Решение № 5857 от 29.05.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5857

Варна, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20247050703043 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Св.Св.К. и Е “ № **, представлявано от управителя Д. Ю. Ц., уточнена с молба С.д. № 648/15.01.2025г., срещу Община Аврен, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, общо в размер на 1650,00лв., от които: 250,00лв. – за заплатена, но неизвършена от Община Аврен административна услуга по заявление с вх. № М-2232/09.11.2023г.; 600,00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на мълчалив отказ; 50,00лв. - заплатена държавна такса за производството по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд - Варна; 400,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване пред ВАС; 150,00лв. - заплатена държавна такса за производството пред ВАС; 200,00лв. - заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение, причинени от незаконосъобразни действия на общината, изразяващи се в публикуване на заблуждаваща информация на нейния интернет сайт, относно срока за извършване на услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“, определен в противоречие с чл.57, ал.2 АПК - 30 дни, вместо 7 дни.

Ищецът твърди, че с Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна, потвърдено с Определение на ВАС № 7653/20.06.2024г., е прието, че жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по заявление с вх.№ М-2232/09.11.2023г. за заверка на молба-декларация е недопустима, т.к. съгласно чл.57, ал.2, вр. чл.21, ал.2 и 3, вр. § 8 от ПЗР на АПК услугата е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството. Жалбата до съда била подадена на 22.04.2024г. и смятано от двете възможни дати, по отношение на които може да се интерпретира формирането на мълчалив отказ – 16.11.2023г. (от подаване на заявлението) и 15.01.2024г. (от изправяне на нередовностите по заявлението), се явявала просрочена. На сайта на Община Аврен бил обявен 30-дневен срок за изпълнение на исканата услуга, с което общината незаконосъобразно е изменила регламентираните в АПК срокове, въвела е ищеца в заблуждение относно същите, с което му нанесла претендираните имуществени вреди. Моли претенциите да бъдат уважени и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Община Аврен, чрез юрк.М., оспорва исковата молба. Относно публикувания на сайта на общината и посочен в Административния регистър на административните услуги срок за изпълнение на услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“ – 30 дни, сочи, че същият е съобразен със срока, посочен в Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги, Приложение № 2 - „Цени на услуги и права предоставени от Община Аврен, обл.Варна на физически и юридически лица по чл.6, ал.2 от ЗМДТ – на стр.4, т.1.1.6 от приложението (молба С.д. № 1456/27.01.2025г.).

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Л., която счита исковата молба за допустима, но неоснователна, т.к. не са налице предпоставките по чл.1 ЗОДОВ. В представени писмени бележки сочи, че публикуваната на сайта на общината информация за срока за изпълнение на услуга 2878 – Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка, е изцяло в полза на гражданите и организациите, и се основава на нормативен акт – Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Аврен, която е действала и е била в сила към момента на настъпване на твърдените вреди. Счита и че в производството не е доказано настъпването на преки и непосредствени вреди, обосноваващи причинната връзка между „противоправното“ действие на общината и твърдените вреди. Относно заплатената такса за услугата в размер на 250,00лв. сочи, че същата няма връзка с определяне на срока за извършване на услугата, т.к. е свързана с иницииране на самото производство. Относно заплатените разноски за производствата по съдебно обжалване счита, че също нямат пряка връзка с обявения срок за извършване на услугата. По изложените съображения моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за допустимост на исковата молба. Относно нейната основателност счита, че преценката следва да се извърши от гледна точка на това, дали преценена по същество жалбата на ищеца срещу мълчаливия отказ би била основателна или не. Само в случай че жалбата би била основателна, ищецът би имал основание да претендира като вреди извършените в производството по обжалване разходи.

След преценка на събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

На 09.11.2023г. с вх. № М 2232, ищецът подал до кмета на Община Аврен заявление за заверка на молба декларация за извършване на обстоятелствена проверка на СОС с ид. ****– услуга 2878. Видно от Приходна квитанция № 164250/09.11.2023г. /л.7/ (вх.№ М-2232/09.11.2023г. – идентичен с този на заявлението), при подаване на заявлението ищецът заплатил такса за административна услуга в размер на 250,00лв.

Според публикуваната на сайта на Община Аврен информация относно услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“, същата се предоставяла в срок: до 30 дни.

С писмо изх. № М 2232/1//21.11.2023г. кметът на Община Аврен уведомил ищеца, че следва да допълни административната преписка по образуваното административно производство, като представи оригинална схема на СОС с ид. ****. На основание чл.30, ал.2 АПК е предоставен тридневен срок за отстраняване недостатъците по заявлението. С молба вх. № М-2232/2/29.11.2023г. заявителят поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, като липсват доказателства за произнасяне по това искане, както и за постановяване на акт по чл.56, ал.2 АПК за прекратяване на производството на основание чл.30, ал.2 АПК. Със заявление № 2232/3/08.01.2024г. ищецът представил схема СОС с ид. ***.

