Решение № 288 от 30.09.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Дупница, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200709 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, ул. "Д." № ** против Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000933 от 09.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ - Дупница, с което на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1 вр. с чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание същият не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат в случай, че жалбоподателят претендира такива, като моли да бъде присъдено такова в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.2024 г. в 16:09 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Свети Иван Рилски“ срещу дом № 215 посока на движение към кръстовището жп рампа жалбоподателят Р. А. управлявал лек 1 автомобил ,,Ф.Т.“ с рег. ******. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители Е. Е. и М. К., като при извършената от тях справка с РСОД в масивите на АИС ПП било установено, че водачът не притежава СУМПС. Водачът не представил на контролните органи свидетелство за регистрация на МПС част 2.

За така констатираните нарушения на водача бил съставен АУАН серия G A № 701536, който същият отказал да подпише. Видно от докладна записка рег. № 348р28270/30.12.2024 г. от инсп. И., при направена справка в АИС ,,АНД“ било установено, че в случая има данни за повторност тъй като срещу Р. Г. А. има издадено НП № 22-5310001173/13.09.22 г., което е връчено и влязло в законна сила на 12.03.2024 г. Цитираното наказателно постановление е прието като доказателство по делото. Представена е справка за нарушител/водач, видно от която А. никога не е притежавал СУМПС. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал възражение срещу съставения му акт.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-0348-000933 от 09.01.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ - Дупница, с което на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба4 в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Актосъставителят Е. и свидетелят К. в съдебно заседание заявяват, че на посочените в акта дата и час на ул. ,,Свети Иван Рилски“ забелязали процесното МПС, управлявано от лице, за което им било известно, че не притежава СУМПС. Без да губят визуален контакт последвали автомобила, който завил на дясно в посока ,,Аракчийски мост“. След ж.п. рампата водачът завил надясно и спрял автомобила в близост до служебен вход с контактни мрежи на БДЖ, което място представлявало път без изход. Водачът на автомобила разменил мястото си с пътничката до него, което било възприето от полицаите. При извършената проверка водачът им заявил, че не е управлявал автомобила. На водача бил съставен акт за нарушение в негово присъствие, при направен отказ да получи същия поради несъгласие с констатацията на контролните органи, че той е управлявал автомобила.

Съдът кредитира показанията на свидетелите - полицейски служители, които заявяват, че непосредствено са възприели жалбоподателят в качеството му на водач, управлявал автомобила непосредствено преди спирането му за извършване на проверка, който разменил мястото си с пътничката до него. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила на посочените в акта дата и място. Същевременно жалбоподателят не ангажира в хода на съдебното следствие никакви свои доказателства, с които да подкрепи защитната си теза, поради което същата остана недоказана.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е 2 подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е частично основателна, по следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, видно от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Относно нарушението по чл. 150 от ЗДвП:

От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят Р. А. е изначално неправоспособен водач, поради която причина не разполага с издадено СУМПС. Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение правилно е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който визира няколко частни случая, в това число управление на МПС от неправоспособен водач. Обстоятелството, че тази разпоредба включва описание на нарушението, не променя характера й на санкционна доколкото, както бе посочено, общото правило за поведение се съдържа в чл. 150 от ЗДвП.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 29.12.2024 г. в 16:09 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Свети Иван Рилски“ срещу дом № 215 посока на движение към кръстовището жп рампа жалбоподателят Р. А. управлявал лек автомобил ,,Ф.Т.“ с рег.

******, без да притежава СУМПС. Този извод се налага от събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят изложеното в акта и наказателното постановление. От представените по делото справка за нарушител/водач по безспорен и несъмнен начин се установява, че А. не притежава българско свидетелство за управление на МПС и не се води на отчет. Представените писмени доказателства са достатъчни, за да обусловят правния извод, че жалбоподателят е извършил, както от обективна така и от субективна страна състава на нарушението, за което е санкциониран с атакуваното наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил правилата за ,,повторността“. Факти за такава квалификация са въведени за първи път едва с НП, като такива констатации в АУАН липсват. Това по своята същност представлява процесуално нарушение, доколкото едва с НП лицето се санкционира по квалифициран състав, за който с АУАН не му е било повдигнато обвинение.

Въпреки, че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба.

Този извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция.

Поради горепосочените причини, съдът счита, че по отношение на нарушението по т.

1 наказателното постановление следва да се измени, като деянието се преквалифицира от такова извършено в условията на ,,повторност“ – чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в приложимата 3 редакция към датата на нарушението), респективно размера на наложената ,,Глоба“ се измени от 500 лева на 100 лева.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:

Видно от изложеното в АУАН при извършената проверка същият не е представил Свидетелство за регистрация, част II, на управлявания от него лек автомобил. В открито съдебно заседание актосъставителят и свидетеля (с оглед изминалия дълъг период от време) заявиха, че не си спомнят вече дали е било представено това Свидетелство или не, но категорично заявиха, че поддържат това, което е отразено тогава в АУАН. При тези положения, преценени и през призмата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП– съдът счита, че и това нарушение е доказано. Разпоредба на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Като не го е представил жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, поради което правилно му е наложена предвидената глоба за това нарушение в размер на 10 лева.

В заключение съдът следва да посочи, че процесните нарушения не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач/нарушител коментираните нарушения далеч не са първите такива по отношение на А., поради което и няма как да се приеме, че личната му обществена опасност е ниска.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като с изключение на преквалифицирането на първото нарушение - в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакуваното наказателно постановление досежно първото нарушение следва да се измени, а досежно второто да се потвърди изцяло.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0348-000933 от 09.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ - Дупница в частта, с която за нарушение на чл.

150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Р. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, ул. "Д." № ** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв./255,65 евро, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 177, ал. 5, пр. 1 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената ,,Глоба“ от 500 лв./255,65 евро на 100 лева/51,13 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0348-000933 от 09.01.2025 г., 4 издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ - Дупница в частта, с която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на Р.

Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, ул. "Д." № ** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10 лева/5,11 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5