Решение № 2246 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2246 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. М.-МАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. М.-МАРКОВА Административно наказателно дело № 20251110207474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) серия Г № 0071543, издаден от СДВР, с който на „***************, с ЕИК 207559791, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.

1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ.

В жалбата, подадена от „***************, с ЕИК 207559791, чрез адв. К. С., се сочи, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и необоснован, както и че наложеното с него наказание е неправилно определено. С тези аргументи се иска отмяната на ЕФ и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Депозирано е писмено становище от жалбоподателя чрез адв. С., който поддържа жалбата, сочи, че е налице незаконосъобразност на електронния фиш поради неясно и непълно описание на нарушението, както и поради неспазване на изискването за установяване на нарушението с АТТС, в който случай е предвидена законова възможност за издаване на електронен фиш.

Моли за отмяна на ЕФ и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са депозирани два броя писмени бележки, чрез юрк. М., с които се изразява становище за неоснователност на жалбата, прави се искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Адвминистративнонаказателното производство е образувано със съставянето на ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0071543, издаден от СДВР, с който на „***************, с ЕИК 207559791, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.

1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал.

1

1, т. 1 от КЗ.

Същият е издаден за това, че на 18.12.2024 г., в 09:07 часа, в обл. София, общ.

Столична, в с. Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“, на разклона за ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, след приспаднат толеранс 3%, с АТСС CORDON M2 № MD1194, е било установено управление на МПС - товарен автомобил марка и модел „ФОРД ТРАНЗИТ Т 350“ с рег. № ***********, което било регистрирано в Република България и не било спряно от движение, за което собственикът не е сключил „задъ“ Видно от приобщените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка, използваното АТСС е от одобрен тип и същото е преминало успешно необходимата метрологична проверка.

От доказателствата по делото се установява, че към дата 18.12.2024 г., в 11:10 часа, товарен автомобил марка и модел „ФОРД ТРАНЗИТ Т 350“ с рег. № *********** е бил собственост на дружеството-жалбоподател „***************, с ЕИК 207559791, и на И. А.

Г., ЕГН **********, както и че не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Липсват доказателства дали е имал такава валидна застраховка към посочения в електронния фиш час на тази дата – 09:07 часа.

Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и вещественото доказателство – изготвеният снимков материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш не съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно описание на нарушението, като е налице и посочената от жалбоподателя неяснота относно санкционирания субект.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Нормата на чл.638, ал.1, т. 2 от КЗ предвижда, че на лице по чл. 483. ал. 1. т. 1. което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец, докато според ал.4 на същия член, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. По силата на посочената норма приложение следва да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вкл.

2 регламентираните изисквания за съдържание на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая издаденият електронен фиш, в хипотезата на установено с автоматизирано техническо средство/система нарушение на КЗ, не съответства на императивните формални изисквания по чл. 189, ал. 4 ЗДвП досежно неговото съдържание.

Налице е неотстранима неяснота относно санкционирания субект, доколкото в електронния фиш не е посочено по ясен и недвусмислен начин лицето, което е извършило твърдяното нарушение. В издадения ЕФ са посочени собственик, на когото е регистрирано МПС – „***************, с ЕИК 207559791, и лицето, представляващо дружеството собственик – И. А. Г., който е и съсобственик на автомобила. В санкционната част не е индивидуализиран нарушителят, на когото се налага административната санкция, като начинът на словесно структуриране и използвано обръщение „госпожо/господине“ създава впечатление, че санкциониран е представляващият дружеството. Съобразно наложеното наказание по тълкувателен път може да се изведе, че санкционирано е юридическото лице, собственик на

МПС, посредством налагането на имуществена санкция.

Индивидуализирането чрез тълкуване на нарушителя е недопустимо, тъй като извършването на деянието и неговия извършител следва да бъдат посочени и установени по несъмнен начин. Липсата на изрично посочване на нарушителя не позволява да се извърши преценка относно индивидуализиране на наказанието, а също така и препятства процеса на изпълнение на наложеното наказание.

Допълнителна неяснота поражда и посочването в обстоятелствената част на ЕФ на приложимото ограничение на скоростта за населено място и че бил приспаднат толеранс от 3 %, при все това, че става въпрос за установено движение на МПС без действаща застраховка ГО. Наред с това следва да се отбележи и че в оспорения електронен фиш липсва посочване какво точно се приема, че не е сключил нарушителят, с което е извършил нарушение на Кодекса за застраховането, доколкото е вписано единствено, че „не е сключил задъ…“.

С оглед липсата на задължителен реквизит в съдържанието му (липса на словесно описание на нарушението и надлежно посочване на санкционирания субект), електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че по делото не се доказва, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ, тъй като не се установява, че за неговия собствен автомобил е липсвал сключен договор за застраховка „ГО“ към посочените в елекронния фиш дата и час, доколкото справката от Гаранционен фонд е за същата дата, но за различен час.

С оглед изхода на делото в полза на дружеството-жалбоподател на основание чл. 63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно представените по делото Договор за правна защита и съдействие, преводни нареждания и списъка на разноските, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева, като от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл.

18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя върху стойността на наложената имуществена санкция, като при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е равно на 3

400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв. В случая минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 500 лева. Предвид обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение не превишава минимално дължимото такова, съдът прецени, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и същото следва да бъде присъдено в пълен размер от 500 лева в полза на дружествотожалбоподател и в тежест на СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) серия Г № 0071543, издаден от СДВР, с който на „***************, с ЕИК 207559791, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.

1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати в полза на „***************, с ЕИК 207559791, сумата в размер на 500 (петстотин) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4