Решение № 538 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20223100500632 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 297387/02.09.2021г. от Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, адрес: град Варна, **************************** срещу решение №262432/05.08.2021г., постановено по гр.дело № 20203110109020/2020г. на Варненския районен съд, поправено с решение №262502/13.09.2021г. и с решение №260087/11.02.2022г. в частта, в която е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341 сумата от 541.79 лева, представляваща дължима главница по договора за паричен заем *****************., сключен между „Вива кредит” ООД и Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, сумата от 15.26 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018 г. до 13.04.2019г., сумата от 31.60 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г., които вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични 1 задължения от 01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. към него ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Като част от лихвения процент следва да се включи и неустойката по чл.4, ал.2 /нищожна клауза/, тъй като тя само формално е предвидена като такава, но представлява опит за допълнителна печалба на кредитора, т.е договорна лихва. От това следва, че лихвения процент би бил по – голям от вписания от 40.29%. Размерът на тази неустойка от 283.50лв. е следвало да бъде включен освен при формиране на договорната лихва и в ГПР. Това обуславя, че в погасителния план не са включени всички компоненти на главница и лихви, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит. Не ясно и дали ГПР не надхвърля 5 кратния размер на законната лихва при това положение. Следователно по недействителния договор би се дължала само чистата стойност на кредита.

Допълнително се посочва, че клаузата за договорна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

В жалбата са въведени оплаквания, че ищецът не е носител на вземането. Клаузата на чл.3, която предвижда възможност за прехвърляне на вземането с цесия без съгласието на потребителя е нищожна, поради нейната неравноправност и поради противоречие със Закона за потребителския кредит. При това положение „Вива Кредит“ ООД не е имало законовата възможност да сключи процесния договор за цесия и да прехвърли вземането на ищеца.

По изложените съображения моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за 2 правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че е извършена цесия при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, тъй като договора за кредит в чл.3 предвижда възможност за прехвърляне на вземането.

Изложените са подробни правни съображения за договорната лихва, че нейният размер не противоречи на добрите нрави.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез особения си представител. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Д. ЯНК. ЯН. искове с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от сумата от 541.79 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем *****************., сключен между „Вива кредит” ООД и ответника, сумата от 85.01 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018 г. до 13.04.2019г., сумата от 31.60 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г., които вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. към него ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление и за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заповедта 3 е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правния интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.

Твърди се, че е сключен договор за паричен заем

№*******/17.07.2018г., по силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставило на Д. ЯНК. ЯН. кредит в размер на 600.00лв., която сума е следвало да върне на 9 месечни погасителни вноски от по 109.85лв.

Погасителната вноска включвала главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане /начислена в общ размер от 251.35лв./.

Поради неизпълнение на задължението в три дневен срок от подписване на договора заемателят да предостави обезпечение /поръчител физическо лице, което да отговаря на определение условия или валидна банкова гаранция/ на същия му е била начислена неустойка в общ размер от 252лв.

По договора ответникът е извършил плащания в общ размер от 212.00лв., като останал задължен за останалите суми по договора.

Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по погасителен план се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 31.60лв.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. „Вива Кредит“ ООД е цедирало вземанията си към ответника Я. в полза на ищеца.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.

По делото е постъпил отговор от ответника Д. ЯНК. ЯН. в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че договор между страните не е подписан, като се оспорва неговото авторство. Отделно се аргументира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Като част от лихвения процент следва да се включи и неустойката по чл.4, ал.2 /нищожна клауза/, тъй като тя само формално е предвидена като такава, но представлява опит за допълнителна печалба на кредитора, т.е договорна лихва. От това следва, че лихвения процент би бил по – голям от вписания от 40.29%. Размерът на тази неустойка от 283.50лв. е следвало да бъде включен освен при формиране на договорната лихва и в ГПР. Тези доводи се отнасят и за начислената такса за експресно разглеждане на заявката в размер на 283.50лв. Посочва се, че същата не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 от ГПК 4 и също представлява скрита печалба за кредитора.Това обуславя, че в погасителния план не са включени всички компоненти на главница и лихви, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит. Не ясно и дали ГПР не надхвърля 5 кратния размер на законната лихва при това положение. Следователно по недействителния договор би се дължала само чистата стойност на кредита. Допълнително се посочва, че клаузата за договорна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

На следващо място се оспорва твърдението, че ищецът е носител на вземането. Клаузата на чл.3, която предвижда възможност за прехвърляне на вземането с цесия без съгласието на потребителя е нищожна, поради нейната неравноправност и поради противоречие със Закона за потребителския кредит. При това положение „Вива Кредит“ ООД не е имало законовата възможност да сключи процесния договор за цесия и да прехвърли вземането на ищеца.

Оспорва се обстоятелството, че ответникът е уведомен за извършената цесия, поради което същата не може да му бъде противопоставена.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Решение №262432/05.08.2021г., постановено по гр.дело № 20203110109020/2021г. на Варненския районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника Д. ЯНК. ЯН., че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД сумата за разлитата над 15.26 лева до пълния предявен размер от 31.60лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018г. до 13.04.2019г. е влязло в законна сила, като необжалвано.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че е сключен 5 договор за паричен заем № *******/17.07.2018г., по силата на който „Вива Кредит“ ООД, в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на Д. ЯНК. ЯН., като кредитоискател сумата от 600.00лв. със срок за издължаване 9 месеца на 9 анюитетни вноски от по 109.85лв., в които се включват главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл.2, ал.1, т.8 е посочено, че ГПР се равнява на 49.45%. Съгласно чл.2, ал.1, т.5 лихвеният процент е фиксиран и е равен на 40.29%. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че потребителят заплаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 283.50лв., която следва да се заплати разсрочено на равни части.

В чл.4 е предвидено, че заемателят се задължава в три дневен срок от подписването на договора за кредит да предостави обезпечение – поръчител /физическо лице, навършило 21 години, с безсрочен трудов договор, стаж поне 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00лв., през последните 5 години да няма лоша кредитна история/ или банкова гаранция.

При неизпълнение на това задължение заемателят следва да плати неустойка в размер на 283.50лв.

Няма оплаквания във въззивната жалба досежно неуспешното оспорване на авторството на подписа на ответника на мястото за кредитополучател. Съгласно допусната почеркова експертиза автор на положените саморъчни подписи в договора е ответникът Я..

От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и от вписването в договора, че сумата е реално предадена, се установява, че кредитът е усвоен, поради което съдът приема, че е сключен процесния договор.