Решение № 9195 от 17.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9195 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110138853 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба № ...... от 21.09.2021г. на .... срещу П.

Ч. П. по която е образувано гр. д № 54782/2021г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че на 10.10.2006 г. между страните по делото е сключен договор за финансов лизинг на ......... г., по силата на който ищецът като лизингодател се задължил да придобие собствеността на лизинговия обект, представляващ л. а. ........., и да го предостави за възмездно ползване на ответника като лизингополучател. Срокът на договора бил за 36 месеца, а общата цена на лизинговия обект – 9359,20 евро без ДДС. Посочва, че е изпълнил своето задължение, като придобил собствеността на вещта и я предал за ползване на ответника с протокол от 19.10.2006 г. Срокът на договора изтекъл на 20.10.2009 г. без обаче да се породи правото на лизингополучателя за изкупуването на вещта, тъй като към този момент не били изпълнени задълженията на ответника за заплащане на дължимите вноски.

Твърди, че лизинговата вещ все още не е върната от ответника, като последният отказвал връщането . Посочва, че ако вещта, която се намира в негово владение, е погинала, последният следва да заплати нейната равностойност. Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението на л. а. ........, а при условията на евентуалност – да му заплати неговата парична равностойност от 2000 лв.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че лекият автомобил не се намира в негово владение, като същият е върнат с приемо-предавателен протокол от 20.08.2008 г. Оспорва да е получавал покана за връщането му и да е отказвал да го върне. Счита, че не следва да носи отговорност за заплащане на равностойността му, ако е погинал, тъй като не е бил в негово владение. Посочва, че ищецът е получил заплатена от него сума в размер на 3294,90 лв., представляваща погасени вноски по погасителния план към договор от 12.10.2006 г., и сумата от 10011,36 лв., представляваща щета, изплатена от ........ Оспорва да е подписвал приемо-предавателния протокол от 19.10.2006 г. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Пред СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ е образувано Гражданско дело № 1

20211110154782 по описа за 2021 година по предявени за разглеждане обективно евентуално съединени искове за ревандикация на вещта и присъждане на равностойността като погинала или невъзможност да бъде върната, квалифициран първоначално от СРС като искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и иск по чл. 57, ла. 2 ЗЗД, като е разгледал горните и се е произнесъл по същество на спора с решение № 3029 от 05.04.2022 г. при горната правна квалификация.

С решение № 3029 от 05.04.2022 г. по Гражданско дело № 20211110154782 по описа за 2021 година, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ е отхвърлил така предявените от ...., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ......, срещу П. Ч. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ...... главен иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на лек автомобил ......., и евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на неговата парична равностойност от 2000 лв.

По гр. д. № 7054/2022 г. на СГС с решение № 3601/04.07.2023 г. съдът е потвърдил решение № 3029 от 05.04.2022 г. по Гражданско дело № 20211110154782 по описа за 2021 година на СРС в частта в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, след като се е произнесъл в мотивите , че макар да е установено, че вещта е собственост на ищеца, щом вещта не се намира у него, то искът по чл. 108,ал. 1 ЗС подлежи на отхвърляне, като е обезсилил последното Решение на СРС по отношение на частта, в която е отхвърлен евентуалният иск, квалифициран от СРС, 40 състав по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, тъй като според СГС следва да се гледа повторно от нов съдебен състав, но с различна правна квалификация, - иск по чл. 521, ал. 2 ГПК. В мотивите на съдебното решение съдът е констатирал, че ищецът действително е собственик на процесната вещ.

Така производството е върното за ново решаване на евентуално предявения иск като продължава под номер № гр. д. № 38853/2023. По описа на СРС – настоящото.

Със становище с вх. № .... от 12.10.2023 г. ответникът счита, че вещта не се дължи, доколкото е отхвърлен със силата на присъдено нещо иска по чл. 108 от ЗС.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е по 521, ал. 2 ГПК. /съобразено изцяло с указанията , дадени с решение № 3601/04.07.2023 г. по гр. д. № 7054/2022 г. на СГС/ .

С доклада по делото по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните, обективиран в протоколно определение № 33807 от 26.09.2023 г. по описа на СРС, 34 състав и допълнен с протоколно определение № 30897 от 15.12.2023 г. по описа на СРС, 34 състав, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че иска по чл.108 от ЗС между същите страни е разгледан и решен с влязло в сила решение с № 3601 от 04.07.2023 г. на СГС, ІІ-А състав, влязло в сила на 04.07.2023г. по отношение на предявения иск по чл.108 от ЗС, където в мотивите съдът е признал ищеца за собственик на вещта.

В открито съдебно заседание ищецът прави искане на основание чл. 214 ГПК за изменение на иска относно размера на претенцията по 521, ал. 2 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 11495 лева. С протоколно определение № 30897 от 15.12.2023 г. настоящият съдебен състав е допуснал исканото увеличение по реда на чл. 214 ГПК, като е приел, че предявеният иск се счита предявен за сумата от 11495 лв., вместо първоначално заявения в размер на 2000 лв., представляващи равностойност на вещ - лек автомобил, марка .......

