Решение № 123 от 02.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Добрич, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230201070 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Н. К. ЕГН **********, чрез адвокат И. С. срещу НП № 1717а - 103/07.09.2022г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

1

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 21.08.2022г. около 02.30 часа в гр. Д., ул. „***, бар клуб „***“, същият не изпълнява писмено полицейско разпореждане с рег. № 1717р – 8474/07.06.2022г. да не озвучава открити площи на обект бар клуб „***“ за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 08.00 часа и към 21.08.2022г. в 02.30 часа продължава озвучаването на открити площи.

При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че П. Н. К. е извършила нарушение по чл.

64 ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, като на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР й е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от актосъставителя и свидетеля по АУАН, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността 2 на жалбоподателя се изразява в неизпълнение на разпореждане, дадено от орган на МВР. Дадените полицейски разпореждания, независимо от тяхната форма - писмена, устна или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, са задължителни за адресатите си по силата на чл.

64 ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Съобразно разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

В случая адресат на разпореждането е именно П. Н. К., поради което същата се явява субект на нарушението, за което е наказана.

Съдът намира обаче, че вмененото на П. Н. К. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал.

2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза по следните съображения:

В разпореждането от 06.06.2022г., с рег. № 1717р-8474 от 07.06.2022г., е посочено законовото основание за неговото издаване. В самото разпореждане е посочено, че П. Н. К., в качеството си на барман в бар-клуб „***“, следва да спазва чл. 16а ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда, а именно да прекрати озвучаването на открити площи на обект бар клуб „***“, находящ се на територията на град Д., ул. „***, за времето от 14.00часа до 16.00часа и от 23.00часа до 08.00часа.

По своята правна същност, разпореждането има белезите и характера на принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.

По делото липсват доказателства на коя дата разпореждането е било връчено на жалбоподателя. В разписката към разпореждането, удостоверяваща връчването му, липсва дата на връчването, поради което не може да се приеме, че разпореждането е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Освен това, липсват доказателства, че към датата на вмененото на К. нарушение - 21.08.2022 г., разпореждането въобще й е било връчено, поради което не може да й бъде вменено във вина неизпълнение на разпореждане, което не е било сведено до нейното знание.

3

Предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение.

Поради това, съдът намира, че вмененото на П. Н. К. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303 ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза. Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.

Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № № 1717а - 103/07.09.2022г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на П. Н. К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4