Решение № 270 от 18.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100501161 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ЕОС М.“ ЕООД срещу решение № 20159859/19.07.2021г., постановено по гр. дело № 59687/2020г. по описа на СРС, 159-и състав, изменено по реда на чл. 248

ГПК с определение №

20225147/22.12.2021г., с което са уважени предявените от ищеца С. Р. В. искове по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че ищецът С. Р. В. не дължи на ответника „ЕОС М.“ ЕООД сумата 1 946.87 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта Виза Електрон и Виза Мастеркард от 06.12.2006г., ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане и сумата 1 791.09 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 02.08.2011г. до 14.07.2020г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.12.2010г. по гр.д. № 60481/2010г. по описа на СРС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Намира, че първоинстанционният съд не съобразил, че до отмяната му с ТР № 2/2015г. на 26.06.2015г. приложимо било Постановление на ПВС № 3/18.11.1980г., съобразно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Позовава се и на Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. IV г.о. на ВКС и друга съдебна практика на 1 районни и окръжни съдилища. Излага, че по и.д. № 30/2011г. по описа на ЧСИ У.Д. било искано извършването на изпълнителни действия, които прекъсвали давността и новообразуваното и.д. № 934/2020г. също било в срок. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът С. Р. В. депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение. Намира, че СРС правилно съобразил давностния срок от момента на последното валидно изпълнително действие, а тълкувателните решения само поясняват закона. Излага подробни съображения в тази връзка и също сочи съдебна практика. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от представения по делото изпълнителен лист от 22.12.2010г., издаден по гр.д. № 60481/2010г. по описа на СРС, 27-и състав и преписката на същото, приложена по настоящото село, се установява, че в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу ищеца С. Р. В. бил издаден изпълнителен лист за сумата 1 964.87 лева – главница по извлечение от сметка към 09.12.2010г. по договор за идсаване на кредитна карта Виза Електрон, Виза Мастеркард от 06.12.2006г., сумата 545.88 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2009г. до 09.12.2010г., сумата 59.35 лева – наказателна лихва за периода от 07.07.2009г. до 09.12.2010г., законната лихва върху главницата считано от 10.12.2010г. до изплащане на вземането и сторените по делото разноски в общ размер 311.92 лева.

Не е спорно, че ответникът „ЕОС М.“ ЕООД е носител на вземанията на „Обединена българска банка“ АД срещу ищеца С. Р. В. по силата на договор за цесия.

В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на гр.д. № 60481/2010г. по описа на СРС, 27-и състав се установява, че изпълнителният лист от 22.12.2010г. бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение 2 въз основа на документ по чл. 417 ГПК и съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист – чл. 419, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на твърдения, а и на доказателства за депозирано от длъжника възражение срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК, съдът приема, че същата е влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, 3 изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 22.12.2010г. за принудително събиране на сумите било образувано и.д. № 20118580400030 по описа на ЧСИ У.Д.. По изпълнителното дело, след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява съобщението за налагане на запор върху вземанията на длъжника В. по банковите й сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС). Когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства.

Следващото изпълнително действие по и.д. № 20118580400030 по описа на ЧСИ У.Д., прекъснало погасителната давност е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, наложен с изпратеното на 18.04.2012г. Запорно съобщение до работодателя й Специализирана болница за активно лечение по детски болести ЕАД. От посочената дата започнала да тече и новата давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Погасителната давност била прекъсвана с постъпването на парични суми по 4 изпълнителното дело от ежемесечни вноски в размер на 50 лева от наложения запор на трудовото възнаграждение на ищеца в периода от 08.06.2012г. до 10.02.2014г., както и с постъпилата на 05.02.2013г. сума по запора на банковата й сметка. От датата на последно постъпилата сума – 10.02.2014г. започнала да тече и новата давност по чл.

117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи, че СРС неправилно съобразил датата 17.02.2014г., на която ЧСИ превел сума на взискателя по изпълнителното дело, видно отбелязването на гърба на изпълнителния лист, тъй като съобразно мотивите по т. по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, това не е изпълнително действие, годно да прекъсне давността.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че по и.д. № 20118580400030 по описа на ЧСИ У.Д. били искани изпълнителни действия през 2015г., 2016г. и 2017г., с които давността била прекъсвана. Отделно, както вече бе отбелязано по-горе, с аргумент от мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, поискването да бъде извършено определено изпълнително действие само по себе си не е достатъчно, за да бъде прекъсната давността. Необходимо е, по изричната разпоредба на закона, действието за принудително изпълнение да бъде предприето, взискателят да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.