С оглед твърденията на страните в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.

521, ал. 2 ГПК е да докаже: 1) че ищецът е собственик на процесните вещи; 2) че ответникът дължи предаване на ищеца на описаните движими вещи; 3) фактическото им предаване е невъзможно, тъй като те не се намират във фактическа власт на ответника, поради което 2 последният дължи равностойността на вещта в размер на претендираната сума (в този смисъл – Решение № 47/06.04.2017 г. по гр. д. № 3021/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.).

Освен във фазата на изпълнителното производство, съединяването на посочените видове защита е допустимо и във фазата на исковото производство, когато ищецът по иск за собственост на движими вещи предявява в условията на обективно съединяване иск за заплащане на тяхната равностойност, ако вещите не са налице. Такова съединяване на искове е допустимо. Възможността да се търси равностойността е обусловена от положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация. След като вземането е обусловено от посоченото условие, то става изискуемо с настъпването на условието, а именно в момента, в който решението за отхвърляне на иска за предаване владението на вещта на собственика й влезе в сила. От тогава за кредитора започва да тече петгодишният давностен срок, в който той следва да предяви съдебно вземането си за заплащане паричната равностойност на вещта./ така Решение № 22 от 9.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ......./ Настоящият съдебен състав намира, че по иска с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК, по отношение на който единствено е висящо производството по настоящото дело, следва да бъдат разгледани именно по посочената правна квалификация и при описаното разпределение на доказателствената тежест между страните, доколкото в този смисъл са задължителните указания на въззивната инстанция, обективирани в решение № 3601/04.07.2023 г. на СГС, II-А състав по в. гр. д. № 20221100507054/2022 г.

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 155 ГПК съдът намира, че по делото подлежат на доказване описаните факти, разпределени като доказателствена тежест между страните, с изключение на фактите, по отношение на които е формирана сила на пресъдено нещо между страните въз основа на влязлото в сила на 04.07.2023 г. решение № 3029 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, потвърдено с решение № 3601/04.07.2023 г. на СГС, II-А състав по в. гр. д. № 20221100507054/2022 г. по отношение на предявения иск по чл. 108 от ЗС. С последното съдът е приел за доказано, че с договор за покупкопродажба от 12.10.2006 г. ищецът е придобил собствеността върху процесната движима вещ - л. а. .........; че му е било издадено и свидетелство за регистрация на МПС - част I /голям талон/, в който изрично е записан като собственик на процесния автомобил. СРС, 40 състав е установил, че свидетелството за регистрация на процесното МПС е издадено на 31.10.2006 г. и че на 24.11.2016 г. регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради това, че от Гаранционния фонд е изпратено уведомление, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е възприел, че по делото няма данни за възстановяване на регистрацията, както и че ответникът е предал фактическата власт върху процесния автомобил на лицето ...... още на 20.08.2009 г., като в проведеното по делото на 15.03.2022 г. открито съдебно заседание е отделено за безспорно между страните, че лицето ...... е бил служител на ....... АД към този момент - 20.08.2009 г. В решението е възприето още, че дори да се приеме, че вещта съществува, то не е установено същата да се намира във фактическа власт на ответника. С оглед на изложеното, в мотивите на съдебното решение, СРС, 40 състав е констатирал, че ищецът действително е собственик на процесната вещ. Макар в диспозитива на решението да липсва установяване на правото 3 на собственост на ищеца върху посочената вещ, по отношение на която съдът е отхвърлил ревандикационната претенция предвид липсата на фактическа власт на ответника върху нея (съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК), от решаващите мотиви на съда се установява несъмнено, че искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен не поради липса на право на собственост в полза на ищеца върху описаната вещ (което съдът е приел за доказано в процеса), а поради неупражняването на фактическа власт от ответника върху нея.

Следователно, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на влязлото в сила решение по ревандикационния иск между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелствата, че ищецът е собственик на процесната вещ – л. а. ........, както и че към настоящия момент същата не се намира у ответника. Ето защо, за основателността на претенцията по чл. 521, ал. 2 ГПК в настоящия процес остава да бъде доказано единствено обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на процесната движима вещ, като в случай че такова задължение се установи и предвид установената със сила на пресъдено нещо липса на фактическа власт на ответника върху вещта, последният би дължал паричната ѝ равностойност.

За доказване на това обстоятелство по делото при първото му разглеждане от първоинстанционния съд са събрани множество доказателства.

Видно от представен по гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав договор за финансов лизинг № ......., ведно с погасителен план към същия (на лист 4-11), на 10.10.2006 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът, в качеството на лизингодател, се задължил да придобие собствеността и да отдаде за възмездно ползване на ответника, в качеството на лизингополучател, лек автомобил ....“.