Решение № 292 от 23.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Стара Загора, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500413 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. И. Б., чрез процесуалния й представител адв. А. Г., против решение № 68 от 07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 279/2023 г. по описа на РС – Казанлък, в частта с която предявеният иск по чл.200 КТ е отхвърлен за разликата над 140 000 лв. до размера на предявените 200 000 лв., както и в частта, с която не е присъдена дължимата законна лихва върху сумата и относно разноските по делото.

Въззивницата счита, че съдът неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, като е определил занижено обезщетениe с оглед на тежестта на причинения противоправен резултат. Излага съображения в подкрепа на становището си, че определеният от съда размер на обезщетението не съответства на конкретно причинената вреда. Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да й присъди обезщетение в размер на сумата от 200 000 лв.

Въззиваемият „А.“ АД взема, чрез процесуалния си представител адв.

П., становище, че жалбата на ищцата е неоснователна. Излагат конкретни съображения. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззиваемият „А.“ АД също е подал въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение – в частта, с която предявените искове са уважени. Излага подробни съображения относно отхвърляне на възражението им по чл.201, ал.2 КТ, както и относно размера на обезщетението, определен от 1 първоинстанционния съд.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищците по делото, в който се излага становище, че жалбата е неоснователна.

По делото е постъпила е насрещна въззивна жалба от М. И. Н., Ж. И. Н. и И. П. Н. чрез процесуалния им представител адв. А. Г., с която се обжалва отхвърлителната част на решението, касаеща техните искове. Излагат се съображения в подкрепа на становището на въззивниците, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил обезщетения, които били занижени с оглед тежестта на причинения противоправен резултат.

Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от „А.“ АД, в който тя се оспорва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че по същество въззивната жалба на от Б. И. Б. е частично основателна, а въззивната жалба на „А.“ АД, както и въззивните жалби на М. И. Н., Ж. И. Н. и И. П. Н. – неоснователни. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд са били предявени четири иска по чл.200, ал. 1 КТ. Ищците И. П. Н., Б. И. Б., М. И. Н. и Ж. И. Н. са твърдели, че първият от тях е фактически съпруг, втората - майка, а третият - син и четвъртият - дъщеря на И. И. Б., починала вследствие на трудова злополука, настъпила на *** г. Твърдели са, че И. И. Б. била в трудово правоотношение с „А.“ АД, където работела по трудов договор на длъжността „Машинен оператор производство експлозивни вещества”. Трудовата злополука настъпила на *** г., около 11.00 ч. в обект №14 на цех 150, долен район площадка К. на Завод 4 - гр.М.. На този ден работещите на обекта, сред които била и И. Б., трябвало да довършат работа, започната предходния ден, а именно изработване на звуково-светлинен състав за пиротехнически изделия.

Технологичният процес включвал претегляне на везна на отделните компоненти, ръчно смесване зад предпазен щит с кожени ръкавели, пресяване през сито с месингова мрежа и събиране на готовата смес в дървени сандъци с капаци, облицовани отвътре с балатум. Технологичната операция се извършвала при ползване на лични предпазни средства: маски, ръкавици, обувки, изцяло памучно работно облекло, със забрана за използване на мобилни телефони и изделия от метал в работните помещения и с използване само на инструменти от цветни метали. След регламентираната физиологична почивка от 10 ч. до 10,15 ч. И. Б. и нейните колеги се върнали в работните помещения. Около 11 ч. тя отишла в работните помещения на обект 14 (югоизток) и помолила работещия там И.Б.И. да й помогне. Малко след, след като двамата излезли, се чул силен взрив, в резултат на който И. Б. получила множествена травма и починала на място. За инцидента била подадена от работодателя декларация за трудова злополука №11 от 06.10.2022 г., изготвен бил протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката №13 2 от 08.11.2022 г. И било издадено разпореждане №110 от 14.11.2022 г. на ТП на НОИ- гр.Стара Загора, с което злополуката била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.

Ищците са твърдели, че са понесли изключително тежко смъртта на своята съпруга, дъщеря и майка. Били прекрасно семейство, имали чудесни и особено близки отношения. И. Б. и И. П. Н. заживели на съпружески начала от 1999 г. в едно домакинство и на един адрес - първоначално в Испания, а впоследствие и в България. На *** г. от съвместното им съжителство в гр.Мадрид се родил техният син М. Н.. Около две години по-късно - на *** г. в гр.Алкала де Енарес се родила и дъщеря им Ж. Н.. През 2008 г. цялото семейство се завърнало в България, където И. Б. и И. Н. продължили да живеят заедно в едно домакинство и заедно отглеждали децата си. И. и И. били много привързани един към друг и много се обичали. Били изключително трудолюбиви, със съвместни усилия осъществявали плановете си и заедно изграждали едно прекрасно и стабилно семейство. С много любов и грижа отглеждали и възпитавали децата си. И. била изключително добра и любяща съпруга и майка, отговорна и отдадена на своя съпруг и деца. Била изключително привързана и грижовна към майка си. Твърдели са, че със смъртта на своята съпруга, дъщеря и майка търпят тежки и непоправими неимуществени вреди. Когато научила за смъртта на майка си И., М. и Ж. изпаднали в тежък емоционален срив. До голяма степен този срив бил повлиян и от начина, по който узнали за настъпилия инцидент. Страданието им се увеличавало неимоверно заради начина, по който настъпила злополуката, ужасявали се от мисълта, че смъртта е настъпила особено мъчително. Когато съобщават новината на Б. Б., от шока тя колабирала. За нея това било загуба на второ дете. Б. Б. отказвала да приеме новината за смъртта на дъщеря си, изпаднала в нервен срив, наложило се да приеме успокоителни.

