Решение № 46 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110212276 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от П. И. В., чрез адв. П. С. от Великотърновска адвокатска колегия против издаден срещу жалбоподателя електронен фиш Серия К № 9310870 от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100,00 /сто/ лева.

В жалбата се претендира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и неправилен. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и че ЕФ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложено е становище, че при установяване на нарушение чрез мобилна система за видеоконтрол облекчената процедура по чл.189, ал.4 ЗДвП за налагане на административно наказание е неприложима, поради това, че не е изпълнено изискването нарушението да е установено в отсъствие на контролен орган. Освен това се сочи, че електронният фиш, с който е обусловена повторност на нарушението е бил отменен с Решение № 1

490/11.04.2024 г. по АНД №5229/2023 г. на РС-Варна, 44-ти състав, влязло в сила на 30.04.2024 г., с оглед на което се претендира неправилно приложение на материалния закон. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав, жалбоподателят, след редовно призоваване - не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания ЕФ, с искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна - СДВР също не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда е направено принципно възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена. По делото са депозирани бланкетни писмени бележки, с които се претендира законосъобразност на обжалвания ЕФ, с молба същият да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в представената справка от АИС АНД е отразено, че обжалваният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.08.2024 г., а видно от клеймото на приложения пощенски плик жалбата е подадена на 13.08.2024 г. и е постъпила в СДВР на 15.08.2024 г., видно от печата, с входящ номер, т.е. подадена е в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2024 г. в 14:59 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство CORDON M2 с № MD1193 заснела лек автомобил марка/модел

******************* движещ се в

********************* с посока от гр. София към с.Яна, с превишена скорост – 67 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч.), измерена от техническото средство, при действащо в участъка ограничение на максимално 2 разрешената скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с рег. №********, било установено, че същото е регистрирано на името на П. И.

В. /съгл. справка на л. 12 от делото/ , поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. В. е бил издаден и връчен обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К №9310870 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 67 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3км./ч./ или с превишение от 17 км./ч. над допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 50 км./ч., което ограничение действало по силата на общото правило, въведено с чл.21, ал.1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева, след като е посочено, че деянието е извършено в условия на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 30.04.2024 г. на ЕФ серия К №7915525.

По делото обаче е изискан и приложен заверен препис от Решение № 490/11.04.2024 г. по АНД №5229/2023 г. на РС-Варна, 44-ти състав, влязло в сила на 30.04.2024 г., с който е бил отменен ЕФ серия К №7915525.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е 3 предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен 4 фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. Следователно няма пречка за издаване на ЕФ и при установени нарушения с преносимо АТСС, както е станало в настоящия случай и възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол от проверка №035-СГисис/21.03.2024 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички 5 тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен по делото, системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация до 21.03.2025г.

В случая нарушението е установено от преносима система за видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип CORDON M2 MD 1193, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкционирано с електронен фиш отговорното лице по чл.188, ал.1 ЗДвП.

Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.