Решение № 4 от 09.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ловеч, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500570 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството по реда на чл.437, ал.2 от ГПК.

Постъпили са жалба вх.№107943/07.08.2025 г. от Т. К. К. с ЕГН **********, жалба вх.№107945/07.08.2025 г. от Т. А. Г. – К. с ЕГН ********** и жалба с вх.№107944/07.08.2025 г. от Д. Т. В. с ЕГН ********** и трите чрез адв. Б. Д. – ЛАК, със съдебен адрес: ***. Жалбите са срещу насрочване на публична продан на невижим имот с идентификатор *** в с. Х., собственост на Т. К. /длъжник/, по изп.дело №1005/2016 г. по описа на ЧСИ В.

П., рег.№879 на КЧСИ.

В жалба вх.№107943/07.08.2025 г. от Т. К. К., се твърди, че на 23.07.2025 г., в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, му е връчено уведомление за обявена публична продан на горепосочения недвижим имот.

Прави възражение, като счита, че изпълнението е насочено срещу единственото му жилище. Жалбоподателят заявява, че е узнал за началната цена, от която започва публичната продан - 23 000 лева, едва с уведомлението на посочената дата. Твърди, че оценката на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Х, обл. Л. и сградите в него, не му е съобщена, нито е бил поканен по какъвто и да е начин за да се запознае с нея.

В жалбата се навеждат твърдения, че публичната продан, насрочена за периода 29.07.2025 г. до 29.08.2025 година, е обявена в нарушение на чл. 444, т.7 и чл. 485 от ГПК, поради което моли съда да я отмени. Претендира 1 разноски.

В жалба вх.№107945/07.08.2025 г. от Т. А. Г. – К., се твърди, че на 23.07.2025 г., в качеството на трето лице по ИД 1005/2016г. по описа на ЧСИ В. П., е връчено уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Х, обл. Л., на който тя е съсобственик при равни права с длъжника.

Жалбоподателката посочва, че е уведомена, за насочване на изпълнението към съсобствения недвижим имот, едва с посоченото уведомление. Твърди, че не е била уведомена нито за описа на този имот, нито за извършената оценка. Не е била поканена по какъвто и да е начин да се запознае с нея и да се възползва от правата си по определяне на началната оценка на продаваемия имот и възражения по хода на изпълнението.

Счита, че публичната продан, насрочена за 29.07.2025 г. – 29.08.2025 г., е обявена в нарушение на чл. 484, ал.2 и чл. 485, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл. 435, ал.4 от ГПК моли съда да я отмени. Претендира разноски.

С жалба вх.№107944/07.08.2025 г. от Д. Т. В., последният заявява, че на 23.07.2025 г. в качеството му на трето лице по ИД 1005/2016г. по описа на ЧСИ В. П. му е станало известно уведомление за обявена публична продан на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Х, обл. Л., в който той има пожизнено безвъзмездно право на ползване и в който живее.

Твърди, че е узнал за насоченото срещу този имот изпълнение едва на 23.07.2025 г. когато вече е обявена публичната му продан. Жалбоподателят заявява, че не е уведомен за насочването на изпълнението към имота, нито за някое от действията по отношение на този имот - възбрана, опис, оценка и т.н.

, нито е поканен по какъвто и да е начин за да се запознае с тях и да се възползва от правата си на възражения. Отбелязва, че в обявлението за насрочена публична продан от 29.07.2025 г. до 29.08.2025 г. публична продан не е посочено правото му пожизнено безвъзмездно право на ползване изрично посочено в нотариалния акт за имота.

Счита, че публичната продан, насрочена за 29.07.2025 г. до 29.08.2025 година е обявена в нарушение на чл. 484, ал.2 и чл. 485, ал.2 от ГПК, поради което на основание чл. 435, ал.4 от ГПК моли съда да я отмени. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изп. дело „Джерамис Интернешънъл“ ООД с ЕИК: 202627726, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***А, ап. 7, представлявано от управителя А. Ю. Д., чрез адв. С. Б..

Заявява, че счита жалбата, подадена от Т. К. за недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Посочва, че със съобщение изх. № 36133/01.09.2025 г. на ЧСИ В.П. по горното дело публичната продан е обявена за нестанала, поради което е отпаднал правния интерес на жалбоподателя.

Позовава се на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за 2 спорното право. Счита, че жалбата е недопустима и на второ самостоятелно основание, а именно същата е просрочена, подадена след изтичане на 7дневния срок по чл.436, ал.1 ГПК.

В случай, че съда приеме жалбата за допустима, оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Оспорва възражението на жалбоподателя, че принудителните действия са насочени срещу единственото му жилище - сграда с идентификатор ***. Посочват, че на 19.09.2024г по молба на взискателя „Джерамис интернешънъл“ ЕООД съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ ид.ч от ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в имота 5 сгради, от които само сграда с идентификатор *** е жилищна сграда.

Във възражението на взискателя се твърди, че към датата на налагане на възбраната длъжникът е притежавал и друг жилищен имот, а именно съседния ПИ с идентификатор *** с площ от 2060 кв.м, с административен адрес *** , ведно с изградените в този имот общо 11 постройки. Именно в този имот живеел длъжникът и неговата съпруга и по отношение на същия било запазено пожизнено право на ползване.

Заявява, че на 18.12.2024г., след налагане, по искане на взискателя, на възбраната върху сграда с идентификатор ***, длъжникът е дарил неговата ид.част от имотите на дъщеря му К. Т. К. с ЕГН **********.

