Решение № 1151 от 17.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1793/2023
- Вид
- Решение № 1151
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 131 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 272 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 122, алинея 2 · Семеен кодекс
- член 125 · Семеен кодекс
- член 132, алинея 1, точка 2 · Семеен кодекс
- член 59, алинея 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1151 гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501793 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Я. И. чрез особения му представител адвокат Н. Н. срещу решение № 2105 от 12.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 12164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав, с което е лишен въззивника от родителски права по отношение на детето М. М.ова И.а ЕГН ********** поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК; както и е осъден да заплати в полза на Я. П. Д. сумата от 1 280 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че не е доказано, че ответникът не е заплащал издръжка за детето, като изводите на първоинстанционния съд се градят само на показанията на бабата по майчина линия. Отделно от това се набляга, че срещите между бащата и детето са били преустановени, когато бащата е заминал да работи в чужбина, а понастоящем са възобновени.
Излага се, че съдът е бил длъжен да назначи съдебно-психологическа експертиза на основание член 59, алинея 6 от СК, тъй като има данни за родителско отчуждение. Твърди се, че не е установено дали бащата има основателна причина да не полага грижи за детето, както и че лишаването от родителски права е крайна мярка, а от събраните доказателства не може да се 1 направи извод за риск за детето. Поради това се иска решението да бъде отменено и искът да се отхвърли.
Въззиваемата Я. П. Д. чрез адвокат Н. Х. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Излага се, че доказателствената тежест да установи, че плаща издръжка и трайно полага грижи за детето е на ответника, за което сам му дадени указания от първоинстанционния съд. Желае се потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член
235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба ищцата Я. П. излага, че на 15.05.2014 г. в град Варна с ответника М. Я. И. сключили граждански брак, а на *** г. се родила дъщеря им М.. Бракът бил прекратен с влязло в сила на 11.03.2020 г. решение № 1291 от 11.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 21055/2019 г. по описа на Районен съд - Варна. Бащата бил осъден да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 200 лева месечно, като бил и определен режим на лични отношения между него и детето. До 01.01.2021 г. ответникът заплащал редовно издръжка, като след това спрял. От момента на развода до месец август 2022 г. ответникът не е търсил дъщеря си, не се е обаждал, не я е взимал при него, не се е интересувал от нея. Към момента отношението между детето и ответника било толкова охладняло, че бащата единствено кимвал, когато виждал дъщеря си, без да се спре да си поговори с нея.
В срока по член 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез назначеният му особен представител адвокат Н. Н., в който се излага, че искът е неоснователен. Сочи се, че от раждането на детето се е грижил за него и е заплащал издръжка, както и е общувал с М., доколкото позволява крехката му възраст. Излага се, че поведението на бащата било провокирано от това на майката, която го отчуждавала от бащата.
Представителят на Районна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на претенцията.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна в представения по делото социален доклад сочи, че не е могла да бъде осъществена връзка с бащата на М., без да изразява конкретно становище по искането за лишаване от родителски права.
Безспорните обстоятелства по делото са:
1/ Че страните са родители на детето М., родена на *** г.;
2
2/ Че родителите са разведени с влязло в сила на 11.03.2020 г. решение на ВРС.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.
За основателността на иска по член 132, алинея 1, точка 2 от СК нормата изисква наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: виновно бездействие от родителя, изразяващо се в неполагане на грижи и недаване на издръжка, като това цялостно неизпълнение да е трайно. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Когато родителят е пълнолетен, трудоспособен и липсва обективна причина, обуславяща невъзможността му да дава издръжка, то недаването на издръжка представлява неизпълнение на задължението за осигуряване живота на детето. Трайното недаване на издръжка е равнозначно на липсата на полагане на грижи чрез материален принос за отглеждането на детето, а това сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, това от своя страна. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг съобразно член 122, алинея 2 и член 125 от СК. В настоящия случай липсва твърдение и доказателства за наличието на основателна причина за трайното неизпълнение на родителската отговорност за регулярно престиране на алиментното задължение, както и за липсата на контакти с детето.
Установява се, че от момента на раздялата между родителите на М. преките и непосредствени грижи по отглеждането на детето са били поети от майката. Бащата не е изпълнявал определения режим на лични отношения с детето, а от началото на 2021 г. е прекратил и изпълнението на периодичните задължения за плащане на издръжка. На бащата са напълно чужди нуждите и интересите на М., а при спорадичните си срещи с нея само е кимал, без да се спре при детето си. Цялостното процесуално поведение на бащата се възприема от настоящия състав на съда като проява на дезинтересираност от детето и процеса с оглед сериозността на мярката, чиято основателност изследва съдът.
Изложеното дава основание да се направи извод, че бащата неоправдано дълго не е проявявал интерес към здравето, нуждите на детето, неговото физическо и емоционално развитие, и същевременно не е заплащал редовно 3 издръжката му, с което фактическият състав на правната норма на член 132, алинея 1, точка 2 от СК е осъществен.
Правилно районният съд не е определи издръжка за детето и режим на лични отношения, доколкото същите са вече определени с решение № 1291 от 11.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 21055/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
На особения представител на въззивника М. И. – адвокат Н. Н. - следва да бъде определено за настоящата инстанция възнаграждение в размер на 600 лева на основание член 78, алинея 8 от ГПК и член 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочената сума следва да бъде заплатена от бюджета на съда на адвокат Н., като за същата сума бъде осъден въззивникът да я заплати по сметка на Окръжен съд - Варна.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2105 от 12.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 12164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, десети състав.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на Окръжен съд – Варна на адвокат Н. В.
Н. от Адвокатска колегия - Варна, вписана под № 8478 в Националния регистър за правна помощ, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение като особен представител на М. Я. И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. Я. И. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на особен представител, платени от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5