Решение № 11945 от 28.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11945 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110120837 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно активно обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца срещу двама ответника при солидарност.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец „Т......................Я” ЕАД, ЕИК 11111116, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, на основание чл.5, ал.1, ЗН, срещу двама ответника Б. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес гр. София, ЖК. ММ БЛ ВХ и със съдебен адрес гр.София, ул.В № , ет, офис чрез адвокат С. К., и М. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес гр. София, ЖК. ММ БЛ ВХ и със съдебен адрес гр.Ботевград, ул.Свобода № 3В, ет.1 чрез адвокат И. А. Н., с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност, СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума от 2736,06 лева, от които сумата 2422,83 лева (двe хиляди четиристотин двадесет и два лева и 83 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2018г.-30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 24.1.2022г./подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 307,49 лева (триста и седем лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ТЕ за период 15.9.2019г.-13.1.2022г., 5,37лева (пет лева и 37 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.2.2021г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за 1 период от 24.1.2022г. до изплащане на вземането, сумата 0,37 лева (нула лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период 31.3.2021г.13.1.2022г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК. ММ БЛ ВХ аб.

№185500/инсталация № 4000258068, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 3126/2022г. на СРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр.София, ЖК. ММ БЛ ВХ аб.№185500/инсталация № 4000258068. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия - чл.32, ал.2 и ал.3 абонатите следва да заплащат за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.

Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.

ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали идентични отговори на ИМ чрез двама адвокати.

Оспорва се, че сумите са погасени по давност, и по-конкретно тази от 1.5.2018г.- до 31.12.2018г. Оспорва се, че двамата ответника нямат качеството абонати и не са в облигационни отношения с ищеца за описания в ИМ обект за посочения период. Оспорват се исковете за лихва, като се твърди, че ответниците не са изпаднали в забава. Оспорват се сумите за ДР и за лихва, защото ФДР е различна от ищеца.

Посочва се, че не е нужно да се назначават експертизи, защото не оспорват, че за описания в ИМ имот и за описания процесен период е доставяна ТЕ в размер на описаното.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца и присъждане на разноски за заповедно и исково производство.

В открито съдебно заседание/о.с.з./, ищецът, редовно призован, представлява се от юр.консулт по пълномощие, който поддържа ИМ, оспорва отговорите на ответниците. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство съгласно приетия списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание, двамата ответника, редовно призовани, чрез упълномощените си адвокати, поддържат подадените отговори и молят съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковете предявени срещу двамата ответника.

В открито съдебно заседание третото лице – помагач ТЕ. С. ЕООД, ЕИК 11111 редовно призовано, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с доказателства за извършените отчети на процесния абонатен номер, за процесния период.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като доказателства, както следва – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, заедно със заплатена държавна такса с вх.№ 11899/24.1.2022г. по което е било образувано ЧГД№ 3126/2022г. на СРС/л.19-24/;

Удостоверение от СГС от

21.1.2008г./л.25/; Писмо за прехвърляне на собствеността от 3.9.2014г./л.26/; Договор за прехвърляне на дружествен дял от 19.8.2014г./л.27-30/; Договор между СЕС и „Витерра“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 15.8.2002г./л.31-32/; Протокол от Общо събрание/ОС/ на собствениците на етажната собственост/ЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици/л.33-42/; Нот.акт/НА/ за продажба на недвижим имот № 126/27.8.2007г., по силата на сделката обективирана в него отв.Б. Ст.Г. е придобил спорния имот с адрес гр.София, ЖК. МЛАДОСТ 3, бл.336, вх.4, ет.1, ап.24/л.43-44/; Нотариален акт № 127/27.8.2007г. за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот подписан от двамата ответника в полза на Банка ДСК за банков кредит със срок на изплащане 20 години/л.45-47/; Заявление за откриване на партида за спорния имот от отв.Б. Ст.Г./л.48/;

Съобщения към фактури/л.49-53/; Извлечение от Фактурите за дължимите суми за аб.№ 4000258068/л.54/; Общи условия за продажба иа топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.55-56/.

С молба с вх.№ 156351/27.7.2022г./л.88/ ищецът е уточнил, че исковете са предявени при условия на солидарност за двамата ответника.

Съдът служебно е изготвил справка на 20.7.2022г. /л.107/ от която е видно, че ответниците са сключили граждански брак на 17.9.1995г. Тези факти се потвърждават с писмо на СО-район Оборище с вх.№ 185425/7.9.2022г./л.108-110/.

По делото е приета като доказателство и молба с вх.№ 188732/12.9.2022г. на трето лице помагач Т. ЕООД с приложените документи за отчети на аб.№ 185500, за който е издадена ЗИ № 3496 по ЧГД№ 3126/2022г. на СРС/л.112-117/.

По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по ЧГД№ 3126/2022г. по описа на СРС.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ-л.118-125/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата не е оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от двамата ответника суми за процесния период възлизат на 2736,06 лева, от които за период 1.5.2018г.-30.11.2018г. дължимата сума възлиза на 317,64 лева, а за период 1.12.2018г.-30.4.2021г.-2418,42лв., от които за ТЕ главница 2175,14лв. и за лихва върху ТЕ-237,54лв, а за ДР за главница 5,37лв. и за лихва за ДР-0,37лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни 3 изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от заявителя срещу двама длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с двамата ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи – двамата ответника са абонати на ищеца, т.е. възражението на техните адвокати е неоснователно и оборено от събраните доказателства, защото са собственици на процесния имот, който са закупили чрез банков кредит, а също така отв.Б. Ст.Г. е сменил партидата на свое име, като е подал заявление до ищцовото дружество. Също така се установи, че двамата ответника са в брак и имота е придобит при СИО, като брака е сключен през 1995г., видно от документите за семейно положение и копие на акт за брак постъпили в съда от СО-район Оборище.

В разглеждания конкретен случай, двамата ответника, в качеството си на съпрузи придобили имота по време на брака си, имат качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия при ОУ през релевирания период. Собствеността върху спорния обект –апартамент № 24 е доказана по безспорен начин и се притежава от двамата ответника в процесния по искова молба/ИМ/ период с посочения аб.№ 185500/инсталация № 4000258068, като ЗИ№ 3496 по ЧГД№ 3126/2022г. на СРС е издадена именно за същия имот. Следователно доколкото ответниците не са ангажирали доказателства, че имота е прехвърлен на лице, различно от тях, то съдът достига до извод, че ответниците са съсобственици на имота в режим на СИО. Възраженията на двамата ответника, че не е имал валидно облигационно отношение с ищеца остава недоказано, поради което е неоснователно.

Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР/старо название ДКЕВР/. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на двамата ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.

4

Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид установеното право на собственост на двамата ответника преди исковия период, върху жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и обстоятелствата досежно откриване на партида за имота и начисляването на суми за топлоенергия по тази партида в исковия период, водят до извода за качеството потребител на двамата ответника. Отделно от това няма спор за откриване на партида за абонат за процесния имот. В този смисъл ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено по ТД № 2 /2016г. на ОСГК на ВКС.