕООД искова молба против Н. М. И., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 801,58 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 30039539044 от 24.09.2019 г., 2080,37лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 03.02.2021 г., 477,41 лв. лихва за забава за периода 21.10.2019 г. до 03.02.2021 г. и сумата от 3530,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 60006/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 374,99 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 4093,69 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 24.09.2019 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30039539044 за сумата от 5 000 лв., при срок на погасяване 36 месеца, размер на вноската 241,07 лв., ГПР 49,07 %, ГЛП 41 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение по кредита 8 678,05 лв. Сочи, че са поискани и закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което били дължими възнаграждения както следва – за услуга „Фаст“ 1 500 лв., а за „Флекси“ – 4 350 лв. и с оглед допълнителните услуги се сочи, че общият размер на задължението възлиза на 14 528,05 лв., а общият размер на вноската – 403,57 лв.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, но ответникът преустановил плащанията. Излага, че са извършени плащания: на 23.10.2019 г. – 404,35 лв.; 11.01.2020 г. – 404 лв.; 14.01.2020 г. – 16 лв.; 10.03.2020 г. 100 лв. или в общ размер на 924,35 лв. С постъпилите плащания ищецът погасил 863,46 лева, съгласно погасителния план или 2 пълни вноски, частично 3-та вноска в размер на 56,32 лева, лихви за просрочие 20,89 лева. С оглед забавеното изпълнение твърди, че са 1 начислени лихви /за периода от 21.10.2019г. до 03.02.2021г./, които към момента били частично заплатени, а остатъкът възлизал на 477,41 лв. С извършените плащания от страна на ответника твърди, че са погасени и 40,00 лв. – начислени такси по Тарифа.

Аргументира, че с оглед неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Сочи, че допълнителните услуги са закупени по желание на ответника, като услугата „Фаст“ предоставяща възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, била използвана. Услугата „Флекси“ предоставяла възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва ответникът да е предоставил кредит в размер на 5 000 лв. Твърди, че представеният от ищеца договор не съдържа задължителни реквизити съгласно ЗПК, както и че ОУ не са подписани на всяка страница. Подробно аргументира, че в договора не е посочен методът на изчисляване на ГПР. Сочи също, че в размера на ГПР не са включени допълнителните услуги. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т.13, т.20, т.23 и т.24 ЗПК. Излага, че клаузата уреждаща възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави и закона. Оспорва и претенциите за мораторна лихва.

Оспорва осъдителните искове и подробно излага, че клаузите предвиждащи заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги са недействителни поради противоречие със закона и добрите нрави. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.

9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По установителните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30039539044 от 24.09.2019 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 5 000 лв., че за ответника е възникнало задължението да върне кредита; че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, размера на същата; надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа и възраженията за недействителност на процесния договор.

По акцесорната претенция за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дължимата се мораторна лихва.

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република Б. за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на 2

Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален /изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/, реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК, едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

От приложеното на л. 11 по делото копие на Договор за потребителски кредит № 30039539044/24.09.2019г., се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „П.К.“ ЕООД е предоставил, а ответникът е усвоил сумата от 5000.00лв.

Този извод намира опора в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежавано нужния опит и професионална квалификация. В точка 1 от заключението експертът е посочил, че ответникът Н. И. е усвоила по процесния кредит сумата от 5000.00лв.

От съдържанието на договора се установява, че сумата по кредита е в размер на 5000.00лв., ГПР 49.07% и общо дължима сума по кредита 8678.05лв. Отразено е, че ответникът е поискал и закупил допълнителни услуги „Фаст“ – 1500.00лв. и „Флекси“ 4350.00лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.

2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и 3 общите разходи по кредита за потребителя.

В подкрепа на формулирания извод е и Решение на СЕС по дело C‑714/22, в което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

По изложените съображения предвидените в договора услуги „Фаст“ – 1500.00лв. и „Флекси“ 4350.00лв., представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б., по-конкретно основен лихвен процент – 0. 1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебносчетоводна експертиза се установява, че ако в ГПР се включи и възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, то размерът на ГПР е 137.30%, респективно същият е неколкократно по-висок от законоустановения минимум, регламентиран в чл.