Особено мъчително всички изживели обстоятелството, че не могли да видят своята съпруга, майка и дъщеря за последен път. Тялото на И. е било обгорено до неузнаваемост, поради което погребението й било в запечатан ковчег, а на близките й не било разрешено да я видят. Със смъртта на своята съпруга, И. Н. губил завинаги своя любим човек и партньор, с който е избрал да сподели живота си. По аналогичен начин М. и Ж. търпят тежки и непоправими вреди от смъртта на своята майка. В лицето на своя родител и двамата губят найблизък човек, който много ги е обичал, неизменно се е грижел за тях, оказвал им е подкрепа. Изключително тежко изживява смъртта на И. нейната майката Б. Б..

Ищците са твърдели, че във връзка с описания инцидент децата на загиналата - М. И. Н. и Ж. И. Н. получили суми по групова рискова застраховка „Живот” и „Злополука”, в размер на по 66 776,64 лв. за всеки.

Така получените суми М. и Ж. считат за недостатъчни като обезщетение за търпените неимуществени вреди вследствие на смъртта на тяхната майка.

Затова са искали от работодателя да заплати сума, с която да ги обезщетени до пълния размер на причинената вреда, която оценяват на сумата от 200 000 лв., 3 т.е. искали са присъждане на сумата от по 133 223,36 лв. за всеки един от тях.

Фактическият съпруг и майката на загиналата не били обезщетявани във връзка с настъпилата трудова злополука и затова са искали ответникът да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях. Всички претендират законната лихва върху сумите от датата на смъртта - *** г. до окончателното им изплащане.

Ответникът „А.“ АД е оспорил исковете. Твърдял е, че ищецът И. П. Н. не притежава качества на съпруг и не бил в кръга на законните наследници на починалата, поради което искът му бил недопустим. Искът на Б. И. Б. също бил недопустим, защото не била в кръга на законните наследници на починалата и не била и в кръга лица, визирани в изричната специална нормативна уредба на чл.200, ал.5 от КТ. Твърдял е, че отговорността на работодателя била особен вид обективна отговорност, която обвързвала работодател и работник и касаела единствено наследници, които можели да бъдат активно легитимирани да претендират като пряко увредени лица вреди.

Предявените от ищците М. И. Н. и Ж. И. Н. искове били допустими, тъй като те били законни наследници на пострадалата работничка, но неоснователни както по основание, така и по размер, който бил прекомерно завишен, некореспондиращи с принципа на справедливостта, добрите нрави и установената съдебна практика. Ищцище били пълнолетни, работоспособни.

Липсвали доказателства да са живели до последно в едно домакинство с пострадалото лице и да са разчитали на негова издръжка. Не твърдели да са били в някаква по-особена и изключително близка връзка с майка си И. различна, от традиционната, обичайна връзка между родител и дете. На тези ищци било изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 66 776,64 лв. от застрахователя по полица „Задължителна трудова злополука“ №0111220036002083 с начало 15.06.2022 г. Затова от евентуално определено от съда обезщетение, дължимо от „А.“АД, ако бъде присъдено такова в размер по-голям от полученото, то следвало да бъде намалено с размера на сумата от по 66 776,64 лв.

Ответникът е твърдял, че в момента, в който била налична категорична и достоверна информация относно лицата, пострадали в инцидента на *** год., въпреки изричната забрана за даване на информация, наложена от наблюдаващия прокурор, ищецът Н. бил уведомен по телефона за трагедията лично от началник цеха инж.Е.И. и това се случило още около 1,10 ч. Ищецът И. Н. бил в работоспособна възраст и по делото нямало данни и твърдения да е бил материално зависим от пострадалата, да изпитвал някакви финансови затруднения, в т.ч. възникнали вследствие загубата на близкия му човек.

Искал е евентуално определено обезщетение, дължимо от „А.“ АД, ако бъде присъдено, да бъде намалено с евентуално доказан и признат от съда процент на съпричиняване.

Искът на ищцата Б. Б. също бил неоснователен, защото бил предявен за прекомерно висока стойност. Не се установявало тя да е била в едно домакинство с пострадалата, да е била материално и/или физически зависима 4 от нея или да е била в някаква по[1]особено близка връзка с дъщеря си И., различна от традиционната, обичайна връзка между родител о дете, а целта на обезщетението, търсено по реда на чл.200 КТ било да се възмездят страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увреденият вследствие увреждането. Доброто поддържане на роднинските връзки, не следвало да се приема за изключение.

Ответникът не оспорва факта на съществуващото с пострадалата И. И. Б. трудово правоотношение за длъжността “Машинен оператор производство на експлозивни вещества“ /МОПЕВ/. Твърдял е, че с подписване на трудовия договор на Б. била предоставена за запознаване и връчена срещу подпис и длъжностна характеристика, в която изрично и подробно били вписани правата и задълженията й при упражняване на трудовата дейност. Не оспорва настъпила с И. И. Б. и констатирана по надлежния законов ред трудова злополука на *** г., по време на работа, първа смяна, станала на територията на Завод 4, цех/отдел 150, на ***г. в 11 ча. Трудовата злополука била призната за такава по смисъла на чл.55 от КСО от компетентен орган при спазване процедурата на чл.57 и сл. от КСО. Заявява, че дружеството съблюдавало и изпълнявало разпоредбата на чл.281 КТ. Работодателят изпълнил задължението си за осигуряване възможно най- добри здравословни и безопасни условия на труд - чрез провеждане предварителни обучения при започване на работа; разписване на изрични инструкции за отделните видове специфични производства и провеждане инструктажи на работниците за запознаване с тях; осигуряване на подходящо работно облекло и лични предпазни средства, в т.ч. чрез сертифицирани машини и контролиране влаганите в производството материали и суровини и не на последно мясточрез пряко контролиране на самия работен процес от съответните специалисти по цехове и звена.