Тъй като административният орган не изпълнил исканата административна услуга, с вх.№ 2683/23.02.2024г. ищецът подал до Административен съд – Варна жалба срещу мълчалив отказ, по която било образувано адм.д. № 396/2024г. С жалбата до съда са релевирани искания за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката с указания за извършване на административната услуга. Претендирани са разноски.

В изпълнение на Разпореждане № 1969/27.02.2024г. по адм.д. № 396/2024г. /л.6 от същото/, на 12.03.2024г. ищецът внесъл държавна такса за производството, в размер на 50,00лв. /л.11/. Доказателства за внесената такса представил с молба С.д. № 3598/12.03.2024г. /л.10/, към която приложил списък с разноските и договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г. /л.13, 15/, според който на посочената дата „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД заплатило на адв.Д. Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Адм.съд – Варна в размер на 600,00лв., в брой.

С Определение № 3699/10.04.2024г. /л.36/ жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по заявление вх. № М 2232/09.11.2023г. била оставане без разглеждане, а производството по адм.д. № 396/2024г. било прекратено на основание чл.159, т.5 АПК – поради просрочие на жалбата.

За да приеме, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК, съдът е приел, че на основание чл.57, ал.2, вр. чл.21, ал.2 и 3, вр. § 8 ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството – 09.11.2023г., когато е подадено първоначалното заявление. Смятано от тази дата, срокът за заверка на молбата и издаване на удостоверението, изтичал на 16.11.2023г. – четвъртък, присъствен ден. До изтичане на така определения срок молбата не е била заверена и удостоверението не било издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. След формиране на мълчаливия отказ по заявлението, административният орган е изготвил до заявителя писмо с указания изх. № М-2232/21.11.2023г., които са изпълнени с молба вх. № М-2232/3/08.01.2024г. Макар тези действия да не „възстановяват“ срока за произнасяне по чл.57, ал.2 АПК, дори и при съобразяването им и по правилото на чл.30, ал.3 АПК, административният орган е следвало да се произнесе в 7-дневен срок от изправяне на нередовностите – т.е. до 15.01.2024г. Жалбата до съда срещу мълчаливия отказ по заявление вх. № М-2232/09.11.2023г. е подадена на 22.02.2024г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК – смятано и от двете възможни дати, по отношение на които може да се интерпретира формирането на мълчалив отказ – 16.11.2023г. и 15.01.2024г.

Определението за прекратяване на производството по адм.д. № 396/2024г. било обжалвано пред Върховния административен съд, като в тази връзка било образувано адм.д. № 5880/2024г. За производството по частната жалба „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД направило разноски за държавна такса, в размер на 150,00лв. /л.9/, както и за адвокатско възнаграждение, за което представило договор за правна помощ от 14.05.2024г. /л.12/, според който на посочената дата дружеството е заплатило в брой на адв.Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв., с основание „Да обжалва пред Върховен административен съд Определение № 3699/10.04.2024г. на Адм.съд – Варна по адм.д. № 396/2024г., VІІ с-в.“. С частната жалба са претендирани разноски.

С Определение № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. ВАС приел частната жалба за неоснователна и оставил в сила Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна. Със същото определение „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Аврен, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200,00лв.

С Покана изх. № ОП-3272/28.08.2024г. /л.11/, във връзка с влязлото в сила Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна и Определение № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. по описа на ВАС, кметът на Община Аврен поканил „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД да заплати доброволно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. Според потвърждение за плащане /л.12/, „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД е заплатило на Община – Аврен сумата от 200,00лв. – по банков път, на 02.09.2024г. В основанието за плащане са посочени номерата на двете съдебни определения.

На основание чл.239, т.4 АПК ищецът подал до Върховния административен съд молба вх. № 19110/16.12.2024г. за отмяна на влязлото в сила Определение № 3699/11.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд-Варна, оставено в сила с Определение № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. Искането за отмяна е основано на влезли в сила определения на ВАС, постановени между същите страни и по идентични по смисъла на т.5 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, казуси – Определение № 12014/07.11.2024г. по адм.д. № 10258/2024г., Определение № 9521/19.08.2024г. по адм.д. № 6506/2024г., с които са отменени прекратителните определения на Адм.съд – Варна по адм.д. № 397/2024г. и № 400/2024г.

С Решение на ВАС № 3821/10.04.2025г. по адм.д. № 1723/2025г. молбата за отмяна е отхвърлена, като е прието, че не е налице хипотезата по чл.239, т.4 АПК, т.к. трите дела имат за предмет обжалването и проверката законосъобразността на различни административни актове, макар същите да имат за предмет обжалване на постановени мълчаливи откази от един и същ орган – кмета на Община Аврен, но по различни искания на „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД. След като се оспорват различни административни актове, съгласно ТР № 6 по т.д. № 4/2010г. на ОСК при ВАС, не е налице идентичност. Позоваването на т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. на ВКС по тълк.д. № 7/2014г., ОСГТК прието за неоснователно, т.к. институтът на отмяна на влезли в сила съдебни актове по административни производства е изрично уреден в чл.239, т.4 АПК, а съгласно чл.144 АПК, ГПК се прилага субсидиарно само за неуредените въпроси.