Длъжникът оставил в неговия патримониум единствено имота, върху който вече е била наложена възбраната. Счита, че чрез тези си действия той изкуствено създава предпоставки да се ползва от несеквестируемост по чл.

444, т. 7 ГПК, което взискателят определя като недопустима злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ГПК вр. чл. 8 ЗЗД. Цитира Решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС и Решение №152 по в.гр.д. № 20234300500330 по описа за 2023 година на Окръжен съд - Ловеч.

Посочва, че за да може длъжникът да се ползва от защитата на института на несеквестируемостта по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, е необходимо към момента на вписване на възбраната върху посочените имоти, предмет на публичната продан, той да не притежава друг жилищен имот.

Изтъкват, че дарението е увреждаща сделка по смисъла на чл. 135 ЗЗД, сключена в полза на дъщеря, за който законът презумира знание за увреждането, поради което длъжникът не може да противопоставя на взискателя създадената от самия него несеквестируемост. Цитират т.1 от ТР№2/26.06.2015г. на ОСГТК.

Посочва, че дори процесиите имоти да представляват единствено жилище, същите надвишават жилищните нужда на длъжника. Останалите 4 сгради в ПИ с идентификатор *** нямат жилищен характер и не са несеквестируеми.

При условията на евентуалност, моли съда да съобрази, че поземленият имот е с площ 1 996.00 кв.м., като в същия се намират общо пет сгради. В този случай съдебният изпълнител следва да установи жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на 3 длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г.

Ако въпреки изложеното приемете, че имота, предмет на публичната продан съставлява единственото жилище на длъжника /каквото счита, че не е /, следва да бъде указано на съдебния изпълнител да извърши проверка по чл. 39, ал. 2 ЗС и Наредбата за жилищните нужди, като се установи дали и в каква степен имотът надвишава жилищните нужди на жалбоподателя.

Във възражението си взискателят заявява, че счита жалбата за недопустима, тъй като с нея изрично се оспорват действията на съдебния изпълнител по насрочването на публичната продан, а тяхното обжалване не е предвидено в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК.

Посочва, че в протокола за опис от 16.06.2025 г. е посочен денят на предявяване на оценката на имота, а именно 04.07.2025 г. от 16.30ч., а длъжникът - Т. К. е присъствал на описа и се е подписал. Цитира чл.467, ал.3 от ГПК, съгласно който страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. Твърди, че на 24.06.2025 г. под вх.№88574 е заведен Доклад за пазарна оценка на имота, предмет на публичната продан, като в законноустановения 7-дневен срок по чл.486 ГПК не е постъпило оспорване от страните на това заключение.

Счита, че не са налице предпоставките на чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

Претендира разноски.

По отношение на жалбата постъпила от Т. К., взистателят заявява, че жалбоподателят не е легитимиран да обжалва посочените в жалбата действия на съдебния изпълнител. Счита жалбата за недопустима. Посочва, че действието на съдебния изпълнител не е предприето спрямо собствен на третото лице имот. Изпълнение на вземането срещу един от съпрузите не е насочено върху вещ, която е съпружеска общност, а само върху ½ идеална част от имота, собственост на длъжника.

Посочват, че няма данни останалата ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Хлевене, която е собственост на третото лице да е владяна от същото. Напротив, твърди се по делото, че тази част се ползва от предишния собственик. Считат, че жалбата е недопустима и на друго основание, изрично с нея се оспорват действията на съдебният изпълнител по насрочването на публичната продан, а тяхното обжалване не е предвидено в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК.

Възражение от взискателя е постъпило и срещу подадената от Д. В. жалба. Счита, че жалбоподателят не е легитимиран да обжалва посочените в жалбата действия на съдебния изпълнител. Посочва, че не са представени доказателства жалбоподателят да е ползвател на процесния имот.

Посочва, че учредяването право на ползване не препятства възможността за публична продан на имота, както и за възбраняването му, описа и др. Жалбоподателят не търпи никаква неблагоприятна последица за своето вещно право, той продължава да може да ползва имота и след продажбата, докато правото му съществува. Счита, че липсва засягане на негови права от действията на съдебния изпълнител, поради което намира 4 жалбата за недопустима, а дори и да се приеме за допустима, изцяло неоснователна.

Цитира съдебна практика.

Във възражението се посочва, че ползвателят не е страна в изпълнителното производство, поради което съдебния изпълнител няма задължение да го уведомява за извършените действия по делото. Ползвателят няма право да обжалва процесното действие на съдебния изпълнител, защото с извършените действия в случая не са накърнени правата на ползвателя, ако има такъв по отношение на процесния имот.

Твърди, че в издаденото от Служба по вписванията - гр. Ловеч удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. № 330/2025 г. не е налице вписване на право на ползване в полза на жалбоподателя.

Молят съда да остави без разглеждане като недопустима жалбата на Д.

В., при условията на евентуалност да остави същата без уважение като неоснователна.Претендират разноски.

Възражения от присъединените взискатели не са постъпили в дадения им срок.

Подробни писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че действията му са законосъобразни. Приема, че жалбите са допустими, но счита, че същите са неоснователниа и недоказани, поради което предлага на съда да ги остави без уважение.

В съдебно заседание жалбоподателите Т. К. К., Д. Т. В. и Т. А. Г.-К., редовно призовани, не се явяват, като се представляват от пълномощника си адв. Б. Д.. Същият счита, че от представените по делото доказателства се установява изложената в жалбите фактическа обстановка и в действителност от насрочената публична продан са засегнати правата, както на съсобственика, така и на Г., така и тези на третото лице – ползвател. Моли съда за срок в който да развият становище по същество.